Микроспора (Microsporum)

Обща характеристика

Род Microsporum се състои от 17 вида нишковидни, кератинофилни гъбички от семейство Arthrodermataceae.
С най-голямо клинично значение са видовете:

• M.audouinii;
• M.gallinae;
• M.ferrugineum;
• M.distortum;
• M.nanum;
• M.canis;
• M.gypseum;
• M.cookei;
• M.vanbreuseghemii.

Морфология

Microsporum spp. произвеждат септиращи хифи, микроконидии и макроконидии. Микроконидиите са едноклетъчни, единични, с овална форма и гладка тънка стена. Макроконидиите са с хиалинови, дебели стени и притежават вретеновидна форма. Макроконидиите са многоклетъчни и изградени най-често от 2 до 15 клетки. Инокулирането върху селективна хранителна среда, например декстрозен агар или Sabouraud (хранителна среда на Сабуро) е необходимо за стимулиране на производството на макроконидии. Формата на макроконидиите и изобилието на микроконидии помагат при междувидовата диференциация. Microsporum колониите са белезникави и прахообразни. Растежът на декстрозен агар при 25 °С може да бъде по-бавен, диаметърът на колонията варира между 1 до 9 cm след 7 дни инкубация. Цветът на колонията варира в зависимост от вида, той може да бъде бял до бежов или жълт.

Епидемиология

Остественото местообитание на голяма част от представителите на рода е почвата (геофилни видове), други се откриват предимно в различни животни (зоофилни видове) или при човека (антропофилни видове). Някои представители са изолирани както от почвата, така и от животни (геофилни и зоофилни). Подобно на други дерматофити, Microsporum притежават способността да разграждат кератина и по този начин процъвтяват, паразитирайки върху кожата и нейните придатъци. Кератиназния ензим, протеиназите и еластазите на гъбичките действат като фактори на вирулентност. Патогенезата на инфекцията зависи от естествения резервоар на вида.

Патогенеза и клинична картина

Родът Микроспорум причинява микоза на окосмената част на главата (Tinea capitis), микоза на гладката кожа на тялото, крайниците и лицето (Tinea corporis), микоза на ръцете и ходилата (Tinea manum et pedum).

След заразяване се наблюдава адхезия (прилепване) на спорите към кератиноцитите, образуване на хифи и продукция на кератолитични ензими.

Микозата на окосмената част на главата представлява гъбична инфекция, причинена от дерматофити, каквито са родовете Microsporum и Trichophyton. Тези микози се разделят на повърхносни и дълбоки. Microsporum canis причинява повърхносни микози на окосмената част на главата. Заразяването се соъществява при контакт със заразени кучета, котки или хора. По капилициума се наблюдават единични или множествени алопетични полета, с начупени косми с височина около 3 милиметра. Кожата на засегнатите участъци е залющена, но обикновено липсват други субективни оплаквания. Под светлината на Wood микотичните участъци флуоресцират в жълто-зелен цвят.

Микроспорум канис може да причини и Tinea corporis, източник на инфекцията са болните животни и почвата. След като спорите попаднат върху кожата на възприемчиви индивиди спорите на гъбичката се разпространяват до роговия слой на епидермиса. Засягат се предимно откритите части на тялото, постепенно (след инкубационен период от 1 до 3 седмици) се оформя окръглена лезия, с централно избледняване и папули, пустули и крусти по периферния ръб. При имуносупресирани бони или локално приложение на кортикостероиди е възможно развитието на генерализирани форми на инфекцията.

Микозите на ходилата и ръцете се причиняват най-често отново от микроспорум канис и трихофитон рубрум. Микозата на ходилата е най-често срещаната гъбична инфекция. Заразяването става обикновено от почвата, басейни, носене на общи обувки. Инфекцията се локализира най-често по свода на стъпалото  и се придружава от умерен сърбеж и зачервени, залющени петна.
Микозата на ръцете може да протече под две форми - дисхидротина и сквамозно-хиперкератотична. Дисхидротичната се характеризира с образуването на везикули по дланите и пръстите, докато сквамозно-хиперкаратотичната започва по същия начин, но везикулите завяхват и се оформят зачервени, фино залющени участъци.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

• косми;
• люспи от активния ръб на лезията;
• нокътни стърготини.

Използват се методите на директна микроскопия с калиева основа, както и културелното изследване върху хранителна среда на Сабуро.

Лечение

Локално лечение:

• Кератолитични средства - локални средства, включващи в състава си салицилова, бензоена или ундециленова киселина;
• Имидазолови деривати - Clotrimazole, Miconazole, Ketoconasole.

Перорално лечение:

• Пероралната антимикотична терапия може да се прилга ежедневно или като пулс-терапия. Използват се препаратите Ketoconasole, Itraconasole, Fluconasole.