Превантивни антибиотици

Антибиотиците представляват активни субстанции с природен или полусинтетичен произход, които се използват в терапията на различни заболявания, причинени от бактериални агенти.

Действат бактерицидно (убиват бактериите) или бактериостатично (потискат размножаването на бактериалните причинители), като обикновено проявяват своя ефект бързо и се назначават в кратки курсове, в рамките на пет до десет дни.

В масовия случаи антибиотиците се назначават след микробиологично изследване на тъканни течности или секрети (назофарингеален секрет, кръв, ликвор, слюнка, урина) и доказване на конкретния агент. В много случаи антибиотична терапия се назначава при развитие на вторична бактериална инфекция, за намаляване на риска от възможните усложнения и последствия в дългосрочен план.

При определени групи пациенти, освен по строги показания и наличие на инфекция с бактериални причинители, антибиотици се прилагат и с профилактична цел при извършване на определени манипулации или при контакт с потенциално болни лица.

Препаратите, използвани с подобна цел, се означават като превантивни антибиотици.

Използват се при ограничен кръг от пациенти, рискови за развитие на застрашаващи живота състояния, както и при клинично здрави индивиди, при планувано посещение на ендемичен за определена бактериална инфекция географски район.

Обикновено се прилагат в по-ниски от обичайните, лечебни дози и в по-кратки курсове.

Приложение

Антибактериална профилактика е необходима при следните състояния и групи пациенти:

Оперативни интервенции

Предварителен прием на антибиотици е необходим при операции, свързани с чревна резекция, колоректални операции, остър апендицит, ампутация на крайник, в кардиоваскуларната хирургия, в неврохирургията, при трансплантация на органи и други.

В случай, че медикаментите се прилагат интрамускулно, приемът им стартира още в етапа на премедикацията на пациента. При венозно приложение, първите дози се инжектират при въвеждане на пациента в наркоза.

В повечето случаи предоперативната профилактика продължава не повече от 48 часа. Използват се медикаменти, ефективни срещу най-честия предполагаем причинител на следоперативни инфекции. Така например при остър апендицит най-честите патогени са неспороносни анаероби, поради което профилактиката се извършва с метронидазол и цефуроксим, като се прилагат преди операцията, на осмия и шестнадесетия час след нея.

При хирургични интервенции на жлъчните пътища, най-честите агенти са представители на колибактериите и стрептококите, поради което профилактиката се извършва с цефуроксим или комбинация от ампицилин и гентамицин.

В ортопедията при ампутация на подбедрицата например, най-често изолираните агенти са представителите на Clostridium perfringens, които се повлияват ефективно от приложение на бензилпеницилин. При наличие на свръхчувствителност към препарата, алтернативно се прилага метронидазол.

Урологични процедури и манипулации

При отстраняване на катетър например, както и след извършване на цистоскопия и последваща бактериурия (наличие на бактерии в урината) при наличие на бактериално замърсяване (най-често с фекални анаероби и колибактерии) при рискови пациенти се прилага перорален ампицилин непосредствено преди процедурата в комбинация с еднократно мускулно приложение на гентамицин.

При наличие на пеницилинова алергия се прилагат други препарати с аналогичен спектър, като например представители на флуороквинолоните.

В последните години приемът на антибиотици при тези състояния се дискутира усилено, тъй като редица проучвания показват нисък процент на развитие на усложнения дори при рискови пациенти.

Контакт с болни хора и ухапвания от животни

Антибиотична профилактика е необходима само при определен вид инфекциозни заболявания, които се характеризират с тежко протичане и висок риск от полиорганни увреждания и развитие на усложнения.

Такива са менингококовият менингит, дифтерия, коклюш, туберкулоза.

В някои случаи при наличие на травми с отворени рани, от които се изолират тетанични бацили, е уместно приложението на подходящ препарат.

В някои случаи след ухапвания от животни за предотвратяване развитието на стафилококови, стрептококови, анаеробни инфекции и сепсис, се препоръчва превантивен прием на антибиотици, преди развитието на клинична симптоматика.

При дентални манипулации

Антибиотична профилактика е необходима при ограничен кръг от хора, рискови за развитие на инфекциозен ендокардит. Такива са лицата с изкуствена сърдечна клапа, с анамнеза за предшестващ инфекциозен ендокардит, лица с вроден цианотичен сърдечен порок.

При пациенти с хипертрофична кардиомиопатия, пролапс на митралната клапа, вентрикуларни септални дефекти, митрална или аортна стеноза или регургитация е налице умерен риск от развитие на усложнения, като при тях превантивният прием на антибактериални средства се определя индивидуално в зависимост от тежестта на състоянието, общия здравословен статус, наличието на други рискови фактори.

При лицата с висок и умерен риск превантивни антибиотици се прилагат при екстракция на зъби, периодонтални операции, дренаж на абсцес, почистване на зъбен камък.

При тези лица е възможно проникване на бактерии през устната кухина в системната циркулация и достигане до миокарда и засягане на неговите структури. Най-често се използват средства от групата на бета лактамите, главно пеницилините.

При остър инсулт

Редица проучвания в областта показват намаляване на риска от развитие на тежки инфекции при пациенти след остър инсулт, като приемът на антибиотици не оказва влияние върху нивото на смъртност при тези лица.

При наличие на вторична бактериална инфекция в хода на вирусно заболяване

Антибиотиците не са ефективни спрямо вирусите, гъбичките и редица паразити, поради което употребата им при заболявания с подобни етиологични причинители е неуместна и неефективна.

При пациенти с понижена имунологична резистентност или развитие на усложнения на основното заболяване е възможно развитие на вторична бактериална инфекция (вторичната инфекция сама по себе си представлява вид усложнение).

В този случай превантивният прием на антибактериални препарати води до намаление на рисковете от допълнителни усложнения и влошаване на общото състояние на болните.

Антибактериалната профилактика се състои в краткосрочен, често дори еднократен, прием на антибиотици, което значително намалява риска от развитие на нежелани лекарствени реакции и взаимодействия.

При малък процент от пациентите са възможни гастроинтестинални увреждания, като например гадене, диария, диспептични нарушения.

Рядко се наблюдават алергични прояви, изразяващи се в сърбеж, обрив, главоболие, замайване.

За намаляване на риска от тежки алергични прояви, като анафилактичен шок, бронхоспазъм и други се препоръчва извършване на скарификационна проба преди всеки нов антибиотичен курс.

Отрицателният резултат показва липса на свръхчувствителност към конкретния препарат.

Задължително се консултирайте с Вашия лекар, в случай че спадате към някоя от рисковите групи.

С повишено внимание се подхожда при пациенти с изразена неутропения, имунен дефицит, тежки системни заболявания, при които рискът от бактериална инфекция може допълнително да усложни основното състояния. При тях приложението на превантивни антибиотици и изборът на конкретен препарат и доза се консултира със специалист.

Изображение: freepik.com