Злокачествено новообразувание на кожата, с неуточнена локализация МКБ C44.9

Немеланомните злокачествени неоплазии на кожата са най-често срещаните злокачествени тумори при човека. Приблизително 80% от тези тумори са базалноклетъчни карциноми, втори по честота е сквамозноклетъчния карцином (15%). В Европа заболеваемостта от кожен рак показва различно разпределение в отделните страни, като в Северна Европа тя е значително по-висока - 45-49 новозаболели на 100 хил. население. Средният брой случаи за Европа е 5,3-8.7 на 100 хил. население. В България средна честота на немеланомните кожни тумори е от 39,4 до 45,8 на 100 хил. души.

Етиологията на злокачествено новообразувание на кожата, с неуточнена локализация се свързва с тоталната доза ултравиолетово облъчване, особено при хора със светла кожа и болни с xeroderma pigmentosum. Електромагнитно лъчение от различно естество (рентгенови и гама-лъчи) също представлява етиологичен фактори. Различни химични вещества като арсенови соли, хром, катрани, също имат доказан канцерогенен ефект. Описани са случаи на развитие на базлноклетъчен карцином върху цикатрикси след изгаряне, както и на място на ваксинация. Развитие на сквамозноклетъчен карцином на кожата е описано в участъци на измръзване или на предшестваща херпесна инфекция, хронични възпалителни процеси (lupus vulgaris, lepra, фистулни ходове при остеомиелит), хроничен лупус еритематозус, хронични улкуси, цикатрикси от изгаряне. При имуносупресирани болни (органна трансплантация, лечение на автоимунни заболявания) честотата на плоскоклетъчния карцином е много по-висока.

Базалноклетъчният карцином възниква от базалния слой на епидермиса, предимно от изложените на слънце области на кожата (глава, шия). Туморът има бавна еволюция, нараства локално и дава метастази изключително рядко. Въпреки бавното си развитие, оставен без своевременно лечение туморът води до значителна тъканна деструкция.

Най-често срещаните клинични форми на базоцелуларния рак биват:

• нодуларен;
• улцеративен;
• повърхностен;
• склеродермиформен;
• пигментен.

За разлика от базалноклетъчния карцином, сквамозноклетъчният карцином на кожата произлиза кератиноцитите на повърхностните епидермални слоеве, характеризира се с по-агресивно поведение, инфилтрира дълбоките подкожни тъкани и може да метестазира в лимфни възли, както и в отдалечени висцерални органи и системи. Този злокачествен кожен тумор се развива предимно по хронично изложените на слънчево облъчване кожни участъци на лице, ушна мида, шия, устни, гърба на ръката и предмишницата. Сквамозноклетъчният карцином най-често се презентира като уплътнена плакатна кожна лезия, която постепенно нараства и се формира разязвено и зачервено възелче, често покрито с рогова круста.

Подробна информация за отделните клинични варианти на базоцелуларния и сквамозноклетъчния карцином, както и за по-редките форми на немеланомен рак на кожата може да прочетете при:

• C44.5 Кожа на тялото

Диагнозата на злокачествено новообразувание на кожата, с неуточнена локализация се поставя на базата на комплекс от диагностични процедури, които включват:

• анамнеза и обективно изследване;
• биопсия на туморната лезия и лимфни възли в дадена област (при налични белези за ангажиране на съответния лимфен басейн);
• хистологично изследване на получения с биопсия тъканен материал;
• образни методи - конвенционална рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс;
• лабораторни изследвания.

Лечението на злокачествено новообразувание на кожата, с неуточнена локализация е комплексно и се определя от локализацията на туморния процес, неговата големина, степен на инвазия в подлежащите тъкани, наличието на метастатично заболяване, възрастта на болния и общото му състояние. Лечението е предимно хирургично - ексцизия на тумора. При повърхностни тумори се използват: кюретаж, каутеризация, криотерапия, химическа деструкция, фототерапия, имунотерапия. Лъчетерапията се комбинира с хирургично лечение или се прилага в случай, когато има противопоказания за оперативна интервенция.