Олово и неговите съединения МКБ T56.0

Оловото е един от най-старите известни и най-широко проучени токсини от околната и професионалната среда. Той е често срещан замърсител на околната среда. Причини за възникване на замърсяване на околната среда включват промишлена употреба на олово като например наличието му в съоръжения, които обработват батерии или произвеждат оловни тръби и тел, рециклиране на метали и др. Деца, живеещи в близост до съоръженията на такива процеси, е установено, че имат необичайно високи нива на олово в кръвта.

Населението като цяло може да бъде значително изложено поради използването на олово при консервирането в хранително-вкусовата промишленост, високи нива на олово в питейната вода, използването на оловни съединения в боите и козметиката, оловен прах във въздуха от индустриални и моторни превозни източници, домашен прах, лоши фаянсови изделия.

Пътищата на експозиция на олово включват замърсен въздух, вода, почва, храна и потребителски стоки. Професионалната експозиция е честа причина за отравяне с олово при възрастни. Хората могат да бъдат изложени на олово при производството на различни олово съдържащи продукти например боеприпаси, хирургическо оборудване, фетални монитори, реактивни двигатели и др.

Миньори, водопроводчици, механици, производители на стъкло, строителни работници, производители на батерии и пластмаса също са изложени на риск от оловна експозиция. Други професии, при които присъства риск от оловна експозиция, включват заваряване, производство на изделия от каучук, печат, топене на мед и цинк, преработка на руди, изгаряне на твърди битови отпадъци и производство на бои и пигменти. Родителите, които са изложени на олово на работното място, могат да пренесат оловен прах в дома чрез кожата или дрехите си и да изложат децата си на олово.

Доказателства за канцерогенността на оловото и неорганични оловни съединения при хора са посредствени. Няколко големи епидемиологични проучвания сред работници, работещи с олово, са намерили неубедителни доказателства за връзка между експозиция на олово и честотата на рак.

Оловото вреди на различни процеси в тялото и е токсичен за много органи и тъкани, включително сърцето, костите, червата, бъбреците и репродуктивната и нервната система. Той нарушава на развитието на нервната система и е поради това е особено токсичен за деца, като води до потенциални постоянни мисловни и поведенчески нарушения. Симптомите включват коремна болка, обърканост, главоболие, анемия, раздразнителност и при по-тежки случаи гърчове, кома и смърт. Една от най-големите заплахи за децата е оловната боя, която съществува в много домове, особено в по-старите.

Отравяне с олово и неговите съединения може да причини различни симптоми и признаци, които варират в зависимост от конкретния пациент и продължителността на експозицията на олово. Симптомите са неспецифични и могат да са едва забележими, а някой с повишени нива на олово може да няма симптоми. Симптомите обикновено се развиват след седмици до месеци, когато оловото се натрупа в организма по време на хронична експозиция, но остри симптоми от кратки, интензивни експозиции също се срещат.

Симптомите могат да бъдат различни при възрастни и деца. Основните признаци при възрастни са главоболие, болки в корема, загуба на памет, бъбречна недостатъчност, мъжки репродуктивни проблеми, слабост, болка или изтръпване в крайниците.

Ранните симптоми на отравяне с олово при възрастни обикновено са неспецифични и включват депресия, загуба на апетит, периодична коремна болка, гадене, диария, запек, болки в мускулите. Други ранни признаци при възрастни включват неразположение, умора, понижено либидо и проблеми със съня. Появява се и необичаен вкус в устата и личностови промени.

При деца признаци на енцефалопатия като странно поведение, нарушение в координацията и апатия се появяват при по-високи дози на експозиция. Децата са по-изложени на риск от отравяне с олово, защото по-малките им тела са в постоянно състояние на растеж и развитие. Оловото се абсорбира по-бързо в сравнение с възрастните, което води до повече физическа вреда отколкото при възрастните хора. Освен това децата, особено след като те се учат да пълзят и ходят, постоянно са на пода и следователно са по-податливи на поглъщането и вдишването на прах, който е замърсен с олово.

