Имбрикативна микоза МКБ B35.5

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Състоянието имбрикативна микоза (Токело) е повърхностна кожна микоза, причинена от Trichophyton concentricum. Представлява особена форма на гъбична инфекция, характерна за определени географски ширини, протичаща с типични симптоми и изискваща пълноценно и целенасочено лечение.

Причинител и особености

Имбрикативна микоза не се среща по нашите географски ширини, микозата е ендемична за някои острови в южните райони на Тихия океан (Полинезия), Югоизточна Азия, Централна и Южна Америка и Мексико.

Най-често се среща сред хора, които живеят в изолирани и примитивни общества, като не се наблюдават различия в честотата на засягане между отделните възрастови групи.

Trichophytia imbricata (Токело) представлява атипична форма на микоза на тялото и е дерматофитна инфекция, разпространена в югоизточна Азия и Южния пасифик, която засяга само местното население.

Счита се, че има автоимунно рецесивно унаследяване на предразположеността към инфекцията.

Предразполагащи фактори за развитие на имбрикативна микоза са влажен климат, прекомерно потене, генетични фактори, хронични заболявания, отслабена имунна защита, посещение или пребиваване в ендемични райони.

Симптоми

Клиничната картина при имбрикативна микоза показва някои характерни особености, които могат да улеснят диагностиката на състоянието от опитните клиницисти.

Заболяването се характеризира със засягане на кожата и центрофугално разпространение. През различни периода от време следва втора, трета и прочее вълни на залющване, вследствие, на което лезията придобива типичния си вид от концентрични кръгове.

Кожните лезии се представят под формата на концентрични и слоести плаки, известни със своите люспести пръстени и ексфолиация на кожата, обхващаща цялото тяло.

Възможно е стартиране на болестния процес от ограничено огнище по кожата на тялото с разпространение и генерализиране на процеса с времето.

Засегнатите участъци обикновено са силно сърбящи, като е възможно развитие на вторични бактериални инфекции (при разчесване и попадане на патогенна флора), разпространение на болестния процес, както и развитие на други усложнения.

Диагноза

Диагнозата при това състояние се основава на епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед и характерния вид на лезиите, както и на данните от културелното изследване на материал от засегнатите зони:

• анамнеза: данни за посещение или пребиваване на ендемичен район, установяване на известни рискови фактори, уточняване на налични подлежащи заболявания и други
• физикални находки: при прегледа на пациентите се установяват типичните за болестта изменения по кожата и концентрични лезии, обхващащи различни по големина участъци от кожата на тялото
• изследвания: назначават се специфични изследвания за доказване на етиологичния причинител и подпомагане на последващата терапия

Диференциалната диагноза налага различаване от другите форми на дерматофития, някои видове екзема и дерматит, някои особени форми на псориазис и други.

Лечение

Терапевтичното поведение при тази форма на гъбично заболяване все още търпи редица промени във връзка с особеностите на болестния процес.

Токело има хроничен ход на протичане и лечението все още не дава пълна ефективност. Прилагат се локални антимикотични препарати от различни фармакологични групи (основно азоли и морфолини) под формата на гел, крем или маз. Приложението на системни противогъбични средства показва противоречиви резултати.

При пациенти с доказан имунен дефицит терапията е допълнително затруднена и може да отнеме много време.

Повече информация за гъбичните инфекции може да намерите в здравния проблем:

» Гъбички

Изображения: freepik.com