Вторичен хипералдостеронизъм МКБ E26.1

Вторичен алдостеронизъм представлява ендокринно нарушение, което се характеризира с активиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, водещо до повишени нива на алдостерон, в резултат от процеси намиращи се извън надбъбреците.

Причините, които могат да доведат до вторичен алдостеронизъм са:

• Нарушения, свързани с появата на отоци - нефротичен синдром, сърдечна недостатъчност.
• Реноваскуларна хипертония.
• Ренинсекретиращи тумори.
• Намален бъбречен кръвоток, хипокалиемия, симпатикусови импулси.

Вторичен хипералдостеронизъм се развива както при патологични, така и при физиологични състояния. Наблюдават се две клинични форми на заболяването:

1)Вторичен хипералдостеронизъм с хипертония - среща се при реновазална хипертония, малигнена хипертония, продължителна употреба на противозачатъчни медикаменти.

2)Вторичен хипералдостеронизъм без хипертония - оточна форма се развива при хипопротеинемия, чернодробна цироза, сърдечна недостатъчност, нефротичен синдром, алергични и възпалителни отоци. Клинична форма без отоци се наблюдава при състояния, свързани с хиповолемия и дехидратация - повръщане, диария, обилно изпотяване, кръвозагуба, полиурия.

Основно значение за поставяне на диагнозата имат повишените нива на алдостерон и ренин.

Диференциална диагноза на вторичен алдостеронизъм се прави с първичен хипералдостеронизъм, при който нивото на алдостерон е високо, но се откриват ниски нива на ренин.

Лечението се изразява във въздействие над основното заболяване. При случаите с хипертония се прилагат антихипертензивни медикаменти. При отоци се дава спиронолактон.