Класическите признаци и симптоми при деца са загуба на апетит, коремна болка, повръщане, загуба на тегло, запек, анемия, бъбречна недостатъчност, раздразнителност, летаргия, затруднения в обучението и поведенчески проблеми. Често се наблюдава бавно развитие на характерните нормални поведения в детската възраст като например говорене и използване на думи, и постоянно умствено изоставане.

Експозицията на олово и неговите съединения се осъществява чрез поглъщане, вдишване на прах или контакт с кожата. Оловото може да попадне в организма чрез директен контакт с устата, носа и очите (лигавиците), както и чрез наранена кожа. Главните източници на усвояване на неорганичното олово са поглъщане и вдишване. От погълнатото неорганично олово около 15% се абсорбира, но този процент е по-висок при деца, бременни жени и хора с недостиг на калций, цинк или желязо. Олово и неговите съединения се абсорбират от организма чрез белите дробове и стомашно-чревния тракт.

Абсорбираното олово незабавно влиза в кръвния поток. Около 95 % от оловото в кръвта се свързва към мембраната на еритроцитите и се разпределя в тази форма в организма. В тялото оловото присъства като заместваща и свързваща се необратимо фракция. Оловото лесно преминава през плацентарната бариера. Оловото преминава и кръвно-мозъчната бариера, но не се смята, че се натрупва в мозъка.

Абсорбираното олово се елиминира бавно основно с урината, по-малки количества чрез гастроинтестинална екскреция, а много малки количества чрез косата, ноктите и потта. Скоростта на елиминиране е сравнително бавна. Олово и неговите съединения могат да се акумулират в организма с течение на времето. При възрастни 94% от абсорбираното олово се отлага в костите и зъбите, а при децата около 70 % - факт, който може частично да е отговорен за по-сериозните последици за здравето на децата. Очакваният полуживот на оловото в костите е 20-30 години, а костите могат да въведат олово в кръвта дълго след осъществяване на първоначалната експозиция.

Олово и неговите съединения оказват тератогенно действие. Плодът, развиващ се в утробата на жена, която има повишено ниво на олово в кръвта си, също е податлив на оловно отравяне и е по-голям рискът да се роди преждевременно или с ниско тегло при раждане.

Оловото няма физиологична важна роля в организма, а неговите вредни ефекти са безброй. Оловото създават реактивни радикали, които увреждат клетъчните структури, включително ДНК и клетъчните мембрани. Оловото се намесва в ДНК транскрипцията и уврежда ензими, които помагат в синтеза на витамин D, и ензими, които поддържат целостта на клетъчната мембрана. Възможно е да възникне анемия, когато клетъчните мембрани на червените кръвни клетки станат по-крехки в резултат на увреждането.

Оловото нарушава метаболизма на костите и зъбите и променя пропускливостта на кръвоносните съдове и синтеза на колаген. Оловото може да бъде вредно за развитието на имунната система, което води до производството на прекалено възпалителни протеини. Този механизъм може да означава, че експозиция на олово е рисков фактор за астма при деца. Експозиция на олово също е свързана с намаляване на активността на имунните клетки като например полиморфонуклеарни левкоцити. Оловото пречи и на нормалния метаболизъм на калций в клетките.

Основната причина за токсичността на оловото е неговото вмешателство в различни ензими, тъй като той се свързва със сулфхидрилни групи, каквито има в много ензими. Част от оловната токсичност е резултат от неговата способност да имитира други метали, които участват в биологичните процеси и които действат като кофактори в много ензимни реакции, като ги измества при ензимите, на които те действат.

Оловото е в състояние да се свързва взаимодейства с много от тези ензими като металите, но поради различната си химична природа не функционира правилно като кофактор, като по този начин възпрепятства способността на ензимите да катализират нормалните си реакции. Сред основните метали, на които оловото повлиява, са калций, желязо и цинк.

Една от основните причини за патологията на олово е, че пречи на активността на основен ензим, наречен делта-аминолевулинова киселинна дехидратаза или ALAD, който е важен в биосинтезата на хема, кофактор на хемоглобина.

Оловото инхибира и ензима ферохелатаза - друг ензим, участващ в образуването на хема. Ферохелатаза катализира присъединяването на протопорфирин и Fe²⁺, за да се образува хема. Смущенията в синтеза на хема води до производство на цинк протопорфирин и развитието на анемия. Друг ефект от този нарушен синтез е натрупването на хем прекурсори като аминолевулинова киселина, която може да бъде пряко или непряко вредна за невроните.

