Кожа на окосмената част на главата и шията МКБ C44.4

Немеланомните злокачествени новообразувания на кожата са едни от най-честите тумори при хора от бялата раса. Двете най-често срещаните форми на немеланомен кожен рак са базалноклетъчният (75%) и плоскоклетъчният (20%) карциноми. Възникват предимно от кожата на главата, лицето, шията и ръцете. Друг вид рак на кожата, който не е включен в настоящата рубрика, представлява кожният меланом.

Подробна информация за злокачествен меланом в областта на окосмената част на главата и шията може да прочетете при:

• C43.4 Злокачествен меланом на окосмената част на главата и шията

От кожа на окосмената част на главата и шията могат да възникнат следните злокачествени немеланомни неоплазии: базалноклетъчен, скавмозноклетъчен, себацеен карцином и по-редките карциноми на потните жлези.

Базалноклетъчният карцином (БКК) е най-честото злокачествено новообразувание при хората, което възниква от некератинизиращите клетки на базалния слой на епидермиса. В САЩ всяка година се диагностицират над един милион случая. Засяга предимно хора над 50 годишна възраст, но може да се развие във всяка възраст.

Рисковите фактори за БКК са добре проучени, по-важни, от който са: експозиция на ултравиолетово лъчение (слънчеви лъчи, солариум), светла кожа, руса и червена коса, сини и зелени очи, неспособност на кожата да пигментира (формира тен). Плешивият скалп представлява друг рисков фактор.

Патогенезата на базалноклетъчния карцином на кожа на окосмената част на главата и шията включва излагане на ултравиолетова радиация, особено UV-B спектъра (290-320 нм), която причинява мутация в определени тумор супресорни гени. Други фактори в патогенезата на заболяването са експозиция на йонизираща радиация и състояния, водещи до имунна супресия.

Основните клинични форми на базалноклетъчния карцином са пет - възловидна, язвена, пигментна, морфеоподобна, повърхностна.

Нодуларният базоцелуларен карцином е най-честият клиничен под тип на БКК. Възниква предимно по изложените на слънце кожни участъци на главата и шията. Представлява полупрозрачна (восакоподобна) папула или нодул, с цвят, който не се отличава от околната здрава кожа или е червен цвят. Обикновено под полупрозрачната повърхност на кожната лезия се виждат няколко разширени кръвоносни съда (телеангиектазия).

Язвен (улцерозен) базалноклетъчен карцином - улцерозна кожна лезия, с надигнати ръбове, има полупрозрачен или перловиден изглед, с гладка повърхност и телеангиектазии, в някои случаи е покрита с круста (коричка).

Пигментен БКК - има характеристики на нодуларна форма, като единствената разлика е наличието на пигментация с различен интензитет и неправилно разпределение.

Склеродермиформен (морфеоподобен, фиброзиращ) базоцелуларен карцином - представлява агресивно нарастващ вариант на БКК. Този карцином се представя като восакоподобна, бледа или жълта, склеротична, плътна плака, която може да наподобява цикатрикс (ръбец, белег). Поради прилика с ръбцовата тъкан, появата на подобна на белег кожна лезия без предшестваща травма или хирургична интервенция е алармиращ симптом, който налага извършване на биопсично и хистологично изследване.

Повърхностен базалноклетъчен карцином - рядко се развива в областта на кожа на окосмената част на главата и шията (предилекционна локализация е горната част на торса). Представя се като еритематозна плака (често с неясно ограничен ръб), с неправилна форма, която наподобява възпалителна кожна лезия. По повърхността на лезията често се наблюдават дребни сквами, участъци на повърхностни язвички и крусти. Изолирана екзематозна лезия, която не се повлиява от приложеното стандартно лечение, е суспектна за повърхностен БКК.

Сквамозноклетъчният (плоскоклетъчен) карцином е вторият по честота немеланомен рак на кожата, произхождащ от епидермалните кератиноцити. Обикновено се развива при хора на средна и в напреднала възраст, като по-често се засяга мъжкият пол. Най-често се локализира по кожата на скалпа, дорзалната повърхност на ръката, уши, долна устна, шия, откритите части на ръцете и краката.

Предразполагащите фактори за възникване на плоскоклетъчния карцином включват както придобити, така и генетично обусловени кожни изменения. При повечето пациенти се установява въздействие на множество фактори, като например експозиция на УВ-радиация и други карциногени от околната среда. Най-голямо значение се отдава на акумулираната (тотална) доза ултравиолетови лъчи. Други етиологични фактори са източници на йонизираща радиация (радиодерматит), локална употреба на катрани, имунокомпрометирани пациенти. Описани са случаи на развитие на сквамозноклетъчен карцином от кожни участъци на измръзване или с белези на фотоувреда - хипер- или хипопигментация, телеангиектазии. Установена е и ролята на човешкия папиломен вирус (HPV) в патогенезата на плоскоклетъчния карцином.

Сквамозноклетъчният карцином възниква най-често от съществуваща премалигнена кожна лезия (актинична или соларна кератоза). Клинично се презентира като уплътнена, еритематозна плака, като последствие се формира надигната възловидна кожна лезия. Образуването на крусти и подлежаща язвена лезия се наблюдават на по-късен етап. Прогресивното туморно нарастване води до инфилтриране на подлежащите тъкани и ангажиране на регионалните лимфни възли.

Карциномът на мастните жлези (себацеен карцином) представлява рядко срещано и агресивно малигнено кожно новообразувание, произхождащо от мастните жлези, което се среща рядко в областта на кожа на окосмената част на главата и шията (предилекционна локализация са кожата на клепачите).

Карциномите на екринните потни жлези са изключително редки и включват малигнена екринна порома, сирингоиден екринен карцином, муцинозен екринен карцином и светлоклетъчен екринен карцином. Тези лезии са клинично неразличими от другите кожни карциноми и обикновено имат по-агресивно развитие от инвазивния сквамозноклетъчен карцином.

Диагнозата на карциномите на кожа на окосмената част на главата и шията се поставя въз основа на изявените клинични прояви, биопсичното и хистологично изследване не кожната лезия. При наличие на данни за засягане на регионалния лимфен басейн - увеличени, твърди при палпация и сраснали с околните тъкани лимфни възли, се извършва биопсия на ангажираните лимфни възли. Образните методи на изследване като: рентгенография, компютърна томография, ЯМР на глава и шия, се назначават за определяне на големина и степен на туморна инвазия в подлежащите анатомични структури, откриване на близки или далечни туморни метастази. На база на проведените изследвания се определя стадия на злокачествения процес и се назначава лечение.

Лечението на злокачествените немеланомни тумори на кожа на окосмената част на главата и шията е комплексно, като включва различни методи, които се подбират според възрастта на пациента, локализацията, големината и хистологичната степен на диференциация на карцинома. Основен метод е хирургичния - цялостно отстраняване на тумора на разстояние поне 5 мм от видимия ръб на тумора. При големи тумори и силно индурирана основа се препоръчва хирургия по Mohs.

Други методи на лечение са:

• криотерапия, кюретаж или shave-ексцизия с последваща електрокоагулация и евентуално химична деструкция;
• лазерна терапия;
• лъчелечение - рядко се прилага самостоятелно, обикновено се комбинира с хирургично;
• химиотерапия - цитостатици също се използват, особено при болни, които не подлежат на оперативно лечение;
• фотодинамична терапия;
• имунотерапия.