Грип с други респираторни прояви, идентифициран грипен вирус МКБ J10.1

Респираторният тракт представлява една отворена, която постоянно участва в обменни процеси с околната среда. Благодарение на тях се осъществява газообменът.

Именно това е предпоставка за по-често възникване на инфекциозни заболявания на дихателната система поради постоянната среща с чужди частици при инхалиране. Въпреки множеството защитни механизми на организма, много инфекциозни причинители могат да индуцират възпалително заболяване. Като причинители се посочват различни вируси, бактерии и дори гъбички.

Инфекции на горните дихателни пътища в около 60-70% от случаите се причиняват от вируси. Като най-чести представители се посочват грипните вируси. С тяхната силна изменчивост са водещата причина за епидемични взривове по целия свят. Инфекцията с този вирус може да засегне различни органи и системи на човешкия организъм, но най-често това е дихателната система.

В тази статията грип с други респираторни прояви, идентифициран грипен вирус ще разгледаме най-честите респираторни прояви на самият вирус. Именно това са:

• Остра респираторна инфекция на горните дихателни пътища
• Фарингит - неспецифично възпалително заболяване на фаринкса. Характеризира се със специфични симптоми, наличието, на които може да насочи лекарят към поставянето на диагнозата остър фарингит. Заболяването обикновено причинява болка и усещане за дразнене в областта на гърлото, както и затруднено преглъщане. Състоянието също така е известно като остро възпалено гърло. Фаринксът (гълтач) представлява кух мускулно-фиброзен орган с конусовидна форма. Неговата основна функция е провеждане на оформената в устната кухина хранителна хапка към хранопровода, а също така и провеждане на вдишания въздух от носната кухина към ларинкса
• Ларингит - представлява възпалително заболяване най-често с инфекциозен причинител, което индуцира патологични промени в лигавицата на ларинкса. Характеризира се с остро начало и обикновено възпалителният процес се самоограничава. Самият ларинкс представлява конусовидна структура, намираща се между фаринкса и трахеята, чиито основни функции са гласообрауването и провеждането на вдишания въздух. Двете гънки на лигавицата на гръкляна, наречени гласни връзки стоят в основата на гласообразуването. При възпалителен процес те биват засегнати, което води до най-характерния симптом за остър ларингит-промяна в гласа (дрезгав глас).
• Плеврален излив - представлява събиране на течност в плевралната кухина, между двата листа на плеврата (висцерален и париетален). Течността е следствие на повишено производство или намалена абсорбция. Различават се два вида течности - трансудат и ексудат, които се отличават по съдържание на клетки, протеини и вид на причината. Плеврален излив най-често се свързва с белодробно заболяване, но освен това може да се прояви като усложнение на сърдечно-съдови, бъбречни, системно-възпалителни и злокачествени заболявания. Тъй като нормално в плевралната кухина съдържанието на течност е около 10 мл, то при повишаване на това количество при излив се нарушава нормалната белодробна функция.

Честота

Респираторните инфекции от вируса на грип са широко разпространени. В тропическите райони се среща през цялата година. В държавите от северното полукълбо грипните вирусни инфекции се характеризират със сезонна проява от началото на есента до края на пролетта. Също така поради силната вирулентност на вирусите друго характерно за тяхното разпространение са епидемичните взривове. Епидемиите засягат милиони души, при някои, от които инфекцията може да доведе до тежки усложнения. Затова основните цели са към създаване на добра превенция на епидемичното разпространение на грипните вируси.

Вирусите на грип могат да засегнат всеки, но като рискови болни основно се посочват малки деца и възрастни над 65 години. При малки деца под 5 години причиняват леко респираторно заболяване (най-често хрема). За разлика от тях при възрастните хора грипните вируси водят до тежка инфекция на белите дробове. Грип се среща с еднакво съотношение между мъже и жени. Студените месеци от годината са свързани с по-висока заболеваемост поради по-дългите престои в затворени помещения. Близкият контакт между хората също предразполага към по-лесно предаване на инфекцията. Ниската влажност на въздуха през зимата също повишава разпространението на грипните вируси. Остър фарингит и острите респираторни инфекции на горните дихателни пътища са често срещани.

