Локализирана хиперхидроза МКБ R61.0

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Хиперидрозата представлява прекомерно изпотяване, въпреки нормалната терморегулация. Въпреки че всички части на тялото могат да бъдат засегнати от хиперхидроза, най-често се засягат дланите, стъпалата и аксиларната област. Изпотяването може да бъде идиопатично или да се дължи на различни заболявания, метаболитни нарушения, фебрилитет или прием на някои медикаменти. Хиперхидрозата съществува в няколко форми, включително локализирана и генерализирана хиперхидроза.

Локализирана едностранна или сегментна хиперхидроза са рядко с неизвестен произход. Състоянието обикновено се представя с изпотяване на предмишницата или челото при иначе здрави индивиди, без доказателства за типичните провокиращи фактори при хиперхидроза.

Причини и рискови фактори

Локализираната хиперхидроза се характеризира с прекомерно изпотяване в определени ограничени участъци от тялото, най-често в областта на дланите, ходилата, подмишниците, лицето, челото, като причините за възникване на локализирана хиперхидроза могат да бъдат Фрей синдром, енцефалит, диабетна невропатия, херпес зостер, периферна невропатия, органомегалия, ендокринопатия.

Най-общо етиологията на заболяването включва:

• първична локализирана хиперхидроза: първичната форма се нарича още идиопатична и причините за нея не са напълно изяснени. Обикновено стартира от детските и юношеските години и се смята, че настъпва в резултат от свръхактивност на симпатиковата нервна система. Често се установява генетична предиспозиция, като при една трета до една втора от случаите се описва фамилност
• вторична локализирана хиперхидроза: вторичната форма на болестта се среща по-рядко и обикновено се асоциира с друго подлежащо заболяване или прием на лекарства. Най-често се дължи на подлежащи неврологични заболявания, увреждане на гръбначния мозък, травми или постоперативни усложнения, някои инфекции, злокачествени заболявания, ендокринни нарушения и много други
• рискови фактори: най-силният известен рисков фактор е генетичната предиспозиция и наличие на близки родственици с локализирана хиперхидроза. Състоянието по-често се развива при лица под 25 години, най-често в пубертета, но вторичните форми могат да се отключат във всяка една възрастова група. Стрес, инфекции, психоемоционална превъзбуда и други могат да влошат протичането. Приемът на някои лекарства може да отключи болестта или да влоши нейното протичане, като такива например са антидепресанти, особено селективните блокери на серотониновия реъптейк (например сертралин), някои антипиретици и аналгетици (включително ибупрофен, аспирин и други), опиоидни аналгетици и други

Уточняването на етиологията и рисковите фактори има важно значение за последващото успешно лечение и избягване на тригери на симптомите.

Симптоми

Локализираната хиперхидроза, за разлика от генерализираната форма, обикновено започва в детството или юношеството, най-често в периода около навлизането в пубертета. При появата на състоянието липсват видими, установени възможни причини и рискови фактори.

Проявява се със засилено изпотяване, ограничено в определени зони на тялото, което не е свързано с физическо или емоционално натоварване, висока температура или други причини.

Най-често засегнатите зони от тялото са длани, ходила, подмишници, лице, чело, гърди, гръб.

При първичната форма симптомите са хронични и са симетрични (например двете длани, двете стъпала), докато при вторичната състоянието може да възникне във всяка възраст, симптомите често могат да се свържат с прием на лекарства или друго подлежащо заболяване и може да са едностранни, несиметрични.

Локализираната хиперхидроза не е сериозно заболяване, но може да допринесе за различни по вид и тежест функционални, социални и психологически негативни последици.

Пациентите са изложени на по-висок риск от развитие на микози (гъбички) и бактериални инфекции, мацерация на кожата, контактен дерматит. Възможно е затрудняване на професионалните, битовите и социални задължения (прекомерното изпотяване на дланите може да затрудни писане, използване на инструменти, ръкостискане)

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при локализирана хиперхидроза е предимно клинично, като разпитът и прегледът на пациентите е от основно значение.

Важно е уточняване на възрастта на изява, наличие на фамилност, наличие на известни други подлежащи заболявания или прием на лекарства, уточняване на рискови фактори.

Диагностични критерии в полза на първичната хиперхидроза включват прекомерно изпотяване с продължителност шест месеца с минимум два или повече от следните критерии, включващи плътност на екринните зони (аксили, длани, стъпала, глава), двустранно и симетрично изпотяване, отсъствие на симптомите вечер, наличие на епизоди най-малко веднъж седмично, поява на симптомите на възраст 25 години или по-рано, наличие на положителна фамилна анамнеза.

При вторичните форми може да се наложи допълнително назначаване на подходящи лабораторни изследвания (щитовидни хормони, кръвна захар, калций, чернодробни ензими и други), образни изследвания при съмнения за неврологични увреждания. При нужда може да се наложи консултация с дерматолог и/или невролог.

В някои случаи могат да се назначат различни обективни тестове за измерване на потната секреция, включително тест с йод-нишесте (зоната се покрива с йод и нишесте и участъците с прекомерно изпотяване се оцветяват в черно), гравиметричен тест, термография и други.

Лечение

Лечението при локализирана хиперхидроза цели намаляване на изпотяването, подобряване комфорта на пациента, превенция на усложненията, като терапията се определя строго индивидуално, съобразно вида на състоянието (първична или вторична), възрастта на пациентите, както и редица индивидуални фактори.

Най-общо могат да се прилагат следните средства и методи:

• локални антиперспиранти: при леки до умерени случаи най-често се използват локални антиперспиранти, съдържащи алуминиеви соли, като запушват временно потните канали и така се намалява секрецията на потните жлези
• ботулинов токсин: ботулиновият токсин е ефективен при хиперхидроза в областта на подмишниците, дланите, лицето, като е одобрен от СЗО за лечение на аксиларната форма. Действието му се състои в блокиране на нервните сигнали към потните жлези, като ефектът настъпва след два до седем дни и продължава между четири и девет месеца
• йонофореза: йонофорезата е подходяща при хиперхидроза на дланите и ходилата, като се прилага инициално няколко пъти седмично, а впоследствие като поддържаща терапия се прилага веднъж или два пъти месечно
• системно медикаментозно лечение: в много редки случаи при тежки форми и липса на ефект от локалните средства и другите методи на лечение може да се обмисли перорална терапия, като опции на избор са антихолинергичните средства, по-рядко бензодиазепини (при стрес-индуцираните форми), бета-блокери и други
• хирургично лечение: по изключение, при изключително тежки и рефрактерни на лечение случаи може да се обмисли хирургично лечение, като опции на избор са симпатектомия, локално премахване на потните жлези и други
• общи мерки: препоръчва се честа смяна на дрехите, поддържане на висока лична хигиена, поддържане на кожата суха, избор на памучни и дишащи материи, консултация с психолог при стрес-индуцираните форми

Прогнозата при локализираната хиперхидроза обикновено е добра, особено при леките и умерените форми, като е възможно поддържане на комфорта на пациентите с локални средства и общи мерки.

Изображения: freepik.com