будезонид (budesonide) | ATC R03BA02

Будезонид е синтетичен препарат от групата на глюкокортикоидните хормони (според някои източници - производно на глюкокортикостероидите), който се предлага като инхалатор, разтвор за пулверизиране, хапчета, спрей за нос и ректални форми. Будезонидът е патентован за първи път през 1973 година и е използван като лекарство за лечение на бронхиална астма през 1981 година.

Показания

Будезонид е показан за поддържащо лечение на астма като профилактична терапия при възрастни и педиатрични пациенти на възраст шест или повече години. Показан е и за пациенти, които се нуждаят от перорална кортикостероидна терапия за астма. Много от тези пациенти може да са в състояние да намалят или премахнат нуждата си от перорални кортикостероиди с течение на времето.

Будезонид не е показан за облекчаване на остър бронхоспазъм.

Противопоказания

Будезонид е противопоказан при:

• свръхчувствителност към лекарството
• кърмене
• чернодробна цироза
• тежка астма, която изисква интензивно лечение, при деца и юноши
• бременност

Предупреждения и предпазни мерки

По време на отказ от перорални кортикостероиди, някои пациенти могат да получат симптоми на системно активно спиране на кортикостероидите, например ставни и/или мускулни болки, отпадналост и депресия, въпреки поддържането или дори подобряването на дихателната функция.

При реагиращи пациенти будезонид може да позволи контрол на симптомите на астма с по-малко потискане на функцията на оста хипоталамус-хипофиза, отколкото терапевтично еквивалентни перорални дози преднизон. Тъй като будезонид се абсорбира в кръвообращението и може да бъде системно активен, благоприятните ефекти на будезонид за минимизиране на дисфункцията на хипоталамус-хипофиза могат да се очакват само когато препоръчителните дози не се надвишават и отделните пациенти са титрирани до най-ниската ефективна доза.

Поради възможността за системна абсорбция на инхалаторни кортикостероиди, пациентите, лекувани с будезонид, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за всякакви данни за системни кортикостероидни ефекти. Особено внимание трябва да се обърне при наблюдението на пациентите след операцията или по време на периоди на стрес за доказателство за неадекватен отговор на надбъбречната жлеза.

Възможно е системни кортикостероидни ефекти като хиперкортицизъм, намалена костна минерална плътност и надбъбречна супресия да се появят при малък брой пациенти, особено при по-високи дози. Ако настъпят такива промени будезонид трябва да се намалява бавно, в съответствие с приетите процедури за управление на симптомите на астма и за намаляване на системните стероиди.

Пероралните инхалаторни кортикостероиди, включително будезонид, могат да причинят намаляване на скоростта на растеж, когато се прилагат при педиатрични пациенти. Намаляване на скоростта на растеж може да възникне в резултат на неадекватен контрол на астмата или от употребата на кортикостероиди за лечение. Потенциалните ефекти от продължителното лечение върху скоростта на растеж трябва да се претеглят спрямо получените клинични ползи и рисковете, свързани с алтернативните терапии.

Инхалаторните кортикостероиди трябва да се прилагат с повишено внимание, ако изобщо се използват, при пациенти с активна или неподвижна туберкулозна инфекция на дихателните пътища, нелекувани системни гъбични, бактериални, вирусни или паразитни инфекции или очен херпес симплекс.

Съобщени са редки случаи на глаукома, повишено вътреочно налягане и катаракта след инхалаторно приложение на кортикостероиди.

Бременност и кърмене

Проучванията при бременни жени не показват, че будезонид повишава риска от аномалии, когато се прилага по време на бременност. Резултатите от голямо проспективно кохортно епидемиологично проучване, базирано на населението, преразглеждащо данни от три шведски регистъра, обхващащи приблизително 99% от бременностите от 1995-1997 година не показват повишен риск за вродени малформации от употребата на инхалиран будезонид по време на ранна бременност.

Кортикостероидите се секретират в кърмата. Поради възможността за нежелани реакции при кърмачета от всеки кортикостероид, трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или лекарството, като се вземе предвид важността на лекарството за майката. Липсват действителни данни за будезонид.

Нежелани лекарствени реакции

Има по-малко странични ефекти при перорален и инхалиран будезонид, отколкото при системни глюкокортикоиди. Въпреки това, следните нежелани реакции може да са нечести при лекарството:

• Алергични реакции - кожен обрив, контактен дерматит, петехии и екхимози, червени стрии, акне, нарушено зарастване на рани. Много редки - анафилактична реакция, оток на Quincke, уртикария.
• От дихателната система - дразнене на лигавиците на устата, фаринкса или носната кухина, кандидоза на устната кухина, бронхоспазъм.
• От храносмилателната система - гадене, повръщане, епигастрален дискомфорт, панкреатит, стероидни язви на стомаха и дванадесетопръстника, запек.
• От страна на нервната система и сетивните органи - може да има главоболие, световъртеж, обща слабост, умора, еуфория, депресия, раздразнителност, глаукома, катаракта.
• От сърдечно-съдовата система - повишен риск от тромбоза, васкулит, периферен оток, хипертония.
• От мускулно-скелетната система - асептична остеонекроза.
• От ендокринната система и метаболизма - може да има нарушен глюкозен толеранс, диабет, забавяне на растежа при деца, инхибиране на половите хормони (включително импотентност, аменорея, хирзутизъм), потискане на надбъбречната кора, синдром на Кушинг, забавена екскреция на натрий, повишена екскреция на калий.
• Други странични ефекти включват намалена устойчивост към инфекции.

