Генерализирана хиперхидроза МКБ R61.1

Хиперидрозата представлява прекомерно изпотяване, въпреки нормалната терморегулация. Въпреки, че всички части на тялото могат да бъдат засегнати от хиперхидроза, най-често се засягат дланите, стъпалата и аксилите (мишници). Изпотяването може да бъде идиопатично или да се дължи на различни заболявания, метаболитни нарушения, фебрилитет или прием на някои медикаменти. Хиперхидрозата съществува в 3 форми- емоционално предизвикана хиперхидроза, локализирана хиперхидроза и генерализирана хиперхидроза. Генерализирана хиперхидроза може да бъде следствие на автономни нарушения или тя може да се развие вследствие на метаболитно заболяване, фебрилно заболяване или злокачествено заболяване.

Причини за възникване на генерализирана хиперхидроза могат да бъдат неврологични или неопластични заболявания, метаболитни нарушения (тиреотоксикоза, захарен диабет, хипогликемия, подагра, феохромоцитом, менопауза), прием на някои лекарства (пропранолол, физостигмин, пилокарпин, трициклични антидепресанти, инхибитори на обратния захват на серотонина, ефавиренц), хроничен алкохолизъм, болест на Ходжкин, туберкулоза.

Диагностични критерии в полза на първичната хиперхидроза включват прекомерно изпотяване с продължителност 6 месеца с 4 или повече от следните категории: плътност на екринните зони (аксили / дланите / стъпалата / краниофациална), двустранно и симетрично изпотяване; отсъства вечер; епизоди най-малко веднъж седмично; появата на възраст 25 години или по-рано; положителна фамилна анамнеза и увреждане на ежедневните дейности.

Лечението на хиперхидрозата може да представлява предизвикателство както за лекаря така и за пациента. Актуални лекарства в борбата с хиперхидрозата са антихолинергици, борна киселина, резорцин, 2-5% танинова киселина, калиев перманганат, формалдехид, глутаралдехид, метенамин, алуминиев хлорид хексахидрат.