Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Специална микробиология Медицинска микология Нокардия

Нокардия (Nocardia)

Нокардия (Nocardia) - изображение

Обща характеристика

Род Nocardia е част от семейство Nocardiaceae, разред Actinomycetales. Родът е открит през 1889г. от Едмунд Нокард като причина за инфекция по говедата.

Най-голямо значение за човешката патология притежават следните видове:

  • N.asteroides;
  • N.brasiliensis;
  • N.farcinica;
  • N.cyriacigeorgica;
  • N.caviae.

Нокардиите са факултативно-аеробни бактерии и притежават филаментозни образувания подобно на гъбичките, което прави тяхното таксономично отнасяне спорно и ги поставя на междинно място между бактерии и гъбички.

Морфология и културелни особености

Nocardia са Грам-положителни бактерии с гранулирана повърхност, образуващи дълги филаментозни разклонения.

Микроорганизмите са каталаза, оксидаза и уреаза положителни, което помага при микробиологичното им диференциране. Най-подходящи за техния разтеж са кръвният агар и агарът с добавена декстроза. Прибавянето на дрождев екстракт към глюкозен агар е подходящ при нужда от дългосрочно съхранение.

Епидемиология

Видовете Nocardia са повсеместно разпространени в почвата, но въпреки широкото им разпространение рядко причиняват инфекции при хората.

Не е доказано, че нокардия се разпространява от човек на човек и не се изискват мерки за поставяне на заболелите под карантина. Рискът от инфекция с Nocardia се увеличава значително (честотата е 1000 пъти по-висока) при имунокомпрометирани лица, включително пациенти приемащи имуносупресивни средства и пациенти със синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН).

Патогенеза и клинична картина

nocardiosisВеднъж попаднали в организма нокардиите биват фагоцитирани от неутрофили и макрофаги и попадат в техните фаголизозоми. Благодарение на фаголизозомите неутрофилите и макрофагите са способни да убиват много видове бактерии чрез синтеза на водороден пероксид. Въпреки това, Nocardia са в състояние да оцелеят в тази връждебна среда чрез производство на супероксид дисмутаза - ензим, който инактивира тези токсични кислородни продукти.

Миколиновата киселина, наречена също корозионен фактор, инхибира сливането на лизозомите с фаголизозомното отделение, предотвратявайки токсичните протеази и други антибактериални продукти да ги достигнат.

Нокардиозата е остра инфекциозна болест, която се появява под формата на кожни, белодробни и дисеминирани форми. Първичната кожна нокардиоза се проявява като кожна инфекция.

Познати са три клинични разновидности на кожната нокардиоза:

  1. лимфо-кожна инфекция;
  2. мицетом;
  3. повърхностна, кожна.

Кожната инфекция обикновено е причинена от N. brasiliensis. Инфекцията обикновено е в резултат от навлизане на нокардиа от почвата през дефекти по кожната повърхност. Най-често се развива след:

  • травма;
  • следоперативни рани;
  • ухапвания от насекоми.

Пулмоналната нокардиоза се проявява като остър, субакутен или хроничен пневмонит, обикновено при имунокомпрометирани пациенти. Инфекцията най-често е погрешно диагностицирана като туберкулоза.

Основните симптоми биват:

  1. кашлица;
  2. отделяне на гнойни храчки;
  3. треска;
  4. загуба на тегло.

Дисеминираната нокардиоза може да засегне всеки орган в човешкото тяло, но мозъчната локализация бива най-честа.

Приблизително 5% от случаите на нокардиоза са с локализация в централната нервна система. Множественият мозъчен абсцес е най-честата на инфекцията от страна на ЦНС и обикновено е следствие от дисеминация на нокардиите от предшестваща белодробна локализация. Лезиите могат да се появят във всеки регион на мозъка и симптомите зависят от местоположението.

Нокардиозата има променлива прогноза в зависимост от локализацията и стента на разпространение на инфекцията. Успеха при лечение с подходяща терапия е приблизително 100% при инфекции на кожата и меките тъкани, 90% от пулмоналните инфекции могат да бъдат излекувани с подходяща терапия.

Микробиологична диагностика

cultureИзолирането на организма върху култура осигурява окончателна диагноза на заболяването.

Изследват се:

  • храчки;
  • секрет от абсцес;
  • биопсичен материал.

Нокардия се култивира най-успешно при аеробни условия с 5 до 10% въглероден диоксид и расте бавно на кръвен агар, като отнема от 3 до 5 дни, за да образува колонии. При подозрение за Nocardia трябва да се използват селективни хранителни среди.

Профилактика и лечение

Нокардиозата може да бъде успешно лекувана с антибиотични средства, особено в ранните стадии на инфекцията. Заболяването може да стане животозастрашаващо при наличие на множествени локализации, както и при имунокомпрометирани пациенти.

При пациентите с белодробна нокардиоза се използват лекарствата триметоприм, сулфаметоксазол или високи дози сулфонамиди. При незадоволителен резултата от лечението се прилагат ампицилин или еритромицин. Извършва се хирургичен дренаж на абсцесите и изрязване на некротичната белодробна тъкан.

За лечението на кожната нокардиоза се използват сулфонамиди и антибиотиците стрептомицин, амикацин и тетрациклин за период от 4 до 6 седмици.

При останалите форми на нокардиозата лечението зависи от локализацията и степента на разпространение на инфекцията. Най-предпочитани биват антибиотиците стрептомицин и тетрациклин.

5.0, 11 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://microbewiki.kenyon.edu/index.php/Nocardia
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK7812/
https://www.infectiousdiseaseadvisor.com/infectious-diseases/nocardia-species/article/610638/
https://emedicine.medscape.com/article/224123-overview#a5

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория