дизопирамид (disopyramide) | ATC C01BA03

Дизопирамидът е препарат, спадащ към групата на антиаритмичните средства от клас IА.

Показания: камерни аритмии, камерни екстрасистоли, пароксизмална надкамерна и камерна аритмия.

Фармакодинамика: отрицателен батмотропен ефект (намалява миокардната възбудимост), отрицателен дромотропен ефект (забавяне в провеждането на нервните импулси по възбуднопроводната система на сърцето), отрицателен инотропен ефект (отслабване на сърдечните контракции), бета-адренолитичен ефект (блокиране на бета-рецепторите), калций-блокиращ ефект и холинолитичен ефект (блокиране на холинергичните рецептори).

Нежелани лекарствени реакции: алергични реакции, сухота в устата, диспепсия (лошо храносмилане), нарушена микция (уриниране), нарушения в акомодацията.

Лекарствени взаимодействия: наблюдава се намалена плазмена концентрация на дизопирамида при комбинация с фенобарбитал, фенитоин и рифампицин. Увеличена плазмена концентрация на дизопирамида се наблюдава при комбинация с макролиди. Риск от камерни аритмии има при прием на амиодарон, дигитоксин и цизаприд.

Противопоказания: увреждане на миокарда и нарушена левокамерна функция.

Дозов режим: орален прием в дози 0,1-0,2 г през 6 часа, интрвенозно приложение 0,001-0,002 г/кг телесно тегло.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.