Симптоми на предозиране

Потенциалът за остри токсични ефекти след предозиране на будезонид е малък. Ако се използва в прекомерни дози за продължителни периоди, могат да се появят системни кортикостероидни ефекти като хиперкортицизъм. Буденозид при два пъти по-висока препоръчителна доза (3200 микрограма дневно), прилаган в продължение на 6 седмици, причинява значително намаляване (27%) в отговора на плазмения кортизол при 6-часова инфузия на адренокортикотропен хормон в сравнение с плацебо.

Постмаркетинговият опит показва, че пациентите, претърпели остро предозиране на инхалиран будезонид, обикновено остават асимптоматични. Използването на прекомерни дози (до 6400 микрограма дневно) за продължителни периоди показва системни кортикостероидни ефекти като хиперкортицизъм.

Лекарствени взаимодействия

В клинични проучвания, едновременното приложение на будезонид и други лекарства, често използвани за лечение на астма, не е довело до повишена честота на нежеланите събития. Основният път на метаболизъм на будезонид, както и на други кортикостероиди, е чрез цитохром Р450 (CYP) изоензим 3A4 (CYP3A4). След перорално приложение на кетоконазол, мощен инхибитор на CYP3A4, средната плазмена концентрация на перорално приложен будезонид се повишава. Едновременното приложение на други известни инхибитори на CYP3A4 (например итраконазол, кларитромицин, еритромицин и други) може да инхибира метаболизма на будезонид и да увеличи системната експозиция на будезонид. Трябва да се внимава, когато будезонид се прилага едновременно с дългосрочно кетоконазол и други известни инхибитори на CYP3A4.

Фармакологични характеристики

Будезонид е противовъзпалителен кортикостероид, който проявява мощна глюкокортикоидна активност и слаба минералокортикоидна активност. В стандартни in vitro и животински модели, будезонид има приблизително 200 пъти по-висок афинитет към глюкокортикоидния рецептор и 1000 пъти по-висок локален противовъзпалителен ефект от кортизола. Като мярка за системна активност, будезонидът е 40 пъти по-мощен от кортизола, когато се прилага подкожно и 25 пъти по-мощен, когато се прилага перорално в теста за инволюция на тимуса при плъхове.

Точният механизъм на действието на кортикостероидите върху възпалението при астма не е известен. Възпалението е важен компонент в патогенезата на астмата. Доказано е, че кортикостероидите имат широк спектър от инхибиращи действия срещу множество типове клетки (например мастоцити, еозинофили, неутрофили, макрофаги и лимфоцити) и медиатори (например хистамин, ейкозаноиди, левкотриени и цитокини), участващи в алергични и неалергично-медиирано възпаление. Тези противовъзпалителни действия на кортикостероидите могат да допринесат за тяхната ефикасност при астма.

Проучванията при пациенти с астма показват благоприятно съотношение между локално противовъзпалително действие и системни кортикостероидни ефекти в широк диапазон от дози от будезонид. Това се обяснява с комбинация от относително висок локален противовъзпалителен ефект, екстензивно чернодробно разграждане при първо преминаване на орално абсорбираното лекарство (85-95%) и ниската сила на образуваните метаболити.

След перорално приложение на будезонид, пиковата плазмена концентрация се постига за около 1 до 2 часа и абсолютната системна наличност е 6-13%. Обратно, по-голямата част от будезонид, доставен в белите дробове, се абсорбира системно. При здрави индивиди 34% от измерената доза се отлага в белите дробове (както е оценено чрез метода за плазмена концентрация) с абсолютна системна наличност от 39% от измерената доза. Фармакокинетиката на будезонид не се различава значително при здрави доброволци и пациенти с астма. Пикови плазмени концентрации на будезонид се наблюдават в рамките на 30 минути след вдишване.

Дозировка

Будезонид се предлага като дозиран аерозол за инхалация в доза от 200 микрограма/доза. Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

При редовно лечение на астма препоръчителната доза е 1 до 4 инхалации два пъти дневно в зависимост от използваната концентрация и сериозността на астматичното заболяване. При пациенти с лека до умерена астма, които са добре контролирани с инхалаторни кортикостероиди, може да се обмисли дозиране на 200 или 400 микрограма веднъж дневно. Препаратът може да се прилага веднъж дневно сутрин или вечер.

Ако еднократното дневно лечение с будезонид не осигурява адекватен контрол на симптомите на астма, общата дневна доза трябва да се увеличи и/или да се приложи като разделена доза.

При лечение на ХОББ препоръчителната доза е 1 или 2 инхалации два пъти дневно в зависимост от използваната концентрация.

Заглавно изображение: CCO Public domain