Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания Кръвни газове

Кръвни газове

Кръвни газове - изображение

Изследването на артериални кръвни газове е важен лабораторен тест, който често се използва в клинична практика за мониториране на различни остри и хронични състояния.

Кръвно-газовият анализ дава представа за състоянието на киселинно-алкалния обмен в организма. При това изследване се измерва киселинността на кръвта - pH и налягането на кислорода и въглеродния диоксид в кръвна проба от артериална кръв. Чрез измерването на тези показатели се получава информация за способността на белите дробове да осигуряват кислород и да отстраняват въглеродния диоксид.


При изследването на кръвни газове се измерва:

  • Парциално налягане на кислород (PaO2). Измерва се налягането на кислорода, който е разтворен в кръвта и колко добре кислорода преминава от дихателните пътища на белите дробове към кръвта.
  • Парциално налягане на въглероден диоксид (PaCO2). Измерва се какво количество въглероден диоксид е разтворен в кръвта и колко добре се отстранява въглеродния диоксид от кръвта.
  • Актуално pH. Измерват се водородните йони в кръвта (H+). Нормалното pH е между 7.35 и 7.45.
  • Бикарбонати (HCO3). Бикарбонатите са химически буфер, който подпомага поддържането на нормално pH на кръвта.
  • ВЕ - излишък от основи (base excess)
  • SB - стандартен бикарбонат (концентрация на бикарбоната в кръвта)


В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследването на кръвни газове се провежда в някой от следните случаи:

  • Да се определи тежестта на белодробни заболявания – астма, кистична фиброза, хронична обструктивна белодробна болест.
  • Да се провери ефекта от проведеното лечение.
  • Да се определи дали има нужда от допълнително кислородно лечение, за да се подпомогне дишането – механична вентилация.
  • Да се определи дали се получава достатъчно кислород по време на кислородна терапия.
  • Да се измери киселинността на кръвта при някои заболявания – сърдечна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, захарен диабет, тежки инфекции, нарушения на съня, свръхдоза на лекарства.

 

Необходима ли е предварителна подготовка? 

Преди изследването на кръвни газове съобщете на Вашия лекар, ако:

  • Имате проблем с кръвосъсирването или приемате лекарства намаляващи съсирването на кръвта – аспирин, варфарин.
  • Имате алергия, особено към лекарства – напр. анестетици.

Ако се провежда кислородна терапия в случаите, когато е възможно се спира подаването на кислород за 20 минути и тогава се взема проба от кръв.

Ако имате каквито и да е въпроси за това как да се подготвите за изследването, какви са рисковете или какво означават получените резултати се обърнете към Вашия лекар.


Метод на провеждане на изследването:

За изследване на кръвни газове е необходима проба от артериална кръв.

Проба обикновено се взема от радиалната артерия в областта на вътрешната повърхност на китката. В този случай е желателно медицинския специалист предварително да направи теста на Allen, за да се провери колатералното кръвообръщение.

Проба от артериална кръв може да бъде взета и от феморална артерия (в областта на слабините) или от брахиална артерия (в областта на въртешната повърхност на ръката над лакътната сгъвка).

Пробата не трябва да се взема от ръката, на която се прави диализа или от място, където има белези на инфекция или възпаление.

При малки деца за изследване на кръвни газове и pH кръвта може да се използва и капилярна кръв. При бебета се убожда в страничните части на петичката.

За кръвно-газов анализ може да послужи и артериализирана капилярна кръв от ушната висулка - взема се след затопляне на пункционното място с капилярна тръбичка.

Пулсова оксиметрия - използва се принципа, че оксигенираният и десатурираният хемоглобин абсорбират светлина с различна дължина на вълната. Методиката е съставна част на съвременните мултифункционални монитори, щипката на оксиметъра се поставя на пръста или ушната висулка и се регистрира кислородната сатурация.

 

Какво ще усещате по време на изследването?

Вземането на проба от артериална кръв е по-болезнено, отколкото вземането на проба от венозна кръв. Това се дължи на факта, че артериите са разположени по-дълбоки и са заобиколени от нерви.

  • Повечето хора усещат краткотрайна, остра болка при въвеждане на иглата. Ако се постави местна упойка може да не усетите почти нищо или да усетите леко убождане.
  • Може да усетите по-силна болка, ако има затруднение с откриването на артерията или сте твърде чувствителни на болка.

 

Има ли рискове от провеждането на изследването?

