Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания Сърдечно-съдов стрес-тест

Сърдечно-съдов стрес-тест

Сърдечно-съдов стрес-тест - изображение

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Колко вида стрес-тестове съществуват?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждането на изследването? 

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?


Въведение

Сърдечно-съдов стрес-тест, означаван още и като стрес-тест, електрокардиографски (ЕКГ) стрес-тест, (ЕКГ) тест с натоварване, тест с натоварване на тредмил (бягаща пътечка) или неподвижно колело (велоергометър), представлява кардиологичен тест, чрез който се определя способността на сърцето да реагира на натоварване в контролирана клинична среда.

Натоварването се постига чрез повишена физическа активност (най-често с велосипеден ергометър (велоергометър) или бягаща пътечка) или посредством стимулация с различни субстанции.

По време на този тест с натоварване се прави ЕКГ (електрокардиограма), следи се сърдечната честота и кръвното налягане.

Тъй като натоварването кара сърцето да работи по-силно и по-бързо от обичайното, стрес-тестът може разкрие сърдечни проблеми, които не биха могли да бъдат установено по друг начин.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Случаите, при които лекуващия Ви лекар ще прибегне до ЕКГ-стрес-тест, включват:

  • установяване дали има адекватен приток на кръв към сърцето по време на нарастващото натоварване на сърцето;
  • диагностициране на исхемична болест на сърцето (ИБС);
  • проследяване ефикасността на лечението при някои сърдечни заболявания;
  • установяване на проблеми със сърдечния ритъм (аритмии);
  • определяне на подходящо време за сърдечна операция (например клапно протезиране) или проследяване на ефекта от направени сърдечни интервенции;
  • оценка на функцията на сърдечните клапи;
  • разработване на подходяща индивидуална тренировъчна програма;

Колко вида стрес-тестове съществуват?

Съществуват няколко вида сърдечно-съдови стрес тестове, включително:

  • Сърдечно-съдов тест с бягаща пътечка (тредмил) или велоергометър (велоергометрия):

Сърдечно-съдов тест с бягаща пътечка (тредмил)Ако пациентът може да ходи и има нормално ЕКГ, това обикновено е първият тест, който се провежда.

При този вид стрес-тест пациентът върви по тредмил или върти педалите на неподвижно колело (велоергометър), като през това време се мониторират неговите показатели, за да се установи какво разстояние може да измине пациентът, дали ще се появят болка в гърдите или промени в ЕКГ-то, което насочва към сърдечни проблеми.

 

 

 

Стрес-тест с добутамин или аденозин:Този тест се използва при пациенти, при които не може се приложи физическо натоварване.

Медикаментът се прилага, за да се натовари сърцето така, както е при физическо натоварване.
По този начин лекуващият лекар може да определи как сърцето отговаря на натоварване, без обаче да е необходима физическа активност.

 

 

 

  •  Стрес-ехокардиография (Stress echo):

Стрес-ехокардиография (Stress echo):Ехокардиографията е неинвазивен метод за графично визуализиране на движенията на сърцето.

Стрес-ехокардиографията дава възможност за прецизно визуализиране на движенията на стените на сърцето и способността му да изтласква кръвта при натоварване.

При този тип стрес тест на сърцето е възможно да се установят нарушения в кръвотока, които не се виждат при други тестове.

 

 

  • Радионуклиден стрес-тест:

Радионуклиден стрес-тестТози тест спомага да се определи кои части на сърцето са здрави и функционират нормално и кои не.

При радионуклиден стрес-тест в пациента се инжектира малко количество радиоактивно вещество (технеций [99mTс] сестамиби [sestamibi] или талиев хлорид 201), след което специална гама-камера улавя радиоактивните лъчи, излъчвани от веществото в тялото, и дава ясен образ (снимка) на сърцето.
Тези снимки се правят както в покой, така и след натоварване.

Чрез радионуклиден стрес-тест могат да се установят тези части на сърцето, при които е налице намален приток на кръв.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Преди сърдечно-съдов тест с натоварване:

  • не трябва да ядете или пиете нищо, освен вода, поне 4 часа преди теста;
  • не трябва да се приемат храни, напитки и медикаменти, които съдържат кофеин (кафе, чай, газирани напитки с кофеин, различни шоколадови продукти и др.) поне 12 часа преди провеждането на стрес-теста. Причината за това е, че кофеинът може да повлияе на резултатите от теста.
    Също така не трябва да консумирате безкофеинови продукти поне 12 часа преди теста, тъй като те могат да съдържат следи от кофеин.
  • не трябва да се пуши в деня на теста, тъй като никотинът ще повлияе на резултатите от дишането;
  • не трябва да приемат следните медикаменти, използвани при сърдечни заболявания, в деня на изследването, освен ако Вашият лекар не препоръча друго или ако някои от тези медикаменти е необходим за справяне с дискомфорт в гърдите по време на теста:
  1. изосорбид динитрат (isosorbide dinitrate);
  2. изосорбид мононитрат (isosorbide mononitrate);
  3. нитроглицерин (nitroglycerin);

Ако имате някакви въпроси, не се колебайте да попитате Вашия лекар.

  • ако използвате инхалатор за астма или други дихателни проблеми, носете го със себе си.
    Трябва задължително да съобщите на Вашия лекар, че използвате инхалатор.
  • за пациентите, които имат диабет:
  1. тези, които приемат инсулин, за да контролират кръвната си захар, трябва да попитат лекуващия си лекар какво количество от медикамента трябва да се приема в деня на теста;
  2. диабетиците, които приемат орални антидиабетични средства, за да контролират своята кръвна захар, не трябва да ги приемат докато стрес-тестът не завърши.

