Хиперхидроза МКБ R61

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Видове

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

При хиперхидроза се наблюдава прекомерно изпотяване, което може да обхване длани, стъпала, лице, гърди, гръб, корем с ограничен или дисеминиран характер и което не е свързано с физическо натоварване или излагане на висока околна температура. Може да бъде идиопатично (без ясна причина) или вторично, настъпващо в резултат от други подлежащи заболявания, метаболитни нарушения, прием на лекарства и други фактори. Някои форми на болестта подлежат на добър и ефективен контрол, докато при други се налага агресивен терапевтичен подход.

Причини и рискови фактори

Етиологията при хиперхидроза може да бъде разнообразна, като някои форми нямат ясно конкретизирана причина за поява на състоянието, докато при други се идентифицира подлежащ болестен процес, контролирането на който може ефективно да подпомогне лечението на хиперхидрозата.

Най-общо причините за поява на хиперхидроза могат да включват:

• идиопатични форми: някои видове локализирани форми протичат като идиопатични, особено при изява в ранна детска или юношеска възраст. Обикновено подлежат на контрол с локални средства
• хормонален дисбаланс: при хиперфункция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм, Базедова болест), феохромоцитом, захарен диабет, климактериум и менопауза може да настъпи хиперхидроза
• онкологични заболявания: хиперхидрозата е характерна проява при някои видове лимфоми и левкемии
• неврологични увреждания: при някои пациенти хиперхидроза може да се развие след прекаран инсулт, различни неврологични увреждания, както и при болест на Паркинсон
• инфекции: туберкулоза, малария, ХИВ, СПИН и някои други инфекции могат да причинят хиперхидроза
• прием на лекарства: продължителният прием или употребата на по-високи дози от определени лекарства, включително антидепресанти, антипиретици, аналгетици, бета-блокери и други може да причини хиперхидроза
• други: наблюдават се стрес-индуцирани форми, провокирани при тревожност, панически разстройства, сценична треска, както и някои по-рядко срещани форми, които показват главно генетична предразположеност и наличие на роднини, страдащи от прекомерно изпотяване

Изясняването на етиологията на състоянието може значително да подпомогне при оптимизиране на терапевтичния процес и за подобряване на прогнозата.

Видове

В зависимост от тежестта и степента на засягане на определени зони от тялото се наблюдават три основни форми, а именно:

• локализирана хиперхидроза: засяга преимуществено една от основните зони, включващи длани, стъпала, лице, чело, гръб, гърди, корем, като изпотяването обикновено е предимно през деня и подлежи на по-лесен контрол във връзка с ограничения характер на разпространение
• генерализирана хиперхидроза: при тази форми почти при всички пациенти е налице подлежащо заболяване, което причинява хиперхидрозата, която от своя страна е дисеминирана и обхваща две или повече зони, съответно по-трудно подлежи на контрол
• хиперхидроза, неуточнена: при невъзможност за определяне на формата на хиперхидрозата (локализирана или генерализирана) и нейната етиология се говори за неуточнена хиперхидроза

Изясняването на вида на хиперхидрозата може да подпомогне избора на подходящ метод и средства за оптимално лечение.

Симптоми

Хиперхидрозата протича с характерни симптоми на засилена потна секреция, обилно изпотяване, което не е провокирано от външни температури или физическо претоварване. Характерно за състоянието е следното:

• засегнати зони: най-често се засягат дланите, стъпалата, челото, лицето, гърбът, коремът, гърдите, като в зависимост от вида на заболяването процесът е ограничен само в една или в повече зони
• провокиращ фактор: провокиращият фактор може да не е известен, а по-често е подлежащо заболяване или прием на лекарства. В някои случаи злоупотребата с алкохол и наркотични субстанции също може да провокира прекомерно изпотяване
• допълнителни оплаквания: в зависимост от естеството на подлежащите заболявания, провокиращи хиперхидрозата, са възможни различни и разнообразни по вид и тежест допълнителни оплаквания, включително сърцебиене, тахикардия или брадикардия, нарушения на съня, лабилно настроение, нарушения в либидото и други
• усложнения: сред най-честите усложнения са гъбични или бактериални инфекции, упорити за лечение, мацерация на кожата, затруднения в социални и професионалния живот, развитие на тревожност, депресия и други

Симптомите обикновено са налице през деня, а в много от случаите и нощем, като локализираните форми обикновено не създават значим дискомфорт, но генерализираните могат да влошат качеството на живот.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при хиперхидроза обикновено е въз основа на характерното протичане и е главно клинична, но при някои форми може да се наложи назначаване на допълнителни лабораторни и образни изследвания:

• разпит и преглед: важно значение има уточняването на подлежащи заболявания, травми, прием на лекарства, вредни навици, положителна фамилна анамнеза и други в комбинация с обстоен преглед за оценка на общото здравословно състояние
• лабораторни изследвания: при необходимост за уточняване на диагнозата и провокиращия фактор може да се наложи назначаване на подробни кръвни изследвания, включително пълна кръвна картина, маркери на възпалението, показатели за активността на щитовидната жлеза, бъбречни показатели, чернодробни ензими, някои туморни маркери и други
• образни изследвания: в редки случаи, главно при съмнения за онкологичен или неврологичен процес, може да се наложи назначаване на подходящи образни изследвания, включително рентгенография, ултразвукова диагностика, скенер, ядрено-магнитен резонанс и други

При диференциалната диагноза е важно разграничаване на отделните форми една от друга, но също и разграничаване от някои ендокринни, метаболитни, инфекциозни и онкологични заболявания.

Лечение

Терапевтичният подход при хиперхидроза се определя строго индивидуално, като значение има видът на хиперхидрозата (локализирана, генерализирана, неуточнена), етиологията на състоянието, както и редица фактори от страна на пациента. Най-общо лечението включва:

• лечение на основното заболяване: в случаите, при които е известно подлежащото заболяване, провокиращо прекомерното изпотяване, се предприемат мерки за неговото лечение с подходящи лекарства, общи мерки, при нужда и оперативна намеса с активно проследяване на засегнатите
• симптоматични средства: симптоматично при леките и умерените форми могат да се прилагат локални средства, най-често антиперспиранти, съдържащи алуминиеви соли. Добър ефект при локализираните форми може да се постигне и с приложение на йонофореза, ботулинов токсин и други мерки. При тежките форми може да се наложи системно лечение с подходящи антихолинергични средства, в редки случаи и оперативна намеса
• общи мерки: общите мерки включват избор на подходящо облекло, поддържане на висока лична хигиена, поддържане на кожата чиста, използване на подходящи измивни и козметични средства, балансиран хранителен режим, прием на достатъчно течности и други

Прогнозата при хиперхидроза се определя за всеки отделен случай, като значение имат особеностите на болестния процес, тежестта на протичане, наличието на развили се усложнения, терапевтичният отговор към приложеното лечение и други.

Изображения: freepik.com