Грип, предизвикан от идентифициран вирус на грипа МКБ J10

Грипът, известен още като "flu", представлява остра респираторна инфекция, причинена от вируси от семейството на Orthomyxovirus.

Самият вирус на грипа (influenza virus) бива три основни типа: А, В и С. Вирусите тип А и В са известни с това, че причиняват епидемии през есенно-зимния период. Инфекцията от тип С на грипните вируси обикновено протича с леко респираторно заболяване и не се смята, че причинява епидемии.
В тази статия ще разгледаме инфекция на респираторния тракт, причинена от грипни вируси тип В и С.

Честота

В тропическите райони грип, предизвикан от идентифициран вирус на грипа се среща целогодишно. В останалите райони грипната инфекция проявява изразена сезонност с начало през ранната есен, пиков момент в средата на февруари, и завършва в края на пролетта. Продължителността и тежестта на грипните епидемии обаче варират в зависимост от подтипа на вируса.

Според СЗО (Световната Здравна Организация) грипните епидемии водят до 3-5 милиона случая на тежко заболяване и около 250 000-500 000 смъртни случая.

В повечето случаи на световни епидемии от грипни инфекции, най-засегнати са източна Азия, Източна Европа и Северна Америка.

Епидемичното разпространение на грипните вируси е довело до обособяване на профилактика на тази инфекция, както и превенция, за която ще говорим по-долу.

Причина

Както вече споменахме грипните вируси биват три основни типа (А, В и С). Те са РНК-вируси като различните типове се различават по начин на предаване.

• Influenza тип А - най-често се характеризира с епидемични взривове, като освен от човек на човек, вирусът може да се предава и от животните на човека. Известни резервоари на тип А са главно свине и птици. През 2004 и 2006 година бяха съобщени множество случаи на заболели хора от така наречения птичи вирус (H5N1).
• Influenza тип В - инфекциите с тип В грипен вирус обикновено се описват като по-леко протичащи, в сравнение с инфекция от тип А. Този тип вирус отново е свързан с епидемични взривове като много често самите епидемии от тип А и тип В се редуват една след друга, най-често през 2-3 години. Това се обяснява факта, че епидемиите, причинени от конкретен тип грипен вирус се развиват при спад или изчезване на имунитета към същия вирус от прекарани предишни инфекции.

Основен начин на предаване на инфекцията е по въздушно-капков път чрез инхалиране на аерозоли, които се отделят от болния при кихане и кашляне. Времето, през което болният може да предаде инфекцията на околните е средно от 3 до 5 дни след първичната проява на симптомите. Инфлуенца вирусите се характеризират с висока устойчивост при попадане в околната среда. Вирусните частици могат да останат живи в продължение на седмици, при температура от 20 до 70 градуса.

Патофизиология

Веднъж попаднали в атмосферата вирусните аерозоли могат да бъдат инхалирани от здрав индивид, при което те попадат в респираторния тракт. Вирусите имат способността да се прикрепват към лигавицата на дихателните пътища. Основни фактори на патогенност представляват хемаглутинин (Н) и неураминидаза (I), на базата, на които се разделят подвидовете на грипния вирус. Посочените фактори на патогенност представляват протеини, които са разположени на повърхността на вируса. Чрез тях става прикрепянето на вирусната частица към клетките на лигавицата на дихателните пътища. След инвазия на клетката става вирусно реплициране, след което разпространение на вируса към други клетки и тъкани.

Рискови фактори

Като рискови фактори на грип, предизвикан от идентифициран вирус на грипа се посочват:

• Малки деца под 5-годишна възраст
• Възрастни над 65-годишна възраст
• Бременни жени и жени две седмици след раждане
• Хора с отслабен имунитет (вроден и придобит имунен дефицит)
• Хронични заболявания (бронхиална астма, диабет, чернодробни, сърдечни, бъбречни заболявания и др.)

Симптоми

Клиничната картина на инфекция с вирус на грип е типична за всички вирусни инфекции. След заразяване инкубационният период е кратък, средно около 1-5 дни. През това време може да се проявят неспецифични симптоми като общо неразположение. След този период започва клиничната изява на заболяването. При различните хора, заболяването протича по различен начин основно в зависимост от статуса на имунната система и дали тя е в състояние да се справи с инфекцията. Симптомите, които се проявяват при инфекция с вирус на грип тип В са:

• Треска - повишената телесна температура е много характерна за грипните инфекции. В началото тя е около 38 градуса (субфебрилна температура). В по-напреднали стадий на заболяването тя може да достигне до 40-41 градуса, което налага незабавна медицинска помощ. Обикновено фебрилитетът се повлиява от приложението на антипиретиците, но в някои случаи те могат да бъдат неефективни.
• Втрисане - състояние, при което имаме преминаване на студени тръпки по тялото, съпроводено с треперене поради усещане за студ. Най-често този симптом е свързан с налична повишена телесна температура.
• Възпалено гърло - грипните вируси са доказани като едни от най-честите вирусни причинители на инфекции на горните дихателни пътища. Възпаленото гърло е един от съпровождащите симптоми при инфекция с грипен вирус. Проявява се с оток и хиперемия на фарингеалната лигавица, както и на небцовите сливици, които са част от гърлото. Гърлото много често е болезнено при преглъщане, при което болните отказват да се хранят. Това от своя страна уврежда допълнително тяхното състояние поради липса на хранителни вещества в организма.
• Кашлица - при грипна инфекция тя е непродуктивна (суха) без наличие на експекторация. Провокира се от дразненето на лигавицата на дихателните пътища, където са разположени тусигенните рецептори.
• Хрема - много често вирусът на грип е свързван със заболяването остър назофарингит, известно като настинка или хрема. Това е най-разпространеното заболяване в световен мащаб, тъй като много често се проявява като симптом и участва в генезата на почти всички респираторни инфекциозни заболявания. Проявява се с назална конгестия (запушен нос), предизвикана от локалния оток на лигавицата на носната кухина. Също така много честа е носната секреция като съпровождащ симптом. От вида на самия секрет понякога може да съдим за вида на причинителя на заболяването.
• Обща отпадналост и умора - състояние на загуба на физическа сила, замайване, общо неразположение и сънливост. Характерно за вирусните инфекции е обхващането на цялото тяло, докато при някои други заболявания може да бъдат обхванати само крайниците.
• Мускулни болки (миалгия), съпроводени със ставни болки (артралгия)

