Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на кожата МКБ C44.8

Немеланомните злокачествени новообразувания на кожата в зависимост от клетките, от които произлизат се делят на базалноклетъчни и плоскоклетъчни карциноми на кожата. В действителност групата на немеланомните кожни малигноми е много по-голяма и обединява други малигнени неоплазии на кожата, които се срещат много по-рядко.

Немеланомните ракови новообразувания на кожата представляват най-честите злокачествени заболявания при човека. Базоцелуларният карцином съставлява приблизително 80%, а сквамозноклетъчния карцином около 15% от тях. В България средна заболеваемост от немеланомни кожни малигноми при жени е 39,4 на 100 хил. души и 45,8 на 100 хил. при мъже. В страни като Австралия, Нова Зеландия и САЩ честота варира от 100 до 200 случая на 100 хил. души годишно.

Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на кожата включва малигнени неоплазии, които възникват в гранични кожни участъци или излизат извън границите на споменатите в рубриките - C44.0-C44.7, локализации.

Основните рискови фактори за възникване на немеланомните злокачествени кожни тумори са:

• хронична експозиция на слънце и/или изкуствени източници на ултравиолетова радиация като солариум;
• кожа фототип I и II (светла кожа, която изгаря лесно и пигментира трудно);
• чести кожни изгаряния, особено в детска възраст;
• различни източници на йонизираща радиация - рентгенови, гама-лъчи;
• генодерматози като xeroderma pigmentosum;
• хронични възпалителни процеси на кожата (дистрофична булозна епидермолиза);
• хронични травми, улцерации или гнойни възпалителни процеси на кожата;
• експозиция на химични канцерогени като арсен, хром;
• инфекции с окогенни щамове HPV (човешки папиломен вирус);
• имунокомпрометирани болни;
• съществуващи преканцерозни лезии като актинична кератоза (преканцероза на сквамозноклетъчния карцином), боуеноидна папулоза, дисплазия на Lewandowsky-Lutz, кератоакантома.

Базалноклетъчните карциноми произхождат от плурипотентни клетъчни популации на базалния слой на епидермиса. Обикновено се развиват в кожни участъци, изложени на слънце, като най-често се локализират в областта на главата и шията. Този вид рак нараства бавно, обикновено се развива на място на възникването си и рядко метастазира в други части на тялото.

Базоцелуларният карцином се разделя на няколко клинични типа. Най-често срещани са следните варианти:

• нодуларен - локализира се най-често по кожата на лицето и представлява надигната кожна лезия с окръглена форма, полупрозрачна, покрита с тънък епидермис повърхност, под която се наблюдават разширени кръвоносни съдове;
• улцеративен базалноклетъчен карцином - язвена кожна лезия с надигнати ръбове (често покрита с круста), повърхността, на която е с перловиден изглед и прозиращи множество малки кръвоносни съдове;
• повърхностен базалноклетъчен карцином - среща се предимно по кожата на тялото, горния и долен крайник, и се характеризира като бавно нарастваща розова или червеникава плака с лющеща се повърхност, която кърви при допир, по периферията на лезията често се открива леко надигнат перловиден ръб, а в центъра й се наблюдава гладък атрофичен цикатрикс;
• склеродермиформен базалноклетъчен карцином - среща се предимно по кожата на лицето и презентира се като плътна плака с белезникав или жълтеникав цвят, гладка повърхност, восъчна консистенция и неясно ограничен ръб.

По-рядко срещани форми на базалноклетъчния карцином представляват:

• пигментен BCC;
• фиброепителиом;
• базосквамозен карцином.

Сквамозноклетъчният карцином, който се презентира като лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на кожата, възниква от клетки на горните слоеве на епидермиса, наречени кератиноцити. Туморите показват известна степен на диференциация (проявяваща се с кератинизация) и се развиват предимно върху предшестващи предракови лезии на кожата или от кожни участъци с белези на фотоувреда. Обикновено се появяват в области на кожата, изложени на слънце - уши, шия, устни, лице и ръцете.

Клиничните белези на злокачествена трансформация на съществуваща кожна увреда представлява появата на уплътнение и еритем (зачервяване) на околната кожа. Оформя се плакатна лезия, като на по-късен етап се формира нодулче. Високо диференцираните карциноми са папиларни и обикновено покрити с рогова круста (признак на кератинизация). При отстраняването на крустата се открива язвичка или картина на туморен разпад с пурулентна повърхност. Сквамозноклетъчният карцином се характеризира с по-агресивен растежи и тенденция за по-често разпространяване в лимфни възли и висцерални органи.

Анапластичните плоскоклетъчни карциноми възникват без наличие на премалигнена кожна лезия, която се представя като червеникава папула или нодулус, с относително бърз растеж и имат по-скоро вид на възпалителна лезия.

Верукозният карцином е високо диференциран вариант на плоскоклетъчния карцином, който се развива от кожата с мацерация и се характеризира с локален растеж, бавна еволюция и рядко развитие на късни местни метастази. Представлява екзофитна кожна лезия с множество дълбоки крипти (дълбоки вгъвания на разрастващи епидермални маси), които се отварят на повърхността.

Редки злокачествени немеланомни тумори на кожата са себацейния карцином, карциномите на екринните и апокринни потни жлези.

Диагнозата на лезия излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на кожата се поставя на базата на клиничната картина, обективната находка, биопсия на кожната лезия и хистологично изследване на получения биопсичен тъканен материал. При наличие на данни за разпространение на туморния процес в регионален лимфен басейн се извършва биопсия на дадените лимфни възли. Допълнителни лабораторни и образни (рентгенография, КАТ, ЯМР, ПЕТ) диагностични методи се провеждат за определян на точния туморен размер, степента на инфилтрация на подлежащите анатомични структури, като и за откриване на близки и далечни туморни метастази.

Лечението на кожните карциноми е комплексно и се определя от локализацията, големината и степента на разпространеност на злокачествения туморен процес.

Основните терапевтични методи включват:

• локална терапия с кремове и лосиони (имиквимод, флуороурацил);
• кюретаж и електрокоагулация;
• криохирургия;
• ексцизия с възстановяване на оперативния дефект посредством шев, ламбо или кожна присадка;
• Mohs-микрографска хирургия;
• лазерна хирургия;
• фотодинамична терапия;
• лъчетерапия - при налични противопоказания за хирургично лечение и като палиативна интервенция;
• имунотерапия.