Оловото пречи на освобождаването на невротрансмитери - химикали, използвани от невроните за изпращането на сигнали към други клетки. Оловото пречи на освобождаването на глутамат, важен невротрансмитер в много функции (например обучение), чрез блокиране на NMDA рецепторите. Този механизъм се счита за една от основните причини за оловната токсичност към неврони.

Повишено ниво на олово в организма може да се установи при наличието на промени в кръвните клетки, видими под микроскоп, и плътни линии в костите на деца, видени на рентгенови снимки. Въпреки това основният инструмент за диагностика е измерването на нивото на олово в кръвта. Количеството на оловото в кръвта и тъканите, както и времето на излагане определят токсичността.

Отравянето с олово може да бъде остро (от интензивно излагане на кратка продължителност) или хронично (от повтаряща се експозиция с ниско ниво за продължителен период), като хроничната интоксикация е много по-често срещана. Оловото формира различни съединения и съществува в околната среда в различни форми.

Характеристиките на отравянето се различават в зависимост от това дали средството е органично съединение (съдържа въглерод) или неорганично. Отравянето с органично олово в днешно време е много рядко, защото страни по целия свят са прекратили употребата на органични оловни съединения като бензинови добавки, но такива съединения все още се използват в промишлеността.

Органичните оловни съединения, които преминават лесно през кожата и дихателните пътища, засягат предимно централната нервна система. Симптоми от излагане на органично олово, което вероятно е по-токсично от неорганичното олово поради разтворимостта си в липиди, се появяват бързо. Отравянето с органични оловни съединения има клинична изява, включваща предимно признаци на централната нервна система като безсъние, делириум, когнитивни дефицити, тремор, халюцинации и гърчове.

При остро отравяне с олово и неговите съединения типични неврологични симптоми са болка, мускулна слабост, парестезия и по-рядко симптоми, свързани с енцефалит. Коремна болка, гадене, повръщане, диария, запек са други остри симптоми. Токсичното въздействие на оловото оказва води до поява на метален вкус и стягане в устата.

Стомашно-чревни проблеми като запек, диария, лош апетит или загуба на тегло са често срещани в остро отравяне. Поглъщане на големи количества от метала за кратко време може да доведе до шок (недостатъчно течност в кръвоносната система) поради загуба на вода от стомашно-чревния тракт.

Хемолиза в резултат на остро отравяне може да доведе до анемия и хемоглобин в урината. Увреждане на бъбреците може да доведе до промени в уринирането като намалено отделяне на урина. При хора, които са преживели остро отравяне, често се наблюдават симптоми на хронични отравяния.

Хронични отравяния обикновено се представят със симптоми, засягащи множество системи, но се свързват с три основни вида: стомашно-чревни, нервно-мускулни и неврологични. Признаците на централната нервна система и нервно-мускулните симптоми обикновено са резултат от интензивно излагане, докато гастроинтестиналните симптоми обикновено са следствие от експозиция от по-дълъг период.

Признаците на хронична експозиция с олово и неговите съединения включват загуба на краткосрочната памет или концентрация, депресия, гадене, коремни болки, загуба на координация, скованост и изтръпване на крайниците. Умора, проблеми със съня, главоболие, ступор, неясен говор и анемия се откриват също при хронично оловно отравяне. "Оловен оттенък" на кожата с бледност е друг белег на хронична интоксикация. Линията на Burton е също клиничен признак. Тя представлява тънка, сиво-синя линия, видима по протежението на венците.

Деца с хронични отравяния могат да откажат да играят или могат да имат хиперкинетично или агресивно нарушение в поведението.

Оловото се отразява върху всеки един от органите и системите в организма, особено на нервната система, но също така и на костите и зъбите, бъбреците и сърдечно-съдовата, имунната и репродуктивната системи. Често срещани усложнения, свързани с оловна експозиция, са загуба на слуха и влошаване и загниване на зъбите, както и катаракта. С изключение на ефектите върху развитието при малки деца, токсичните ефекти върху здравето при възрастни и деца са подобни.