Ако имате глюкомер, добре е да го носите със себе си, за да контролирате кръвната си захар преди и след електрокардиографския (ЕКГ) стрес-тест.
Ако кръвната Ви захар е ниска, веднага уведомете лекуващия лекар.

Метод на провеждане на изследването:

В деня на провеждане на изследването си носете удобни дрехи и обувки.

Най-често прилаганият стрес-тест е този с физическо натоварване (бягаща пътека или велосипеден ергометър [велоергометър]).

  • Първоначално върху гръдния Ви кош ще бъдат поставени лепящи електроди. Тези електроди са свързани към ЕКГ апарат;
  • На ръката Ви ще бъде поставен маншет за измерване на артериалното кръвно налягане;
  • Преди да започне изследването ще Ви бъде направена електрокардиограма, за да се определи сърдечната честота в покой и ще се измери кръвното Ви налягане;
  • След това ще бъдете помолени да започнете да ходите, ако се използва бягаща пътека, или да въртите педалите на велоергометъра, като постепенно се увеличава натоварването;
  • През определени интервали от време лекуващият Ви лекар ще пита как се чувствате. Трябва задължително да съобщите, ако чувствате болка или дискомфорт в гръдната област, ръката или челюстта; затруднено дишане; световъртеж или някакви други необичайни симптоми.
  • стрес-тестПо време на изследването е нормално да бъдат повишени сърдечната честота, кръвното налягане, дихателната честота, както и потоотделянето;
  • Натоварването продължава, докато сърдечната Ви честота не достигне зададена стойност или докато не възникнат симптоми, които не позволяват да продължите физическото натоварване;
  • След приключване на стрес-теста пулсът кръвното налягане и електрическата активност на сърцето (ЕКГ) ще останат под наблюдение, докато не се нормализират;
  • Въпреки че общото време на теста е около 60 минути, действителното време на натоварване обикновено е между 7 и 12 минути.
    Ако се направи радионуклиден стрес-тест, времетраенето може да достигне 4 часа, за да се даде достатъчно време на радиоактивното вещество да премине през тялото.

Какво ще усещате по време на изследването?

По време на стрес-теста някои хора могат да почувстват:

Ако се наложи прилагането на съдоразширяващ медикамент, ще почувствате леко убождане при инжектиране на лекарството, последването от усещане за затопляне.
При някои пациенти е възможно да възникнат главоболие, гадене и силно сърцебиене.

Много рядко в хода на изследването е възможна появата:

При поява на някой от по-горе изброените симптоми по време на стрес-теста, трябва веднага да кажете на лекуващия лекар.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Сърдечно-съдов стрес тест като цяло не крие опасност и усложненията са редки.

Но и при това изследване, както при всяка медицинска процедура, съществуват рискове, включително:

Резултати от проведеното изследване:

Нормални стойности:

Нормалният резултат при стрес-теста означава, че кръвотокът през коронарните артерии вероятно е нормален.

Интерпретирането на резултатите е в зависимост от:

  • физическия капацитет;
  • възрастта;
  • анамнезата за сърдечни или други медицински проблеми;
  • конкретната причина за извършване на теста;

 

Отклонения от нормата:

Отклоненията в резултатите могат да се дължат на:

  1. Намален приток на кръв към дадена част на сърцето. Най-вероятната причина е стесняване или запушване на една или повече от артериите, които кръвоснабдяват сърдечния мускул;
  2. Образуване на съединителна тъкан в областта на стар инфаркт на миокарда;

Кога не трябва да провеждате изследването?

Сърдечно-съдов стрес тест не се препоръчва като рутинно изследване при нискорискови пациенти, при които не се наблюдават симптоми.

Абсолютните противопоказания за провеждане на стрес-тест включват:

Стрес-тестът трябва да бъде незабавно прекратен, ако са налице някои от следните обстоятелства:

  • Абсолютни показания за прекратяване на теста:
  1. ако систоличното кръвно се понижи с повече от 10 mmHg след увеличаване на натоварването или спадне под стойностите, които са били установени  преди започване на изследването;
  2. силно изразени симптоми от страна на нервната система — замаяност, атаксия или състояния, подобни на синкоп;
  3. умерена до тежка болка в областта на гърдите;
  4. признаци на слабо оросяване (перфузия), например цианоза или бледост;
  5. нежелание от страна на пациента;
  6. проблеми от техническо естество (например трудности при измерване на кръвното налягане или правенето на ЕКГ)
  7. продължителна камерна тахикардия;
  • Относителни противопоказания:
  1. аритмии, различни от продължителна вентрикуларна (камерна) тахикардия (например сърдечен блок, суправентрикуларна тахикардия или брадиаритмии;
  2. нарушена вътрекамерна проводимост;
  3. засилваща се болка в областта на гърдите;
  4. умора, задух, наличие на хрипове, клаудикацио или мускулни крампи на краката;
  5. хипертонична криза (систолно кръвно налягане >200 mmHg или на диастолното кръвно налягане > 115 mmHg, или и двете);
4.8, 6 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Клинични пътекиМедицински изследванияЗдравни съветиЛюбопитноХранене при...БотаникаОрганизацииСнимкиСпециалистиНовиниЛеченияСпортНормативни актовеИсторияЛайфстайлАлтернативна медицинаПсихологияСоциални грижиНаправления в медицинатаЗаведенияПроизводители