Вродена митрална инсуфициенция МКБ Q23.3

Вродена митрална инсуфициенция е вроден дефект на митралната клапа, който позволява регургитация (връщане на кръв) от левия вентрикул към лявото предсърдие по време на камерна систола.

Изявите на вродената митрална инсуфициенция варират и силно зависят от степента на регургитация. При остра, тежка митрална регургитация, пациентът може да развие сърдечна недостатъчност и кардиогенен шок. При хронична митрална регургитация, в зависимост от степента, пациентите могат да бъдат асимптомни много години след раждането. С увеличаването на обема върната кръв през митралнтата клапа, левия вентрикул нараства по размери. Прогресивната лявокамерна дилатация евентуално води до неадекватни контракции, увеличено следнатоварване, намален минутен сърдечен обем и накрая лявостранна сърдечна недостатъчност. Основните фактори в справянето със състоянието включват определяне на момента на започване на терапия и какъв вид интервенции са необходими. Прогнозата на пациенти с вродена митрална инсуфициенция варира с времето на изява на първите симптоми и наличието и сериозността на асоциирани малформации.

При вродена митрална инсуфициенция е засегнат нормалния кръвен поток от лявото предсърдие към лявата камера и системното кръвообращение. При митрална регургитация кръвта тече, освен антеградно към системното кръвообращение, ретроградно към лявото предсърдие. Това причинява пропорционално увеличаване на лявокамерния обем на изхвърляне. Регургитираната фракция навлиза повторно в лявата камера, предизвиквайки обемното й пренатоварване. Обемът на регургитираната фракция зависи от няколко фактора, включително размерът на отвора, позволяващ регургитация и градиентът на налягане между лявото предсърдие и лявата камера. Също така зависи и от камерното систолно налягане, следователно се повишава при ситуации с повишено следнатоварване, като хипертензия или аортна стеноза.