Бластомикоза МКБ B40

Инфекцията, предизвикана от спорите на гъбичките от вида Blastomyces dermatitidis, води до развитие на бластомикоза.

Заболяването има ендемичен характер в много райони на САЩ, Африка, Канада и спорадичен характер в някои географски зони на Великобритания, Индия, Близкия Изток, Централна и Южна Америка.

Боледуват в еднаква степен представителите на двата пола, независимо от етническата им принадлежност. Заболяването рядко се развива в детска възраст, обикновено се проявява във възрастта между 20 и 50 години.

Предразполагащ рисков фактор за развитие на тежка форма на болестта е наличието на имунен дефицит, дължащ се на вродени или придобити заболявания, тежко системно нарушение, малигнена неоплазия, продължителна имуносупресивна терапия.

Изложени на по-висок риск са хората, чиито професии са в тесен контакт с почвата или които прекарват много време в близост до нея.

Етиологичните причинители представляват безполови форми на диморфната гъбичка от вида Ajellomyces dermatitidis, които се развиват като мицели в почва, при достатъчно висока влажност и наличие на органични субстанции.

Хората се заразяват най-често по въздушно-капков път, след инхалиране на спорите на гъбичките, които след вдишване попадат в долните дихателни пътища и водят до съответните патофизиологични промени.

Описани са спорадични случаи на заразяване след директно попадане на спорите в наранена кожна повърхност.

Времето от експозицията и заразяването до първите клинични прояви (инкубационен период) е с различна продължителност при отделните форми и пациенти, като най-често е в рамките на един месец.

Заболяването протича най-често със засягане на дихателната система и развитие на грипоподобна симптоматика. По-рядко се засяга кожата, а при много малък процент от пациентите се развиват други форми на болестта.

Приблизително до 50 % от заразените лица са безсимптомни и при тях болестта може да бъде доказана само след провеждане на съответните микробиологични тестове.

Клинично проявените форми на инфекцията протичат различно в зависимост от състоянието на болния, индивидуалната имунологична резистентност на организма, степента на инвазия.

Различават се следните основни форми на заболяването:

• Остра белодробна бластомикоза: протича с фебрилитет, главоболие, общо неразположение, кашлица, болка и дискомфорт в гръдната област
• Хронична белодробна бластомикоза: често са налице белодробни инфилтрати, развитие на респираторен дистрес синдром, гнойна експекторация
• Белодробна бластомикоза, неуточнена: протича с неспецифична белодробна симптоматика и често може да бъде объркана с туберкулоза или някои форми на малигнени новообразувания на белия дроб, метастатични или първични
• Кожна бластомикоза: по откритите части на тялото (глава, шия и крайници) се развиват папули и пустули, които в последствие улцерират и формират язви с ясни очертания
• Дисеминирана бластомикоза: тази форма се отличава с изключително агресивно протичане, наличие на полиорганни увреждания, малки терапевтични възможности и в повечето случаи неблагоприятна прогноза
• Други видове бластомикоза: при малък процент от заразените лице се наблюдава засягане на централната нервна система, урогениталния тракт или опорно-двигателния апарат с характерна симптоматика
• Бластомикоза, неуточнена

Необходимо е разграничаване на заболяването от хистоплазмоза, криптококоза, актиномикоза, туберкулоза, саркоидоза, бактериална или вирусна пневмония, неопластични болести на белия дроб или кожата.

Поставянето на диагнозата се базира на информацията, получена от следните методи на изследване:

• разпит: особено полезна е епидемиологичната анамнеза и данните за посещение на ендемичен район и контакт с почва
• физикален преглед: обикновено физикалните находки са нехарактерни
• микробиологични изследвания: изолирането на причинителя се осъществява посредством серологично или имунологично изследване на препарат, изготвен от храчка, бронхоалвеоларен лаваж, ликвор и други тъканни течност
• параклинични показатели: при част от пациентите се наблюдава умерена левкоцитоза с олевяване
• образна диагностика: при засягане на белия дроб се извършва рентгенография на гръдния кош, при наличие на неврологична симптоматика се прилага ядрено-магнитен резонанс, а компютърната томография е информативен и безопасен метод за изследване при всички форми на болестта

Терапия е необходима само при наличие на клинична симптоматика, а безсимптомните пациенти се проследяват, тъй като при реинвазия е възможно тежко протичане.

Лечението при пациенти с бластомикоза се състои в продължително приложение на противогъбични препарати, главно от групата на азолите (кетоконазол, итраконазол) и амфотерицин В.

Прилага се и симптоматична терапия, главно под формата на аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни агенти и поливитаминни средства.

Прогнозата е благоприятна при своевременно поставяне на диагнозата и активна имунна система на пациента.