Противосъсирващи механизми

Предотвратяването на вътресъдовото (интравазалното) съсирване, както и ограничаването на вече започналото такова, и ликвидирането в по-късен период на образувания съсирек, се извършват с помощта на противосъсирващи механизми. По-важни от тях са следните:

1. Ендотелен противосъсирващ механизъм. В него участват гладката повърхност на съдовата стена и отрицателният заряд на пристенно разположените, адсорбирани по съдовата стена плазмени белтъци. Най-честата причина за възникването на патологично вътресъдово кръвосъсирване (тромбоза) е увреждането на съдовата стена от атеросклеротични, възпалителни или травматични процеси, както и забавянето на кръвния ток.
2. Плазмен противосъсирващ механизъм. Неговото осъществяване се извършва от съдържащия се в плазмата антитромбин III (алфа2-гликопротеин), който в комбинация с хепарина потиска силно действието на тромбина и ограничава кръвосъсирването.
3. Адсорбция на тромбина от фибриновите нишки. Процесът започва едновременно с образуването на фибриновата мрежа и по този начин в нея се адсорбира до 90 % от активния тромбин, който е „затворен" в съсирека. Хепаринът активира адсорбцията на тромбина от фибриновите нишки, който процес има важно значение за ограничаване на разпространението на започналото кръвосъсирване.
4. Освобождаване на хепарин. В мастоцитите, намиращи се в прекапилярната област, особено в черния дроб и белите дробове, както и в базофилните левкоцити се съдържа хепарин. В случай на съдово увреждане, освободеният хепарин потиска действието на тромбина и усилва неговата адсорбция от фибриновите нишки.
5. Фибринолитична система. Протеолитичният ензим, разграждащ фибрина, а именно плазминът (фибринолизинът) е основният фактор във фибринолитичната система. Под негово действие образувалият се съсирек се лизира (разгражда) и окончателно се отсранява. Плазминът се образува от плазминогена под действието на активирания фактор XII. Между този фактор и плазмина съществува положителна обратна регулаторна връзка, осъществявана от активиращия ефект на плазмина върху фактор XII. Подобен активиращ ефект на плазмина е установен и по отношение на кининогенкининовата система, която играе важна роля при локалните съдови реакции в мястото на увреждането и участва в контактното активиране на кръвосъсирването. Плазмен фактор, наречен антиплазмин, потиска действието на плазмина.