Спазъм на ларинкса МКБ J38.5

Ларингоспазмът представлява неконтролирана или неволева мускулна контракция на гласните връзки и ларингеалната мускулатура. Състоянието обикновено трае по-малко от 60 секунди, но в някои случаи може да продължи 20-30 минути.

Състоянието се проявява с внезапно настъпил недостиг на въздух (диспнея), като патологичният процес обхваща ларинкса, част от горните дихателни пътища, диспнеята е инспираторна. Това означава, че при ларингоспазъм е засегната инспираторната фаза от дишането, докато експираторната е без промяна. При процеси на долните дихателни пътища, водещи до недостиг на въздух, диспнеята е експираторна. По този начин се прави диференциална диагноза между различните видове диспнея.

Някои хора често страдат от спазъм на ларинкса, независимо от това дали са будни или спят. Самият ларингоспазъм се провокира от различни фактори, сред които могат да бъдат тревожност или стрес. Той може да бъде проява на някои друго заболяване като астма, дисфункция на гласните връзки и др. Понякога етиологията на това патологично състояние не може да бъде определена. УНГ-специалистите съобщават за проявен ларингоспазъм при дискретен рефлукс на стомашно съдържимо към дихателните пътища. При повече от 10% от удавянията включват ларингоспазъм като защитен механизъм срещу навлизане на вода към белите дробове, но при повечето пациенти е неефективен.

Честота

Разпространението на спазъм на ларинкс зависи основно от неговата етиология. Той може да засегне хора на всяка възраст. Проучвания показват, че състоянието се среща по-често при жени, отколкото при мъже, със съотношение между двата пола 4:1. Ларингоспазъм е една от най-честите прояви за диагностициране на астма или при лошо контролирана такава. Според епидемиологични проучвания пиковата възраст на ларингоспазъм е в диапазон от 39-45 години.

Причини

Почти при всички пациенти спазъм на ларинкса е симптом на някое друго заболяване или патологично състояние, особено при често повтарящи се случаи. Като такива се посочват най-често:

• Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) - както вече споменахме, дискретният рефлукс на стомашно съдържимо към респираторния тракт или такъв недиагностициран в начален стадии, може да е основната причина за спазъм на ларинкса. Спазмът се провокира от попадналата солна киселина в респираторния тракт, която има силно увреждащо действие за ларингеалната лигавица.
• Дисфункция на гласните връзки
• Астма - това е може би най-честата причина за ларингоспазъм. Астмата представлява реакция на имунната система, при която организмът реагира срещу различни алергени от заобикалящата среда. Като такива се посочват различни храни, косми от животни, замърсен въздух, прах и др.
• Стрес или емоционална тревожност - друга често срещана причина за ларингоспазъм е стресът или емоционалната тревожност. Ако те са основната причина за спазъм на ларинкса е нужна помощ от лекар, специалист по психично здраве, за да се предотвратят бъдещи прояви на спазъм.
• Анестезия - ларингоспазмите могат да се проявят по време или след хирургични интервенции, които включват обща анестезия. Те са значително по-чести при деца, отколкото при възрастни, особено в следоперативния период.
• Ларингоспазъм по време на сън - ларингоспазмът води до събуждане на хората от дълбоката фаза на съня. Това може да бъде плашещо преживяване, в повечето случаи пациентите са дезориентирани и имат проблем с дишането. Въпреки това, ларингоспазмът по време на сън трае само няколко секунди. Ако се наблюдават няколко прояви на спазъм, е нужно уточняването на конкретната причина.

Симптоми

Спазъм на ларинкса протича за кратък период от време, като се причислява към спешните състояния в медицината. Самият ларингоспазъм обикновено трае няколко секунди, като води до рязко нарушение в нормалния акт на дишане. Засегната е само инспираторната фаза на дишането.

По време на спазъм на ларинкса, гласните връзки са затворени. Хората са неспособни да контролират самите контракции на гласните връзки и мускулатурата. Затворените гласни струни, пречат на преминаването на въздушния поток към белите дробове. Пациентите усещат тежък инспираторен задух, който се проявява за кратък период от време. В повечето случаи трае няколко секунди. При удавяне, обаче ларингоспазмът е по-продължителен, и се явява като защитен рефлекс за протекция на белите дробове от навлизане на вода.

Ако спазмът на ларинкса не води до пълната обструкция на дихателните пътища, се чува характерен свирещ шум при дишане. Този симптом е още известен като стридор (ларингизъм), като се образува при преминаването на въздух през непълно обструктираните дихателни пътища.

Най-характерните симптоми за заболяването са:

• Внезапно настъпил задух
• Трудност и невъзможност за говорене, гълтане
• Загуба на съзнание (от хипоксията)
• Посиняване на кожата около устните и носа (цианоза)
• Стридор (шумно дишане)

Диагноза

За диагностицирането на спазъм на ларинкса обикновено не са нужни никакви допълнителни кръвни, образни, ендоскопски и други методи на изследване. Клиниката на патологичното състояние е характерна и заболяването трябва да се познава от всички лекари, тъй като е част от спешните състояния в медицината. Внезапно настъпил задух при вдишване, съчетан със стридор, е достатъчно насочващо за ларингоспазъм.

Тъй като, в повечето случаи пациентите се консултират с лекар след самия инцидент, е нужна подробна анамнеза за настъпилия спазъм на ларинкса - провокиращи фактори, придружаващи заболявания, продължителност, съпроводено или не със загуба на съзнание и др.

Лечение

Ларингоспазмите се проявяват внезапно, като пациентите не подозират за това състояние. В повечето случаи те се панират от внезапно проявения задух, което влошава тяхното състояние. Запазването на спокойствие, до колкото е възможно в самата ситуация, може да намали продължителността на ларингоспазъма.

Ако, самият спазъм на ларинкса е свързан с някое друго придружаващо състояние, е нужно неговото добро контролиране и консултация с лекар. Като такива състояния се посочват:

• ГЕРБ - при рефлукс на стомашно съдържимо, се стреми намаляване на киселинността и стомашната секреция, с различни медикаменти като инхибитори на протонната помпа, H1-блокери и др.
• Астма - при бронхиална астма се използват множество лекарствени средства, които имат за цел да предотвратят бъдещи остри инциденти.

При остър инцидент е нужно запазването на спокойствие, като пациентите трябва да се стремят да не издишват въздуха, което ще доведе до влошаване на тяхното състояние. Ако сте свидетели на някой, със спазъм на ларинкса, трябва да се уверите, че не става въпрос за задавяне. Накарайте ги да запазят спокойствие и проверете дали са контактни чрез задаване на въпроси и кимане с глава о тяхна страна. Ако в рамките на 60 секунди, състоянието не се подобри или лицето прояви други симптоми, повикайте медицинска помощ.

Превенция

Ларингоспазмите са трудни са превантиране или прогнозиране, освен ако не е известна конкретната етиологична причина. Ако, спазмите са свързани с киселинен рефлукс, антиацидното лечение може да доведе до предотвратяване на бъдещи ларингоспазми. Прогнозата за пациенти, които са имали един или няколко ларингоспазъма, е добра. Макар и водещо до множество неудобства и на моменти плашещо, спазъм на ларинкса не е фатално състояние.

Изображения: freepik.com