Други видове бластомикоза МКБ B40.8

При инвазия на организма с гъбичките от вида Blastomyces dermatitidis се развива бластомикоза.

Заболяването най-често засяга респираторния тракт, причинявайки грипоподобна симптоматика, в по-ниска степен се засяга кожата, с развитие на улцерозни или верукозни лезии. При малък процент от заразените лица се развиват други видове бластомикоза.

Причинителите на болестта представляват безполовите и съответно несъвършени форми на термично диморфните гъбички Ajellomyces dermatitidis.

Съществуват като мицели в почвата, като особено благоприятни условия за тяхното развитие създава влажната, богата на животинска тор и гниещи растения, почва.

Човек се заразява с техните спори, предимно при вдишване, т.е. по въздушно-капков механизъм. Описани са редки случаи на заразяване след директно попадане на контаминирана почва в кожни и лигавични участъци с нарушена цялост.

Заболяването се среща предимно в САЩ, Африка и Канада, като в някои страни има ендемичен характер. По-ниска честота се описва в страните от Близкия Изток, Великобритания, Централна и Южна Америка.

Засягат се в еднаква степен мъжкият и женският пол, независимо от расовата и етническата им принадлежност. Детската възраст се засяга изключително рядко, най-често боледуват представителите на възрастовата група от 20 до 50 години.

Предразполагащи фактори за развитие на инфекция и по-тежко протичане са наличието на придобит или вроден имунен дефицит, тежки системни заболявания, особено злокачествени новообразувания, след продължителна имуносупресивна терапия. Професиите, свързани с тесен контакт с почвата, са изложени на по-висок риск.

Инкубационният период е твърде вариабилен, като основно значение имат индивидуалната имунологична резистентност на болния, степента на инвазия и някои други фактори от околната среда.

Приблизително половината от заразените пациенти са напълно безсимптомни и при тях заболяването може да се докаже само след извършване на съответните серологични и имунологични изследвания.

При по-малко от 10 % от клинично проявените пациенти се развиват други видове бластомикоза.

Най-често се засягат централната нервна система и опорно-двигателният апарат с развитие на съответните патофизиологични нарушения.

Основните клинични признаци при засягане на ЦНС включват някои от следните симптоми:

• главоболие и световъртеж
• вратна ригидност
• промяна в нормалната рефлексна дейност
• епидурален или интракраниален абсцес
• менингит
• фебрилитет
• общо неразположение

Засягането на опорно-двигателната система се проявява под формата на мускулни и ставни болки, патологични фрактури, остеомиелит. Засягат се всички кости и стави, като по-често се описва множествената форма на болестта, отколкото единичното засягане на изолирана кост или става.

Рядко се засяга урогениталната система, като по-висока е честотата сред представителите на мъжкия пол, най-често под формата на простатит, орхит или епидидимит.

По-тежко и агресивно протича болестта при имунокомпрометираните пациенти, като при тях често е налице генерализиране на процеса.

Диференциалната диагноза е широка, поради неспецифичния характер на симптоматиката. Необходимо е разграничаване на болестта от някои форми на туберкулоза, саркоидоза, хистоплазмоза, малигнени новообразувания, първични или метастатични.

Диагнозата при други видове бластомикоза се основава на информацията, получена при анамнезата и физикалния преглед на пациента, микробиологичните, параклиничните, образните и инструменталните изследвания.

Данните за контакт с почва, особено в ендемичен район, в комбинация с нехарактерната обща симптоматика, насочват към състоянието.

Лабораторно при част от заразените лица се наблюдава левкоцитоза с олевяване.

Образната диагностика е с висока информативна стойност, тъй като дава точна информация за локализацията на процеса и степента на пораженията. Използват се главно рентгенография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Терапията включва приложение на противогъбични средства, представители на различни фармакологични групи. С най-висока ефективност са азолите (кетоконазол, итраконазол) и амфотерицин В. Прилага се симптоматично и патогенетично лечение.