Ларингеалното засягане е сравнително по-рядко, но води до тежки респираторни нарушения, които изискват спешна медицинска помощ. Това е поради тесния лумен на ларинкса и при оток при локалното възпаление се получава обструкция. Плеврален излив се асоциира с вирусна пневмония като най-често усложнение.

Причина

Грипните вируси представляват широка група патогенни причинители разделени в няколко групи. Вирус на грип тип А и В обикновено се свързват с епидемичните взривове по целия свят поради тяхната силна изменчивост. Инфекцията от тип С на инфлуенца обикновено причинява леко респираторно заболяване. Той не се води като причинител на епидемии. Вирусите на грип тип D засягат главно едрия рогат добитък.

Вирусът на грип притежава сферична форма, външният слой е изграден от липидна мембрана. По повърхността и се намират специфични гликопротеини - неураминидава (NA) и хемаглутинин (НА). Именно тези протеини определят силната изменчивост на грипните вируси. Познати са 18 подтипове на хемаглутинин и 11 на неураминидазата. Така почти всяка година различни подтипове на грипните вируси причиняват епидемии. Силната им контагиозност се дължи на начина на заразяване:

• Въздушно-капков - чрез аерозоли при кихане, кашляне, говорене.
• Контактно-битов - при допир.

Веднъж попаднали в околната среда вирусните частици те попадат в дихателните пътища на здрав индивид чрез инхалиране. Въпреки множеството от защитни механизми на респираторния тракт, грипните вируси могат да преминат тези бариери и да достигнат до лигавицата, където с помощта на хемаглутинин правят плътен контакт. Те индуцират локално възпаление изразяващо се с оток и зачервяване на лигавицата. Чрез тези локални промени се появяват и съответните симптоми в зависимост от засегнатите органи.

Рискови фактори

Като рискови фактори на заболяването се посочват:

• Чести респираторни инфекции
• Вродени и придобити имунни дефицити
• Близък контакт със заразно болни
• Лоша лична хигиена (рядко миене на ръце)
• Хронични заболявания (бронхиална астма, сърдечни, бъбречни и чернодробни заболявания)
• Малки деца под 5-годишна възраст и възрастни над 65-годишна възраст

Симптоми

Клиничната картина на грип с други респираторни прояви, идентифициран грипен вирус започва с общи симптоми, които са характерни за всички инфекциозни респираторни заболявания. Инкубационният период на грипа е средно от 1 до 5 дни. През този период се появяват симптоми като общо неразположение и отпадналост, които рядко се свързват с начален стадий на вирусна инфекция. След инкубационния период започват да се появяват характерните симптоми за заболяването.

Неспецифични симптоми

• Обща отпадналост - състояние на постоянна физическа и психическа умора, нежелание за извършване на обичайните дейности.
• Главоболие
• Болка в мускулите (миалгия) и ставите (артралгия)
• Втрисане
• Фебрилитет

Специфични симптоми

Фарингит

• Зачервено гърло
• Болка при преглъщане
• Хрема

Ларингит

• Суха и мъчителна кашлица
• Дрезгав глас (дисфония)

Преврален излив

• Задух
• Цианоза
• Чувство на тежест в гърдите - появява се при наличие на по-големи изливи.

Диагноза

Диагностицирането на грипна инфекция се базира на няколко основни метода.

Физикален преглед

Когато пациентът постъпва при лекарски специалист той бива разпитван за проявените симптоми. От прегледа лекарят установява възпалителни промени в съответните засегнати органи на дихателната система. При оглед на видимите лигавици, гърлото е силно зачервено и оточно, но без наличие на гной или бели налепи (те говорят за бактериален причинител на инфекцията). Също така се гледа за видими промени по кожата, каквато е цианозата (проява на диспнея).

