Белодробен колапс МКБ J98.1

› Въведение

› Причини

› Рискови фактори

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза 

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Белите дробове са чифтни органи, разположени в гръдния кош, като тяхната функция е жизненоважна за всеки един индивид. Чрез тях се извършва газообменът на кислород и въглероден диоксид. При вдишване, белите дробове се изпълват с въздух. Този въздух пътува до въздушните торбички в белите дробове, наречени алвеоли, където кислородът се транспортира до кръвта. Кръвта от своя страна доставя кислород до органите и тъканите в цялото тяло.

При ателектаза, патологичен процес известен още като белодробен колапс, функцията на алвеолите е силно нарушена и те не могат да поемат достатъчно количество въздух, за да се раздуят. Ако е засегнат достатъчно от белите дробове, кръвта може да не получава достатъчно кислород, което се изразява със симптоматика от различни органи и системи. Ателектазата често се развива след операция. Обикновено не е животозастрашаващо, но в някои случаи трябва да се лекува бързо.

Белодробен колапс може да се дефинира като придобито състояние, при което белите дробове или части от тях са обезвъздушени в резултат на намален или липсващ газообмен. Състоянието е известно още като ателектаза.

Белодробният колапс се дължи на запушване на дихателните пътища или на външен натиск върху белия дроб. Състоянието се среща често след операция и при загуба на сърфактант.

Честота

Следоперативната ателектаза е изключително често срещана, особено при пациенти с интубационна анестезия. Засягането на цял един белодробен лоб също е често срещано. Въпреки това, разпространението на това заболяване не е добре проучено. Ателектазата няма расова или полова принадлежност. Средната възраст за това заболяване е около 60 години. При деца ателектазата се среща изключително рядко.

Причини

В зависимост от начина на възникване на ателектазата, се разделя на два основни вида:

Обструктивна ателектаза

Среща се при патологичен процес, който блокира дихателните пътища. Сред най-честите причини за обструктивна ателектаза са:

• Мукус - натрупването на слуз в дихателните пътища е често срещано, особено при възпалителни белодробни заболявания. Слузните тапи, които блокират дихателните пътища са често срещани при деца с кистозна фиброза (муковисцидоза) или при тежък астматичен пристъп.
• Чуждо тяло - това е една от най-честите причини за ателектаза, особено при деца. Колкото по-малко е на размери чуждото тяло, толкова до по-долен отдел на респираторния тракт ще стигне.
• Злокачествен процес - злокачествените новообразувания, произлизащи от бронхиалната лигавица са сравнително често срещана причина за ателектаза, особено при възрастни пациенти.

Необструктивна ателектаза

Възможните причини за необструктивна ателектаза включват:

• Нараняване - травматичното увреждане на гръдния кош при падане или пътнотранспортно произшествие, може да доведе до белодробен колапс.
• Плеврален излив - това състояние включва натрупване на течност в плевралното пространство.
• Пневмония - различни видове пневмония и белодробни инфекции могат да причинят ателектаза.
• Пневмоторакс - състояние, при което попада въздух в плевралното пространство, което мигновено води до белодробен колапс.

Общата анестезия е често срещана причина за ателектаза. Тя при променя физиологичния цикъл на дишане и засяга обмяната на кислород и въглероден диоксид, което може да доведе до колапс на алвеолите. Почти всеки един пациент, претърпял по-дълга операция, развива ателектаза след това.

Рискови фактори

Рискови фактори за развитие на белодробен колапс включват:

• анестезия
• чуждо тяло в дихателните пътища (най-често при деца)
• белодробни заболявания
• налягане върху белите дробове, причинено от плеврален излив
• продължително залежаване
• тумори, които блокират дихателните пътища

Патофизиология

Ателектазата бива обструктивна и необструктивна.

Обструктивната ателектаза е по-често срещаният тип. Тя е резултат на реабсорбция на газ от алвеолите, когато комуникацията между алвеолите и трахеята е нарушена, поради запушване. Препятствието може да възникне на нивото на по-голям или по-малък бронх. Причините за възникване на обструктивната ателектаза включват чуждо тяло, тумор, бронхиални секрети. Запушването на лобарни бронхи води до лобарна ателектаза, обструкцията на сегментни бронхи предизвиква сегментна ателектаза.

Необструктивната ателектаза може да бъде причинена от загуба на контакт между висцералната и париеталната плевра, компресия, загуба на повърхностно активно вещество, фиброза, инфилтрационни заболявания.

