Други злокачествени новообразувания на кожата

от 01 окт 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Кожата е най-големият орган на тялото, представлява външна обвивка с обща площ при възрастни около 2 квадратни метра.

Кожата е изградена от три слоя:

епидермис - най-външния слой на кожата, изграден от 5 под слоя - stratum basale (germinatiwen), stratum spinosum (шипчест), stratum granulosum (зърнест), stratum lucidum (блестящ) и tratum corneum (рогов);
дерма - разполага се под епидермиса, изградена е от два под слоя - папиларен и ретикуларен, в нея са разположени космените фоликули, потните и мастните жлези;
хиподерма - съставена е от мастна и съединителна тъкан.

Подробна информация за анатомично устройство на кожа, мастни и потни жлези може да прочетете при:

Строеж на кожата

Мастни жлези

Потни жлези

Други злокачествени новообразувания на кожата включват базалноклетъчен карцином, спиноцелуларен карцином, малигнени неоплазии на мастните и потните жлези.

Базалноклетъчният карцином е злокачествен тумор, съставен от клетки наподобяващи тези от базалния слой на епидермиса, който проявява по-малка склонност за метастатично разпространение. Представлява най-честият злокачествен тумор при лицата от бялата раса (при черната раса се среща изключително рядко, а при жълтата - сравнително по-рядко от бялата). С повишен риск да заболеят са лицата със светла кожа, руси коси и сини очи. Боледуват предимно хора над 40-годишна възраст, като честотата му се увеличава пропорционално с напредване на възрастта.

Основен етиологичен фактор, който се свързва с базалноклетъчния карцином, представлява ултравиолетовата радиация (при 95% от случаите карцинома се локализира по откритите части на тялото). Етиологична роля играят цикатриксите (белези) от изгаряне, йонизираща радиация, както и някои хронични дерматози, протичащи с атрофии (изтъняване на кожата) и цикатризация. Наследствените фактори също са от значение (наблюдават се по-често при някои фамилии, както и при генетични дерматози - Xeroderma pigmentosum).

Приема се, че базалноклетъчният карцином хистогенетично (тъканно-генетично), произлиза от плурипотентни зародишеви клетки на епидермиса, които могат да се диференцират към различни кожни структури, включително космени фоликули, мастни и потни жлези.

Различават се 4-основни клинични форми на базалноклетъчният карцином:

1. Нодуло-улцеративен (възловидно-язвен) базалноклетъчен карцином - представлява най-често срещаният клиничен тип. Локализира се предимно по лицето - бузи, нос, около очите, челото и др. Започва като малко възелче с големина на лещено зърно, което е с полупрозрачен восъковиден изглед. Постепенно нараства, образува възелче с блестяща (перловидна) повърхност, осеяна с телеангиектазии (разширени капиляри по кожата). Туморът може да се разязви, а формираната язва се разпространява в дълбочина и ширина (ulcus rodens). Ако не се лекува, може да проникне в подлежащите тъкани и да причини значителна деструкция. В други случаи карциномът има предимно периферно и повърхностно нарастване, като се образува плака с атрофичен (изтънен) център, с неправилна форма и перловиден ръб.

2. Пигментен базалноцелуларен карцином - клинично прилича на нодуло-улцеративния базалноклетъчен карцином, но цветът му е кафяв, което се дължи на неравномерно разпределен пигмент (меланин).

3. Склеродермиформен базалноклетъчен карцином - представя се като плътна плака с неясно ограничен ръб, която нараства и може да заеме големи кожни участъци.

4. Повърхностен базалноклетъчен карцином - локализира се главно по туловището и може да бъде множествен. Възниква като червено-кафеникава, рязко ограничена и слабо инфилтрирана плака, върху която има дребни сквами (люспи), повърхностни язви и корички, с бавно нарастване в периферията. Той е с по-добра прогноза от останалите типове.

Спиноцелуларен (плоскоклетъчен) карцином представлява друго злокачествено новообразувание на кожата, произхождащо от епидермалните кератиноцити. Развива се най-често от предшестващи преканцерозни лезии.

Етиологичен фактор за развитието на спиноцелуларния карцином представлява ултравиолетовата радиация от естествени (слънчеви лъчи) и изкуствени източници (PUVA-терапия и солариум). Други етиологични фактори са различни източници на йонизираща радиация, включително рентгенови лъчи, и локалната употреба на катрани и др.

Клинично плоскоклетъчния карцином на кожата се открива най-често по откритите части на тялото - гърба на ръцете и предмишниците, горната половина на лицето, долна устна и ушна мида. Обикновено този тип малигнена неоплазия възниква върху предракова лезия или върху кожен участък с белези от фотоувреда - хипер- или хипопигментации, телеангиектазии и сенилни кератоми. Ранни белези на злокачествена трансформация са уплътняване (индурация) на кожната лезия и появата на зачервяване на околната кожа. Постепенно се образува плака, а на по-късен етап и възловидна лезия. Добре диференцираните варианти обикновено са папиларни и покрити с круста (коричка), след отстраняването, на която се открива язвичка или картина на туморна лезия с уплътнен ръб и пурулентна повърхност. При допир лезията е лесно ранима и кърви.

Злокачествен карцином на мастните жлези представлява себацейният карцином (carcinoma sebaceum). Касае се за рядък злокачествен тумор, изграден от клетки, показващи диференциация към себацейните структури. Най-често се локализира в областта на клепачите, лицето и капилициума, но може да се развие навсякъде по кожата. Лезиите по клепачите се представят като еритемни плътни плаки, а тези по кожата като - като единични плътни и надигнати нодули (възли), отчасти полупрозрачни, с жълтеникав цвят, понякога формират язви.

Други злокачествени новообразувания на кожата представляват малигнените тумори с диференциация към апокринните и екринните потни жлези.

Диагнозата на кожните тумори се поставя от специалист дерматолог въз основа на данни от анамнеза, клиничния преглед, клиничната картина, биопсично и хистологично изследване.

Лечението се прилага се от дерматолог и хирург. Определя се от вида на кожния тумор, локализацията, клиничния стадия на туморно развитие, степента на хистологична диференциация, общото състояние и възрастта на пациента. Локалното лечение включва третиране с трихлороцетна киселина - 50-100%, 5-флуороурацил; криотерапия с течен азот; кюретаж и електрокоагулация; близкофокусна рентгенова терапия; хирургично лечение.

Подробна информация за специфичните локализации на други злокачествени новообразувания на кожата може да прочетете при: