Кожна бластомикоза МКБ B40.3

Засягането на кожата при инфекция с Blastomyces dermatitidis протича под формата на кожна бластомикоза.

Тази форма на бластомикоза е втората по честота след белодробната форма и протича с развитие на полиморфни кожни лезии, ангажиращи откритите части на тялото.

Болестта протича с изразено хронично грануломатозно възпаление и без терапия прогресира.

Причинител на заболяването са несъвършените безполови форми на диморфните гъбички от вида Ajellomyces dermatitidis, чиято специфична екологична ниша е почвата.

Благоприятни за развитието им са наличието на достатъчно влага и органични субстанции, като например животинска тор, гниеща дървесина и растения.

В почвата гъбичките съществуват под формата на мицели, а човек се заразява със спорите им.

Основният механизъм на заразяване при хората е въздушно-капковият, при вдишване на спори на етиологичните агенти. Описани са и случаи на заразяване по контактен път, през наранена кожна повърхност и контакт с почва.

Бластомикозата показва ендемичен характер и значително висока честота главно в САЩ, Африка и Канада, а спорадични огнища са описани в Индия, Близкия Изток, Великобритания, Централна и Южна Америка.

Не се съобщава за съществени различия в честотата между представителите на отделните раси и етноси, както и между мъжкия и женския пол. Засяга се предимно средната възраст, между 20 и 50 години. Описват се единични случаи на развитие на болестта при деца.

Предразполагащи фактори за тежко протичане и малки терапевтични възможности са наличието на вроден или придобит имунен дефицит, продължителната имуносупресивна терапия, подлежащи малигнени новообразувания.

При приблизително 50 % от заразените лица не се описват клинични прояви и болестта протича незабелязано и безсимптомно, като може да се диагностицира само с микробиологични изследвания.

При симптоматичните пациенти клиничните прояви се развиват след различен по продължителност инкубационен период, вариращ от няколко дни до месец, в зависимост от имунологичната резистентност на болния, степента на инвазия и патогенността на причинителя.

Основните клинични прояви включват някои от следните признаци:

• фебрилитет
• главоболие и общо неразположение
• изпотяване през нощта
• увеличение на регионалните лимфни възли
• характерни кожни лезии

Засяга се предимно кожата на крайниците, лицето и шията. Най-често са налице сивкаво виолетови верукозни обривни единици, с или без разязвяване.

Различават се две основни форми, а именно верукозна и улцерозна, като характерно за първата е бавната прогресия на папули и пустули, с формиране на коричка и неправилни граници.

Улцерозната форма протича с наличие на язви с ясни очертания и резки граници, с образуване на лесно кървяща гранулационна тъкан.

При дисеминиране на процеса се засягат и белите дробове, опорно-двигателният апарат и други, което затруднява значително терапията.

За поставяне на диагнозата при кожна бластомикоза е необходим обстоен разпит и физикален преглед на заразеното лице, назначаване на микробиологични и параклинични изследвания, при необходимост и образни изследвания.

Анамнезата за посещение или престой в ендемичен район и контакт с почва, в съчетание с характерните кожни лезии, насочва към състоянието. Лабораторно при някои пациенти може да се установи левкоцитоза с олевяване.

С висока диагностична стойност са микробиологичните изследвания, с чиято помощ се доказват етиологичните агенти. Използва се материал от храчка, кръв, ексудат от кожните лезии, като се прилагат различни методики, главно серологични и имунологични тестове.

При данни за засягане на белия дроб се извършва рентгенография на гръден кош, за установяване наличието на изменения.

Диференциалната диагноза включва следните заболявания:

• някои форми на туберкулоза
• някои форми на сифилис
• кожен карцином
• кератоакантома
• лепроматозна проказа
• саркоидоза
• криптококоза

На лечение подлежат само клинично проявените пациенти, докато при безсимптомните са налага проследяване, тъй като при повторна инфекция съществува висок риск от тежко протичане.

Терапията се състои в приложение на антимикотични средства (интраконазол, кетоконазол, амфотерицин В), в съчетание със симптоматични агенти.