Бластомикоза, неуточнена МКБ B40.9

Инвазията с гъбичките от вида Blastomyces dermatitidis води до развитие на бластомикоза.

Различават се отделни форми на болестта, като при невъзможност за причисляване на конкретния случай към някоя от известните форми, се касае за бластомикоза, неуточнена.

Заболяването се среща предимно в някои райони на САЩ, Канада и Африка, където показва ендемичен характер. Редки случаи се описват в Индия, Великобритания, Южна и Централна Америка.

Причинителите на болестта са вид безполови гъбички, които обитават почвата. Особено благоприятни за развитието им условия са наличието на достатъчно влажност и наличие на животинска тор, гниещи растения и органични субстанции.

Заразяването на хората се реализира основно по въздушно-капков механизъм, след вдишване на спори на гъбичките, които се пренасят с въздушните течения. Описани са редки случаи на заразяване след пряк контакт на наранена кожна повърхност с контаминирана почва.

Етиологичните агенти водят до характерни патофизиологични промени, като най-често е налице хронично грануломатозно възпаление.

Една трета до приблизително една втора от заразените лице не развиват никакви клинични прояви, при тях болестта протича безсимптомно и може да бъде доказана само след провеждане на необходимите микробиологични тестове.

По-висок риск от развитие на инфекция съществува при хора, работещи в тесен контакт с почвената повърхност (строители, археолози, селскостопански работници), лица с вроден или придобит имунен дефицит, след продължително имуносупресивно лечение (химиотерапия, кортикостероиди, антибиотици).

В еднаква степен се засягат мъжете и жените, без особена разлика в честотата между представителите на отделните раси. Най-често заболяването се развива във възрастта между 20 и 50 години, описани са редки случаи на заболяване в детска възраст.

Болестта протича с неспецифична симптоматика и имитира туберкулоза и някои малигнени заболявания на белия дроб и кожата с първичен или метастатичен характер. Леките форми протичат като грипоподобно заболяване или с характерни кожни лезии.

Най-често са налице някои от следните клинични симптоми:

• фебрилитет
• главоболие
• общо неразположение и отпадналост
• кашлица с или без наличие на храчки
• гръдна болка и дискомфорт
• миалгии и артралгии
• промени по кожата

Кожните лезии започват като папули и пустули, които постепенно нарастват, формирайки язвени огнища, с ясно очертани граници. Засягат се предимно откритите части на тялото, предимно главата, шията и крайниците.

При пациенти с изразен имунен дефицит заболяването протича по-агресивно и тежко, с развитие на различни усложнения и полиорганни увреждания.

Неспецифичната симптоматика при бластомикоза, неуточнена, значително затруднява поставянето на диагнозата. Необходимо е обстойно анализиране на информацията, получена от разпита и клиничния преглед на болния, лабораторните, микробиологичните и образните методи на изследване.

Епидемиологичната анамнеза за престой в ендемичен район насочва към болестта. Физикалните находки най-често са оскъдни и нехарактерни.

При част от пациентите се наблюдава промяна в някои параклинични показатели, като например белите кръвни клетки, което се изразява в левкоцитоза с олевяване.

Образната диагностика включва извършване на рентгенография, ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография.

За потвърждаване на диагнозата е необходимо микробиологично изолиране на причинителя. За целта се използва материал от храчка, кръв, бронхоалвеоларен лаваж, ексудат от кожна лезия, който се подлага на серологични и радиоимунологични тестове.

Терапия се налага само при клинично проявените форми, а безсимптомните пациенти подлежат на наблюдение.

Лечението при бластомикоза, неуточнена, включва приложение на антимикотици от различни групи. Най-често се прилагат кетоконазол, итраконазол и амфотерицин В, като е необходим продължителен прием, с цел избягване развитието на рецидив.