амоксицилин и ензимен инхибитор (amoxicillin and enzyme inhibitor) | ATC J01CR02

Амоксицилин е антибиотик с широк спектър на антибактериална активност, който спада към групата на аминопеницилините.

Ензимните инхибитори представляват група съединения, които имат сходна химична структура с пеницилините и потискат действието на ензима бета-лактамаза, продуциран от някои видове бактерии. Амоксицилин често се комбинира с бета-лактамазния ензимен инхибитор клавулонова киселина.

Показания за употреба

Амоксицилин и ензимен инхибитор се използва за лечение на инфекции при възрастни и деца, дължащи се на чувствителни към антибиотика микроорганизми (вкл. бета-лактамаза продуциращи щамове). Показан е в терапията на:

• Инфекции на дихателна система и средното ухо - синузит, среден отит, тонзилофарингити, остър и хроничен бронхит, пневмония, придобита в обществото.
• Инфекции на бъбреците и пикочните пътища - пиелонефрит, цистит, уретрит.
• Кожни и мекотъканни инфекции - фурункул, карбункул, целулит, инфектирани ухапвания от животни, стоматологични инфекции.
• Инфекции на костите и ставите - гноен артрит, остеомиелит.

Противопоказания за употреба

Свръхчувствителност към амоксицилин, ензимни инхибитори или други бета-лактамни антибиотици. При анамнеза за настъпила жълтеница или чернодробно увреждане след приема на амоксицилин и ензимен инхибитор.

Предупреждения и предпазни мерки

Преди приема на амоксицилин и ензимен инхибитор трябва да се изключат предишни реакции на свръхчувствителност към пеницилинови антибиотици, цефалоспорини, карбапенеми или монобактами. При подобни състояния е възможно развитие са тежки и понякога фатални реакции на свръхчувствителност (анафилактичен шок и тежки кожни реакции).

При пациенти с бъбречно увреждане, прием на високи дози, като и при наличие на предразполагащи фактори (анамнеза за прекарани в миналото гърчове, лекувана епилепсия) съществува повишен риск от появата на гърчове. При бъбречно болни се коригира дозата в зависимост от степента на увреждането.

Комбинираната употреба на амоксицилин с алопуринол увеличава риска за алергични кожни реакции.

В началото на лечението е възможна появата на остра генерализирана екзантемна пустолоза - кожна реакция, изразяваща се със силно зачервен и разпространен по цялото тяло еритем, съпроводен с пустула (гнойни пъпки). Подобна реакция е показание за прекратяване на лечението.

При пациенти с инфекциозна мононуклеоза антибиотикът не трябва да се използва, тъй като е възможно развитието на морбилиформен кожен обрив.

Почти всички антибиотици могат да причинят прекомерен растеж на устойчиви микроорганизми с последващо развитие на вторични инфекции. При поява на тежка и упорита диария (антибиотик-асоциирана диария) по време на лечението и малко след него употребата на антибиотика се прекратява и трябва да се потърси срочна консултация с лекар. В подобни случаи не трябва да се използват медикаменти, забавящи чревната перисталтика.

Нежелани лекарствени ефекти

Лечението с амоксицилин и ензимен инхибитор може да причини появата на следните нежелани лекарствени реакции: диария, гадене, повръщане, кожно-лигавична кандидоза, кожен обрив, сърбеж, реакции на свръхчувствителност (анафилаксия, подуване на лицето, затруднено дишане, алергичен васкулит), промяна в цвета на езика (черен "космат" език), възпаление на бъбреците (интерстициален нефрит, кристалурия), главоболие, замаяност, повишена температура, гърчове, антибиотик-свързан колит (псевдомембранозен колит), увреждане на черния дроб (хепатит, холестатична жълтеница).

Симптоми на предозиране

Прекомерният приема на амоксицилин и ензимен инхибитор може да причини гадене, повръщане, диария и нарушения във водно-електролитния баланс. При бъбречно болни се повишава рискът от поява на гърчове. Лечението е симптоматично. Амоксицилин и ензимен инхибитор може да се отстрани от организма посредством хемодиализа.

Лекарствени взаимодействия

Амоксицилин и ензимен инхибитор може да взаимодейства с перорални противозачатъчни лекарства като намалява тяхната ефективност. Пробенецид намалява бъбречната им екскреция. Пеницилините намаляват екскрецията на метотрексат. Възможно е взаимодействие с перорални антикоагуланти (аценокумарол, варфарин и др.), което повишава риска от поява на кръвоизливи и кръвонасядания. Бактерицидните антибиотици, каквито са бета-лактамите, не трябва да се комбинират с бактериостатично действащи антибактериални средства (макролиди, тетрациклини). Едновременният прием с алопуринол увеличава риска от поява на кожни алергични реакции.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: амоксицилин нарушава синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в бактериалната клетъчна стена, като инхибира един или повече ензими (пеницилин свързващи протеини, PBP), отговорни за изграждането му. Това води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза (бактерициден ефект). Ензимните инхибитори се свързват с каталитичния център на чувствителните бета-лактамази и предпазват амоксицилина от хидролиза (ензимно разграждане).

Фармакокинетика: амоксицилин и ензимен инхибитор (клавулонова киселина) се резорбират добре след перорален прием, при който бионаличността им е около 70%. Амоксицилин се свързва в 18% с плазмените протеини. Прониква добре в повечето тъкани и течности на тялото (вкл. в гнойта). Разпределението му в цереброспиналната течност е недостатъчно. Основният път на отделяне на амоксицилин от организма е чрез бъбреците. Средният елиминационен полуживот на амоксицилин/клавулонова киселина е около един час.

Дозировка и начин на употреба

Отпуска се с рецепта. Дозовият режим на амоксицилин и ензимен инхибитор се определя от дозата на амоксицилин. При възрастни пероралният прием е 500 мг три пъти на ден или 875 мг два пъти дневно. Деца над 40 кг телесно тегло приемат дозата за възрастни. При деца под 40 кг денонощната доза е 20-60 мг/кг разделена в два или три приема.