Микоза на тялото МКБ B35.4

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Заболяването микоза на тялото, наричана още корпорална микоза (Microsporia corporis, Trichophytia corporis), представлява дерматофитна повърхностна инфекция на кожата, като промените могат да се наблюдават и по лицето.

Тази форма на гъбична инфекция може да обхване обширни зони от лицето, като самолечението и липсата на адекватна терапия крият риск от разпространение на процеса, вторична бактериална инфекция и допълнително затрудняват последващата терапия.

Причинител и особености

Тази форма на гъбична инфекция се среща по-рядко в клиничната практика, като характерно за болестния процес е следното:

• причинител: заболяването се причинява най-често от някои видове гъбички, главно Trichophyton rubrum, Trichophyton mentagrophytes, Microsporum canis, Epidermophyton floccosum, Trichophyton violaceum, Trichophyton verrucosum
• заразяване: състоянието се развива след попадане на различно количество артроспори и хифи върху кожата на възприемчив индивид
• източник на инфекцията: източник на заразата са активните лезии на болните хора и животни, рядко заразяване се осъществява след контакт с контаминирана почва. Заразяването се осъществява при директен контакт или споделяне на дрехи, хавлии, спално бельо. По-рядко инфекцията се развива при разпространение на предшестваща дерматофитна инфекция по стъпалата, главата и ноктите
• рискови фактори: изложени на по-висок риск са лицата с подлежащи хронични системни заболявания, имунен дефицит, хиперхидроза (прекомерно изпотяване), пребиваване в по-топли страни, ниска лична и битова хигиена

Симптоми

Клиничната картина при корпоралната микоза показва някои характерни особености, които позволяват бързото разпознаване на заболяването от опитните клиницисти.

Инвазията върху кожата на мястото на проникване на причинителя се последва от разпространението му в роговия слой на епидермиса. След инкубационен период (необходимото време от заразяване до поява на първите признаци на болестта) от една до три седмици се развиват първите видими клинични признаци.

Типична е лезията, представяща се с активен периферен ръб и централно избледняване. Най-често централният участък на лезията е резистентен на реинфекция. Описват се и лезии, при които липсва тенденция за централно избледняване.

Възпалителните лезии, причинени от животински видове, могат да се самоизлекуват спонтанно за няколко седмици, докато тези, причинени от антропофилни видове, могат да персистират с години.

Заболяването засяга откритите части на тялото. Характерните лезии са окръглени, с ясно очертан надигнат периферен ръб и могат да бъдат единични или множествени, пръснати или с тенденция да се сливат помежду си.

Клиничната картина на корпоралната микоза се променя при болни с имунен дефицит или неправилно третирани с кортикостероиди. При инфектирани лезии преобладава ексудацията, протичаща с наличие на везикули и пустули, а при хроничните инфекции преобладават еритем и десквамация. За тях е характерно и централно изсветляване.

Атипични форми на микоза на тялото включват тези, при които има засягане на подбедриците (обикновено се дължи на разпространяване на инфекция на стъпалата към подбедриците, причинено от Trichophyton rubrum. Лезиите са надигнати, без тенденция за централно избледняване, с формиране на нодуларни форми), както и Trichophytia imbricata (имбрикативна микоза, токело), типична за определени географски ширини.

Диагноза

Диагнозата обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти, като е необходим обстоен преглед за оценка на рисковите фактори и установяване на начина на заразяване.

Диагнозата се поставя главно въз основа на физикалния преглед и проведеното културелно изследване. Патологичният материал, взет от променените участъци на кожата, се посява на хранителната среда на Sebouraud. Серологичните тестове имат ограничено значение и не са особено специфични.

При корпорална микоза е необходимо разграничаване на състоянието от някои заболявания, като себореен дерматит, атипичен дерматит, erythema multiforme, псориазис, екзема, импетиго и други.

Лечение

Терапевтичният подход при корпорална микоза се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта и особеностите на болестния процес, индивидуалното състояние на болните, наличието на подлежащи заболявания и други.

Лечението обикновено се провежда с антимикотични медикаменти, локално върху засегнатите участъци или перорално. Хроничните форми с обхващане на обширни площи по кожата налагат системно, вътрешно лечение с антимикотични препарати.

При пациенти с имунен дефицит и хронична форма на болестта е възможно развитие на тежки нежелани лекарствени реакции след системната употреба на антимикотици.

Повече информация за микозите може да намерите в Здравен проблем:

» Гъбички

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org