Верапамил

Лекарственият препарат верапамил се отнася към групата на недихидропиридиновите калциеви антагонисти.

Медикаментът намира широко приложение в кардиологията, като е ефективен при различни форми на стенокардия, артериална хипертония, аритмия.

Осъществява своя ефект посредством блокиране на бавните волтажзависими калциеви канали, като води до намаление на концентрацията на калций в съдовете и миокарда.

Потискат се всички функции, зависими от калция, като например възбуда на гладките мускули, съкращение, провеждане на нервните импулси.

Води до разширение на коронарните и периферните артерии и понижаване на следнатоварването на сърцето.

Основните фармакологични ефекти на верапамил, използвани в терапията на различни състояния, са следните:

• Антистенокарден ефект: свързан е с предизвикване на вазодилатация и кардиодепресия. Системната вазодилатация намалява следнатоварването на сърцето и съответно нуждите на миокарда от кислород. Верапамил ефективно води до намаляване на сърдечната честота, контрактилитета на сърдечния мускул и кислородните му нужди.

При различните форми на стенокардия калциевите антагонисти не са лекарства на първи избор, а се предписват при липса на подобрение на клиничната симптоматика, въпреки приложената терапия (най-често с нитрати).

Тази лекарствена група са особено подходящи при пациенти с хипертония или коронарен спазъм.

Верапамил може да се прилага самостоятелно при пациенти с непоносимост към бета блокери или бронхиална астма при запазена левокамерна систолична функция.

• Антиаритмичен ефект: недихидропиридиновите калциеви антагонисти притежават изразена антиаритмична активност, която се дължи на повлияване на електрофизиологичния механизъм на сърцето. Верапамил предизвиква забавяне на проводимостта през синоатриалния и атриовентрикуларния възел, както и удължаване на рефрактерния период.
• Антихипертензивен ефект: поради разширяване на коронарните и периферните артерии се предизвиква намаляване на следнатоварването на сърцето, което облекчава работата на миокарда и благоприятно повлиява артериалната хипертония. Калциевите антагонисти се прилагат в комплексната терапия на исхемична болест на сърцето и различните й форми.
• Потискане на тромбоцитната агрегация: продължителната употреба на този медикамент води до намаление на риска от тромбообразуване, който е главен рисков фактор за възникване на сърдечно-съдови и мозъчносъдови инциденти.
• Антимигренозен ефект: някои калциеви антагонисти, като например верапамил, флунаризин и нимодипин, са ефективни в междупристъпния период при мигрена.

Ефектът настъпва сравнително бързо и продължава приблизително 6-8 часа, като при депо формите може да продължи по-дълго.

Употребата на този медикамент крие риск от развитие на различни по тежест нежелани лекарствени реакции. По-често се наблюдават някои от следните странични ефекти:

• кардиодепресивен ефект, изразяващ се с брадикардия, забавяне на провеждането на импулсите и отслабване на миокардния контрактилитет
• артериална вазодилатация, която се изразява в главоболие, зачервяване на лицето, замаяност, хеморагичен гингивит, резистентни на диуретична терапия отоци по глезените
• изразена констипация
• синдром на отнемане, изразяващ се с влошаване на стенокардията и хипертензивни кризи, при внезапно прекратяване на терапията

Не се препоръчва употребата му от бременни жени, особено в първите месеци от бременността, при застойна сърдечна недостатъчност, изразена хипотония, както и при пациенти с тежки чернодробни и бъбречни увреждания.

Едновременният прием с други лекарствени средства от определени фармакологични групи, както и с алкохол, може да доведе до тежки лекарствени взаимодействия.

Верапамил не бива да се комбинира с препарати от групата на бета блокерите, поради повишен риск от тежка кардиодепресия.

Задължително уведомете Вашия лекар, ако по време на терапията с този калциев антагонист, приемате и статини, дигоксин, диуретици, фенобарбитал, рифампицин, теофилин, циметидин, някои антибиотици.

Терапията с верапамил се назначава от специалист, като дозата се определя индивидуално в зависимост от състоянието на пациента. Необходимо е профилактично периодично проследяване и контрол на терапията.