Симптоми

Ако белодробен колапс засяга само малка чат от белия дроб, може да протече безсимптомно. Ако бъде засегната по-голяма част от белодробната тъкан, се проявяват някои характерни симптоми. Въпреки това, клиничното протичане на ателектаза е неспецифично и трудно може да бъде различено от други патологични състояния, засягащи белите дробове. Сред най-честите симптоми, които се проявяват при белодробен колапс са:

• Задух
• Учестен пулс
• Учестено и повърхностно дишане
• Болка в гърдите
• Непродуктивна кашлица
• Посиняване на кожата и устните

Диагноза

Подробна анамнеза с рентгенография на бял дроб могат да бъдат напълно достатъчни за диагностициране на ателектаза. Въпреки това, могат да се направят и някои други изследване с цел потвърждаване на диагнозата. С тези методи също така може да се съди и за тежестта на заболяването. Те включват:

• Компютърна томография (скенер на бял дроб) - тъй като, КТ е по-чувствително образно изследване от рентгеновото, понякога може да помогне за по-детайлно изобразяване и откриване на причината и вида на ателектазата.
• Пулсоксиметрия - с този прост метод се съди за насищаемостта на тъканите с кислород, като за целта се използва устройство, което се слага на някой от пръстите на ръцете, като измерва сатурацията. Според сатурацията се определя тежестта на ателектазата.
• Ултразвук на гръден кош - този неинвазивен метод може да помогне, за да се направи разлика между колапс на белите дробове, плеврален излив или консолидация на белодробната тъкан.
• Бронхоскопия - инвазивен метод, при който с гъвкава тръба с камера се достига до бронхиалното дърво, за да се визуализира евентуалната причина за обструкция на дихателните пътища. (мукус, чуждо тяло или тумор).

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на белодробен колапс е широка и най-често включва следните състояния:

• Азбестоза
• Аспирационен пневмонит
• Бактериална пневмония
• Белодробна фиброза
• Абсцес на белия дроб
• Белодробна тромбоемболия
• Дихателна недостатъчност

Лечение

Лечението на ателектаза основно се определя от причината. Леките степени на ателектаза протичат безсимптомно и не е нужно лечение. Понякога се използват единствено медикаменти за втечняване на секретите. Ако състоянието се дължи на обструкция, може да е необходима операция или друг вид лечение.

Физиотерапия на гръден кош

Техниките, които помагат за по-дълбоко вдишване след операция спомагат за повторно разширяване на колабиралия бял дроб. Въпреки това, тези техники се научават най-добре преди операцията. Те включват извършването на упражнения за дълбоко дишане и използването на устройство за подпомагане на дълбока кашлица може да помогне за премахване на секрета и увеличаване на обема на белите дробове.

Хирургично лечение

Отстраняването на запушванията на дихателните пътища може да се извърши чрез изсмукване на слуз или чрез бронхоскопия. По време на бронхоскопията лекарят внимателно насочва гъвкава тръба надолу в гърлото, за да премахне обструкцията на дихателните пътища.

Ако ателектазата се причинява от тумор, лечението включва отстраняване на самата туморна формация, със или без други терапии за рак (химиотерапия или лъчетерапия).

Неинвазивни процедури

В някои случаи на респираторна недостатъчност може да е необходима ендотрахеална интубация. Непрекъснатото положително налягане в дихателните пътища (CPAP) може да бъде полезно при някои хора, които са твърде слаби и изнемощели, за да кашлят и имат ниски нива на кислород след операция.

Усложнения

Сред усложненията, които могат да възникнат в резултат на ателектаза са:

• Хипоксемия - ниско парциално налягане на кислород в кръвта.
• Пневмония - рискът от пневмония при ателектаза е голям, особено ако има повишено производство на мукус.
• Дихателна недостатъчност - при ателектаза практически част от белия дроб спира да функционира, като последиците могат да бъдат животозастрашаващи.

Превенция

Както вече споменахме, ателектаза при деца най-често се причинява при попадане на чуждо тяло в дихателните пътища. За да се намали рискът, е нужно да се пазят малки предмети далеч от деца.

При възрастни ателектазата най-често се появява след тежка операция. За намаляване на риска, е нужно лекаря да обсъди оперативната намеса подробно с пациентите. Различни изследвания показват, че някои дихателни упражнения и мускулни тренировки могат да намалят риска от следоперативна ателектаза.

Изображения: freepik.com