При аускултация на белите дробове може да се доловят проведени шумове от възпалението на горните дихателни пътища или разпространение на инфекцията към белите дробове. Когато има наличие на плеврален излив аускултаторно се долавя отслабено везикуларно дишане на мястото на самия излив. Плеврално триене може да се аускултира в стадий на резорбция на излива, когато има разрастване на фиброзна тъкан между двата листа на плеврата. Представлява шумова находка, която се чува в двете фази на дишането.

Кръвни изследвания

При съмнение за инфекциозен процес лекарят може да назначи кръвни изследвания, при които, ако има налична инфекция се завишават стойностите на:

• Левкоцити
• СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцитите)
• CRP (C-реактивен протеин)

Микробиологично изследване

При изследване на гърлото с памучен тампон се взима материал за бактериално изследване, който след 24-48 часа при посявка на специфични хранителни среди показва дали има вторична бактериална инфекция. Тя налага добавяне на антибиотик към лечението, съобразен с вида на бактериалния причинител. В други случаи, когато няма налична бактериална инфекция антибиотици не се назначават към терапията.

Рентгенография

Добър информативен метод при това заболяване е рентгенографията. Може да се назначи рентгенография на шия при съмнение за ларингит и рентгенография на гръден кош при съмнение за плеврален излив. Това е сигурен метод, който може да докаже наличие на течност в гръдната кухина. Също така чрез него може да се оценят белите дробове и дали те са засегнати от инфекциозния процес. При рентгенография изливът се вижда като силна сянка, закриваща косто-диаграгмалните синуси.

Специфичен молекулярен анализ

Това е най-точният метод за доказване на налична грипна инфекция в организма. Отново, както при микробиологичното изследване се взима гърлен секрет с тампон. Този тест доказва грипна вирусна инфекция в рамките на няколко часа. Тестът се позитивира единствено, ако е засегнат органът, от който е взет материала. Затова при плеврален излив, и ако самият излив е с големина, която уврежда белодробната функция, се прави пункция. От самата плеврална пункция се взима секрет, който се изследва.

Диференциална диагноза

Грип с други респираторни прояви, идентифициран грипен вирус в медицинската практика може да има сходно протичане с много други инфекциозни заболявания на респираторния тракт. Някои от тях са:

• Пневмония (бактериална и вирусна)
• Дихателна недостатъчност
• Остър ларинготрахеит
• Круп (обструктивен ларинготрахеобронхит)
• Остър назофарингит
• Бактериален фаринготонзилит

Лечение

Първа линия лекарствени препарати за лечение на грипна инфекция са противовирусните. Най-често прилаганите в практиката са:

• Озелтамивир
• Занамивир
• Перамивир

Използват се при пациенти с по-тежки прояви на заболяването или такива с повишен риск от усложнения. Те имат силно действие срещу вирусни причинители и е доказано, че при тяхната употреба болестният период е по-кратък.

При по-леко протичане на грипната инфекция не се използват антивирусни медикаменти, а такива за симптоматично облекчение. Най-често използваните са:

• Антипиретици
• Аналгетици
• Антитусивни
• НСПВС
• Назални деконгестанти
• Антибиотици - при риск или съмнение за вторична бактериална инфекция. Повечето лекари предпочитат назначаване на антибиотик към терапията като превенция за развитието на вторична бактериална инфекция. Но този метод крие опасност от повишаване на резистентността на бактериите към антибиотици.

Превенция

За превенция от грипни епидемични взривове е създадена грипна ваксина. Тя е ежегодна ваксина като всяка година за създаването на нова ваксина се използват миналогодишно разпространените щамове, които са били най-честите причинители на инфекция. В някои държави е приета задължителна ежегодна ваксинация на възрастни над 65 години, тъй като рискът от усложнения при тях е висок. Много от хората предпочитат да не се ваксинират, тъй като грипните вируси са много изменчиви и всяка година различни щамове причиняват епидемии.

Прогноза

Грипната инфекция без проявени усложнения е с благоприятна прогноза. В повечето случаи симптомите отзвучават в рамките на няколко дни след проява.