Кандидозна септицемия МКБ B37.7

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Сепсисът представлява полиетиологично инфекциозно заболяване, при което от едно първично инфекциозно огнище микроорганизми се дисеминират чрез кръвта в целия организъм, отделяйки токсини, причиняващи полиорганни увреждания. Обикновено има агресивно протичане и изключително неблагоприятна прогноза.

При дисеминиране или генерализиране на кандидозна инфекция е налице риск от развитие на кандидозна септицемия със свързаните с нея рискове от усложнения, включително и леталитет при късна диагноза или лечение.

Причинител и особености

Кандидозният сепсис се среща относително рядко в клиничната практика, като засяга основно определени рискови популации. По-характерно за процеса е следното:

• причинител: основни причинители на гъбния сепсис са Candida, основно Candida albicans и Aspergyllus. Кандидозният сепсис в масовия случай се причинява от Candida albicans
• честота: честотата на гъбичните микроорганизми, причинители на сепсис, варира от два до десет процента от всички пациенти. Кандидозна септицемия се среща предимно сред новородени, особено с много ниско тегло при раждане, както и при пациентите със силно намалени защитни сили на организма
• заразяване: заразяването обикновено се осъществява по ендогенен механизъм, тъй като Candida са нормални обитатели в човешкия организъм, при развитие на тежък имунен дефицит (СПИН, малигнени заболявания, продължителна химиотерапия или лечение с кортикостероиди и антибиотици). Настъпва разрастване на техните популации с нарушаване на баланса между полезните и патогенните микроорганизми в човешкото тяло
• рискови фактори: основни рискови фактори за развитие на инфекцията се явяват имунен дефицит с различна етиология, при неспазване на правилата за антисептика и дезинфекция при използване и поставяне на катетри, трахеостоми, вентилационни тръби, абокати, неправилна обработка на хирургически рани, както и неправилна обработка и дезинфекция на пъпния кордон при новородени. Налице е риск и при венозни наркомани, след тежки изгаряния, при тежки травматични рани

Симптоми

Кандидозната септицемия протича с широк спектър от симптоми и синдроми, като са възможни известни различия в протичането при лица от различните възрастови групи (при новородени и малки деца е възможно атипично протичане, също и при лица в напреднала възраст) като основните от тях включват:

• повишена телесна температура: септичен тип до и над 40 градуса по Целзий. Придружава се от разтрисане, обилно изпотяване. В неонаталния период са чести фибрилерните мускулни потрепвания и фебрилните гърчове, изискващи своевременна медицинска намеса и овладяване с цел превенция на по-тежки усложнения
• изразен интоксикационен синдром: бързата прогресия на инфекцията води до прояви от страна на централната нервна система, като главоболие, хиперрефлексия с разширени рефлексогенни зони и наличие на патологични рефлекси от групата на Бабински. Често се наблюдава промяна в психичния статус, изразена сънливост, трудно събуждане, промени в съзнанието, кома
• симптоми от страна на вътрешните органи: при много пациенти са налице хепатомегалия (увеличение на черния дроб) и спленомегалия (увеличение на слезката). Те имат мека и еластична консистенция, болезнени са при палпация. Хематогенната дисеминация на Candida може да порази всички органи, като в тежките случаи се развива мултиорганен дисфункционален синдром (Multiorgan Dysfunction Syndrome, MODS)
• усложнения: освен развитието на полиорганни увреждания са възможни и редица други усложнения. Най-тежкото усложнение при сепсиса, причинен от Candida, е развитието на септичен шок, който представлява застрашаващо живота състояние с малки терапевтични възможности за повлияване

Диагноза

Диагнозата при кандидозна септицемия се базира на информацията, получена и обстойно обработена в хода на различните и комплексни диагностични методики:

• разпит и преглед: анамнестичните данни и физикалните находки насочват към значително увредено общо състояние и обикновено специалистите на се фокусират върху тях с оглед пестене на ценно време и използване на по-информативни методики
• признаци на септицемия: разработени са някои клинични критерии при различните фази на септичния процес, при установяването на които следва да се има под внимание именно това състояние. За септициемия насочват наличието на положителни хемокултури с изолиране на Candida, наличие на тахипнея (над 20 вдишвания в минута), тахикардия (над 100 удара в минута), хипертермия или хипотермия, тежко увредено общо състояние
• лабораторни находки: лабораторните изследвания често установяват анемия, левкоцитоза с неутрофилия и олевяване или неутропения с олевяване, лимфоцитопения, токсични гранулации в неутрофилите, тромбоцитопения, силно повишена скорост на утаяване на еритроцитите, намален общ протеин и албумини, силно повишен фибриноген, промени в чернодробните ензими и други
• доказване на причинителя: златен стандарт за поставяне на диагнозата сепсис са положителни хемокултури и изолиране на Candida albicans

Диференциалната диагноза изисква различаване от други форми на сепсис, както и от някои системни заболявания, протичащи с идентични клинични и лабораторни находки.

Лечение

Терапевтичният подход при пациенти с кандидозна септицемия изисква своевременни, комплексни и целенасочени мерки с цел овладяване на наличните увреждания, превенция на нови усложнения, стабилизиране на пациентите.

Обикновено лечението включва приложение на широкоспектърни антибиотици и антимикотици, приложени парентерално (интравенозно) във високи дози. Налага се включване на имуномодулиращи препарати и кортикостероиди, общи реанимационни мероприятия, симптоматични средства и други, съобразно статуса на пациента.

Прогнозата е изключително сериозна и зависи главно от степента на дисеминиране на процеса, възрастта и общото състояние на болния, както и своевременното стартиране на подходяща терапия.

Изображения: freepik.com