При вземане на артериална кръв за изследване на кръвни газове съществува минимален риск от възникване на някои проблеми:

  • На мястото откъдето е взета кръвта може да се появи кръвонасядане. За намаляване на риска от това усложнение обикновено е достатъчно да притискате за няколко минути мястото, след като се извади иглата.
  • По време на вземането на кръв може да усещате леко замайване или гадене.
  • При хора с проблеми в кръвосъсирването може да има продължително кървене. Продължително кървене може да има и при приема на някои лекарства като Аспирин, Варфарин и др., които предпазват кръвта от съсирване. Ако имате каквито и да е проблеми с кръвосъсирването или вземате лекарства съобщете за това на Вашия лекар.
  • В много редки случаи може да увреди нерв или артерията, от която се взема проба кръв.

 

Резултати от проведеното изследване:

При кръвно-газовия анализ се измерва киселинността на кръвта - pH и нивото на кислород и въглероден диоксид в кръвна проба от артериална кръв.

Резултатите от изследването могат да бъдат готови веднага.

Нормалните стойности могат да варират между различните лаборатории.

Нормални стойности на кръвните газове (в добре вентилирано помещение и на морското равнище):

  • Парциално налягане на кислород (PaO2) > 80 mm Hg (>10.6 kPa)
  • Парциално налягане на въглероден диоксид (PaCO2) 35–45 mm Hg (4.6–5.9 kPa)
  • pH 7.35–7.45
  • Бикарбонати (HCO3) 21-25 mmol/l (23–30mEq/l)
  • SB (стандартен бикарбонат) 21-25mmol/l
  • BE  +2,4 - 2,4 mmol/l
  • Сатурация на кислород (O2Sat) 95%–100% (0.95–1.00)

Много състояния могат да доведат до промяна в нивото на кръвните газове. В зависимост от отклоненията от нормата на различните показатели и най-вече на pH, състоянието може да се определи като ацидоза или алкалоза.

Дихателна (респираторна) ацидоза - първично дихателно обусловено повишение на PaCO2, водещо до понижение на pH. Дължи се на алвеоларна хиповентилация предизвикана от:

  • запушване на дихателните пътища: аспирация, чуждо тяло, ларингоспазъм, бронхиална астма, белодробен емфизем, ХОББ
  • рестриктивни белодробни заболявания: пневмония, белодробна фиброза, плеврални страствания
  • потискане на дихателния център: анестезия, лекарства (производни на морфина, седативни средства), увреждане на дихателния център от травми, инфаркт, кръвоизлив

Дихателна (респираторна) алкалоза – първично, дихателно обусловено понижение на PaCO2, водещо до повишаване на pH, дължи се на хипервентилация. Най-честите причини за възникване на дихателна алкалоза са:

  • хипоксия – бързо изкачване на голяма височина, белодробна дифузия, тежка анемия, остра сърдечна недостатъчност
  • централно стимулиране на дихателния център – нарушено кръвоснабдяване, тумори, менингит, енцефалит, действието на салицилати, никотин
  • първични белодробни заболявания
  • други: неврозен дихателен синдром, чернодробна недостатъчност

Метаболитна ацидоза – първично, метаболитно обусловено понижение на бикарбонатите (SB), водещо до понижение на pH на кръвта. Метаболитната ацидоза се дължи на повишено образуване на киселини в хода на обмяната на веществата, намалено излъчване на киселини през бъбреците, бъбречна или извънбъбречна загуба на бикарбонат.

  • лактатна ацидоза – при тежко физическо натоварване, при шокови състояния, понякога при захарен диабет.
  • кетоацидоза се наблюдава при декомпенсиран захарен диабет
  • по-редки са ацидозите дължащи се на повишено образуване на киселини наблюдавани при гладуване, тиреотоксикоза, при метанолови и други отравяния

Метаболитна алкалоза – първично, метаболитно обусловено повишение на бикарбоната (SB) водещо до повишение на pH. Обикновено се касае за намалено излъчване на бикарбонат през бъбреците. Най-важните причини за развитие на метаболитна алкалоза са:

  • първичен хипералдостеронизъм
  • синдром на Кушинг
  • хиповолемия без хипертония (вторичен хипералдостеронизъм)
  • злоупотреба с диуретици и лаксативни средства
  • повръщане, загуба на стомашен сок 

 

Кога не трябва да провеждате изследването?

 Изследването на кръвни газове може да не се проведе или получените от него резултати да не са полезни в следните случаи:

  • Ако имате висока или ниска температура.
  • Ако имате заболявания, които повлияват пренасяненто на кислород в кръвта – тежка анемия, полицитемия и др.
  • Ако сте пушили непосредствео преди изследването.
4.2, 13 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА Кръвни газове

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Клинични пътекиИсторияФизиологияЛеченияМедицински изследванияСнимкиЛюбопитноНовиниСпециалистиЗаведенияАлтернативна медицинаЗдравни съветиОрганизацииБотаникаХранене при...Нормативни актовеЛайфстайлСпортДиетиСоциални грижи