Инфекциозна мононуклеоза, неуточнена МКБ B27.9

Моноцитната ангина, известна още като болест на Pfeiffer, болест на целувките и жлезна треска, при невъзможност за идентифициране на етиологичния причинител се класифицира като инфекциозна мононуклеоза, неуточнена.

Болестта е повсеместно разпространена, като поразява в еднаква степен мъжкия и женския пол, без съществени разлики по отношение на етническа и расова принадлежност.

Засягат се предимно представителите на младата възраст, по-често малки колективи, като например студенти, ученици, войници.

Заразяването се осъществява в масовия случай по въздушно-капков път, като е необходим тесен контакт, тъй като причинителите са изключително слабо устойчиви на въздействията на факторите от околната среда.

Възможно е заразяване на новороденото от болната майка по така наречения вертикален механизъм, който се описва рядко в клиничната практика.

Етиологични агенти в над 80 % от случаите са херпесните вируси от семейството на гамахерпесните вируси, по-конкретно вирусът на Epstein-Barr (herpes virus 4).

В останалите случаи причинители на болестта могат да бъдат различни представители на вирусите и бактериите, като например цитомегаловирус, аденовируси, ентеровируси, herpes virus 6, HIV 1, Streptococcus pyogenes, Corynebacterium diphteriae и други.

При невъзможност за идентифициране на конкретния причинител заболяването се счита за неуточнено, като са налице несъществени разлики по отношение на клиничното протичане и терапевтичния подход.

Заболяването принадлежи към антропонозите или това са инфекции, при които основен и единствен източник на заразяване са болните хора или здравите носители на етиологичните причинители на болестта.

Като цяло инфекцията протича относително леко и доброкачествено, като основните предразполагащи развитието на усложнения и полиорганни увреждания фактори, са наличието на вродена или придобита имунна недостатъчност, продължителна химиотерапия или лечение с кортикостероиди и антибиотици, след органна или тъканна трансплантация, при наличие на агресивни системни новообразувания.

Характерни симптоми на инфекцията

Продължителността на инкубационния период (необходимото време за размножаване на причинителите и развитието на първите клинично забележими промени в организма) варира в рамките на 5 до 15 дни (между една и две седмици, рядко повече).

При малък процент от засегнатите пациенти основните признаци на инфекцията се предшестват от продромални прояви, изразяващи се в общо неразположение, грипоподобни симптоми, леко повишение на телесната температура.

Характерни за жлезната треска са развитието на фебрилитет (достигащ високи стойности), ангина (с характерни промени в гърлото) и лимфонодулопатия.

Първоначално се засягат шийните, тилните и подчелюстните лимфни възли, които увеличават размерите си, имат еластична и мека консистенция и рядко са болезнени. С напредването на болестта инфекциозният процес се разпространява и може да засегне множество групи лимфни възли с развитие на генерализирана лимфонодулопатия.

Ангинозните промени са налице няколко дни след подуването на шийните лимфни възли, като гърлото е силно зачервено, болезнено, преглъщането е затруднено. Наблюдават се сивкави налепи по тонзилите, които често се разпростират извън техните граници и се отделят с кървене. При малки деца, както и при наличие на множество налепи е възможно затрудняване на дишането, промяна на гласа и говора, който става гъгнив и носов.

В зависимост от интензивността на инфекциозния процес и индивидуалната имунологична резистентност на отделните пациенти е възможно засягане на множество органи и системи, като клиничният полиморфизъм е особено характерен за инфекциозната мононуклеоза.

Най-често се наблюдават следните форми на болестта (като названията им се определят в зависимост от засегнатия орган):

• хепатална или чернодробна
• сърдечна
• белодробна или пулмонална
• бъбречна
• нервна

Развиват се неспецифични промени, като например остър вирусен хепатит при чернодробната и миокардит при сърдечната форма.

Засягането на нервната система протича с различни по тежест увреждания, като например миелит, менингит, енцефалит, полиневрит, парези и парализи.

Възможно е (в малък процент от случаите) развитие на хеморагичен синдром, представляващ потенциално застрашаващо живота на болния състояние.

Жлезната треска протича идентично на множество други заболявания, поради което е необходимо нейното разграничаване главно от дифтерия, токсоплазмоза, морбили, аденовирусни инфекции, ангина, редица заболявания с бактериална, вирусна или неопластична етиология.

Диагностициране на инфекцията

Диагнозата при моноцитна ангина се базира на клиничните, епидемиологичните и параклиничните данни, в някои случаи се извършва и образна диагностика.

Данните от физикалния преглед в комбинация с епидемиологичната анамнеза могат да насочат към инфекцията, но нямат решаваща роля при поставянето на диагнозата. С най-високо информативно значение са получените от лабораторните изследвания резултати.

Важен лабораторен белег е промяната на кръвната картина след седмия ден от началото на инфекцията, като се наблюдава изразена лимфомоноцитоза с наличие на множество плазматизирани ядрени клетки.

В зависимост от засегнатите органи са възможно промени в редица ензими, като например повишение на трансаминазите и алкалната фосфатаза при хепаталната форма на инфекцията.

При данни за поражения на висцералните органи, както и при наличие на неврологична симптоматика се препоръчва извършване на компютърна томография и ехография на съответния орган.

Лечение на инфекцията

Лечението при инфекциозна мононуклеоза, неуточнена, е патогенетично и симптоматично.

Антивирусни агенти се използват само при определени случаи и полиорганни увреждания.

Пациентите се приемат в инфекциозно отделение, като е необходим постелен режим, подходяща диета и адекватна рехидратация на организма.

Прилагат се медикаменти за лечение на повишената температура (антипиретици), аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди и антибиотици (макролиди) при необходимост.

Необходим е постелен режим с достатъчна почивка, пълноценно хранене и адекватна рехидратация на организма на фона на симптоматичните мерки.

Оздравителният период при инфекциозна мононуклеоза, неуточнена, е с продължителност до един месец, като прогнозата е относително благоприятна.

Няма разработена специфична профилактика срещу заболяването.