Понякога при инфекция с вирус на грип може да има симптоми, които не са свързани с дихателната система. Такива симптоми са от гастроинтестинална природа:

• Гадене
• Повръщане
• Болки в корема
• Загуба на апетит

При придружаващо заболяване бронхиална астма и инфекция с грипен вирус има голяма вероятност от развитието на астматичен пристъп, провокиран от силна бронхоконстрикция. За тези пациенти е нужно допълнително наблюдение.

Усложнения

Понякога при по-тежки случаи на грип, предизвикан от идентифициран вирус на грипа може да настъпят различни усложнения, някои от които да застрашат живота на пациента. Най-честите усложнения на грип са:

• Вторична бактериална инфекция
• Пневмония - възпалително заболяване на белите дробове. Най-честата причина за пневмония е именно след прекарана инфекция на горните дихателни пътища. Тя може да бъде причинена както от самия грипен вирус, така и от различни видов бактерии. Пневмония, причинена от вирусен причинител в клиничната практика, е известна като интерстициална пневмония.
• Бронхит - представлява възпаление на бронхиалното дърво, като могат да бъдат засегнати както главните бронхи, така и техните разклонения.
• Миокардит - остро възпаление на сърцето, което често се асоциира с вирус на грип. При тази група пациенти може да се развие рабдомиолиза, при която имаме повишени нива на креатинкиназа и миоглобинурия (състояние, при което имаме повишено ниво на миоглобин в урината).

Диагноза

За диагностициране на грипна инфекция съществуват редица тестове, които са с висока информативна стойност. Единият от тях е бързият молекулярен анализ. При него при съмнителни болни, с анамнестични данни за контакт със заразно болни, както и физикални находки при прегледа, се взима гърлен секрет с памучен тампон. Ако е налична инфекция с вирус на грип анализът се позитивира в рамките на няколко часа. Важно е взимането на гърлен секрет до 3-4 след появата на симптомите, тъй като след това инфекцията с вирус на грип често се разпространява към долните дихателни пътища.
Когато има данни за епидемия от грипен вирус в даден район, не е нужно използването на тест за доказване на причинителя.

Диференциална диагноза

Често затруднение за клиницистите представляват вирусните инфекции на горните дихателни пътища, които може да бъдат причинени от множество вируси. Някои от вирусите, които имат сходна клинична картина и протичане както грипния вирус са:

• Аденовирус
• Риновирус
• Цитомегаловирус (CMV)
• Парагрипен вирус
• Вирус на СПИН

Лечение

Лечението на грип, предизвикан от идентифициран вирус на грипа е предимно симптоматично и рядко насочено срещу конкретния причинител. Най-използваните лекарствени медикаменти за симптоматично облекчение са:

• Антипиретици
• Аналгетици
• НСПВС (Нестероидни Противовъзпалителни Средства)
• Назални деконгестанти
• Спрей за гърло
• Противокашлични препарати

Ако инфекцията е с тежко протичане или имаме по-голям риск от усложнения се използват противовирусни медикаменти. Те имат висока ефективност срещу инфекции от грипни вируси. Най-широко използваните са:

• Озелтамивир
• Занамивир
• Перамивир

Доказано е при употреба на противовирусните медикаменти скъсяването на болестния процес с поне 1-2 дни. Чести нежелани лекарствени реакции от противовирусните медикаменти са гадене и повръщане, затова те се приемат след прием на храна. По-стари антивирусни лекарства са амантадин и римантадин, към които грипните вируси са развили резистентност (не са ефективни).

Превенция

В наши дни Световната Здравна Организация (СЗО) обръща особено внимание към превенцията на епидемични взривове от грип. Основната цел е въвеждането на задължителна ежегодна ваксинация срещу най-често срещащите се щамове на вируса. За предпочитане е рутинната ваксинация да се извършва преди началото на грипната активност в общността. Рекомбинантната ваксина срещу грип всяка година се състои от щамовете, които са причинили епидемии предхождащата година. Именно затова много от хората не са съгласни с въвеждането на тази ваксина, тъй като всяка година различни щамове причиняват епидемичните взривове. Засега ваксинацията срещу грипните вируси е препоръчителна единствено за хора над 60-годишна възраст, тъй като отслабеният имунитет при тях води до голям риск от усложнения (пневмония).

Прогноза

Въпреки всички сериозни усложнения, които могат да настъпят при грипните инфекции, в повечето случаи болестния процес продължава около 3-4 дни. Общото неразположение може да продължи няколко седмици, но симптомите отзвучават бързо при правилно проведено лечение. Почивката, приемът на много течности също влияят благоприятно на изхода от заболяването.