Белодробна хипертония

Белодробна хипертония: медицинско състояние, което се характеризира с увеличение на кръвното налягане в белодробната артерия, белодробна вена или белодробните капиляри. Това води до недостиг на въздух, умора, болка в гърдите, сърцебиене, замаяност, цианоза, загуба на съзнание, подуване на краката и други.

Белодробна хипертония може да се развие поради:

• Болести на костно-мускулната тъкан и на съединителната тъкан - заболявания на съединителната тъкан, артериит на Такаясу (Takayasu arteritis), склеродермия, системен лупус еритематозус.
• Инфекциозни и паразитни болести - ХИВ инфекция, шистозомиаза.
• Болести на храносмилателната система - портална хипертония.
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - сърповидно-клетъчна болест, саркоидоза, хистиоцитоза на Лангерхансовите клетки, пароксизмална нощна хемоглобинурия.
• Болести на дихателната система - хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), емфизем, белодробна фиброза, пневмокониоза, бронхиектазии.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - хронично излагане на висока надморска височина.
• Болести на органите на кръвообращението - белодробен емболизъм, хипереозинофилен синдром.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - болест на Гоше (Gaucher's disease), муковисцидоза.
• Болести на нервната система - обструктивна сънна болест.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - вродено сърдечно заболяване (тетралогия на Фало), Пиер Робин синдром (Pierre Robin syndrome), синдром на Даун (Down Syndrome).