Увреждането на бъбреците се случва при излагане на високи нива на олово, но практиката доказва, че и по-ниските нива могат да увредят бъбреците. Токсичният ефект на оловото причинява нефропатия и може да причини синдром на Fanconi, при който проксималната тубулна функция на бъбреците е нарушена. Дългосрочното излагане на нива, по-ниски от тези, които предизвикват нефропатия, също са били докладвани като нефротоксични при пациенти от развитите страни, които са имали хронично бъбречно заболяване или са били изложени на риск поради хипертония или захарен диабет.

Оловната интоксикация инхибира отделянето на отпадъчния продукт урат и предизвиква предразположение към подагра. Данните сочат, че експозицията на олово е свързана с високо кръвно налягане, както и изследвания са установили връзки между експозиция на олово и исхемична болест на сърцето, вариабилност на сърдечната честота и смърт от инсулт, но тези данни са по-ограничени. Хората, които са били изложени на по-високи концентрации на олово, могат да бъдат с по-висок риск от сърдечна автономна дисфункция в дните, когато озонът и фините частици са по-високи.

Оловото влияе върху мъжката и женската репродуктивна система. Установява се при по-високи концентрации намален брой на сперматозоидите, промени в обема на сперматозоидите, тяхната подвижност и морфологията им.

Експозиция при бременна жена може да доведе до спонтанен аборт, преждевременно раждане с ниско тегло на бебето, проблеми с развитието по време на детството. Оловото е в състояние да премине през плацентата и в майчиното мляко и нивата на олово в кръвта на майките и децата обикновено са сходни. Плодът може да бъде отровен по време на бременността, ако оловото от костите на майката впоследствие се мобилизира от промени в обмяната на веществата поради бременността.

Оловото се отразява на периферната нервна система (особено моторните нерви) и централната нервна система. Ефектите върху периферната нервна система са по-важни при възрастни, а тези върху централната нервна система - при деца. Оловото причинява дегенерация на аксоните на нервните клетки и те загубват миелниновите си обвивки.

Мозъкът е орган, най-чувствителен към експозиция на олово. Оловото е в състояние да премине през ендотелните клетки на кръвно-мозъчната бариера. Оловното отравяне нарушава нормалното развитие на детския мозък и нервната система, поради което децата са изложени на по-голям риск от оловна невротоксичност отколкото възрастните.

В развиващия се мозък на детето оловото пречи на формирането на синапсите в кората на главния мозък, на неврохимичното развитие (включително и това на невротрансмитерите) и на организацията на йонните канали. Това причинява загуба на невронни миелинови обвивки, намалява броя на невроните, нарушава невротрансмисията и намалява невронния растеж.

Експозиция на олово при малки деца е свързана с когнитивни увреждания, като при по-големи концентрации на олово в кръвта децата са застрашени от умствени увреждания. Повишено ниво на олово в кръвта при деца е свързано с намаляване на интелекта, невербалното разсъждаване, краткосрочната памет, вниманието, четенето и способността за аритметика, фината моторика, емоционалната регулация и социалната ангажираност. Високите нива на олово в кръвта при възрастни също са свързани с намаляване на когнитивните функции и с психиатрични симптоми като депресия и тревожност.

Експозицията на олово при деца е също така свързана с нервно-психически разстройства като хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието и антисоциално поведение. Повишени нива на олово в деца се свързват и с по-високи нива на агресия и престъпни действия. Открита е взаимна връзка между пренатална или в ранно детство оловна експозиция и насилието в зряла възраст. Проучвания при страните с най-високи нива олово във въздуха посочва най-високи проценти на убийства.

В повечето случаи отравянето с олово и неговите съединения е предотвратимо, като се избягва експозицията на олово. Стратегиите за превенция могат да бъдат разделени на усилия на индивида (мерки, взети от семейството, например премахване на оловосъдържащи елементи като тръби или щори от дома), превантивната медицина (идентифициране и намеса при високорискови индивиди), общественото здраве (намаляване на риска на ниво популация например закони, които забраняват олово в продуктите, намаляване на допустимите нива във водата или почвата и др.).

Още информация може да прочетете тук:

• Токсично въздействие на метали мкб T56