Превантивни антибиотици

Антибиотиците представляват активни субстанции с природен или полусинтетичен произход, които се използват в терапията на различни заболявания, причинени от бактериални агенти.

Действат бактерицидно (убиват бактериите) или бактериостатично (потискат размножаването на бактериалните причинители), като обикновено проявяват своя ефект бързо и се назначават в кратки курсове, в рамките на пет до десет дни.

В масовия случаи антибиотиците се назначават след микробиологично изследване на тъканни течности или секрети (назофарингеален секрет, кръв, ликвор, слюнка, урина) и доказване на конкретния агент. В много случаи антибиотична терапия се назначава при развитие на вторична бактериална инфекция, за намаляване на риска от възможните усложнения и последствия в дългосрочен план.

При определени групи пациенти, освен по строги показания и наличие на инфекция с бактериални причинители, антибиотици се прилагат и с профилактична цел при извършване на определени манипулации или при контакт с потенциално болни лица.

Препаратите, използвани с подобна цел, се означават като превантивни антибиотици.

Използват се при ограничен кръг от пациенти, рискови за развитие на застрашаващи живота състояния, както и при клинично здрави индивиди, при планувано посещение на ендемичен за определена бактериална инфекция географски район.

Обикновено се прилагат в по-ниски от обичайните, лечебни дози и в по-кратки курсове.

Антибактериална профилактика е необходима при следните състояния и групи пациенти:

• Оперативни интервенции

Предварителен прием на антибиотици е необходим при операции, свързани с чревна резекция, колоректални операции, остър апендицит, ампутация на крайник, в кардиоваскуларната хирургия, в неврохирургията, при трансплантация на органи и други.

В случай, че медикаментите се прилагат интрамускулно, приемът им стартира още в етапа на премедикацията на пациента. При венозно приложение, първите дози се инжектират при въвеждане на пациента в наркоза.

В повечето случаи предоперативната профилактика продължава не повече от 48 часа. Използват се медикаменти, ефективни срещу най-честия предполагаем причинител на следоперативни инфекции. Така например при остър апендицит най-честите патогени са неспороносни анаероби, поради което профилактиката се извършва с метронидазол и цефуроксим, като се прилагат преди операцията, на осмия и шестнадесетия час след нея.

При хирургични интервенции на жлъчните пътища, най-честите агенти са представители на колибактериите и стрептококите, поради което профилактиката се извършва с цефуроксим или комбинация от ампицилин и гентамицин.

В ортопедията при ампутация на подбедрицата например, най-често изолираните агенти са представителите на Clostridium perfringens, които се повлияват ефективно от приложение на бензилпеницилин. При наличие на свръхчувствителност към препарата, алтернативно се прилага метронидазол.

• Урологични процедури и манипулации

При отстраняване на катетър например, както и след извършване на цистоскопия и последваща бактериурия (наличие на бактерии в урината) при наличие на бактериално замърсяване (най-често с фекални анаероби и колибактерии) при рискови пациенти се прилага перорален ампицилин непосредствено преди процедурата в комбинация с еднократно мускулно приложение на гентамицин.

При наличие на пеницилинова алергия се прилагат други препарати с аналогичен спектър, като например представители на флуороквинолоните.

В последните години приемът на антибиотици при тези състояния се дискутира усилено, тъй като редица проучвания показват нисък процент на развитие на усложнения дори при рискови пациенти.

• Контакт с болни хора и ухапвания от животни

Антибиотична профилактика е необходима само при определен вид инфекциозни заболявания, които се характеризират с тежко протичане и висок риск от полиорганни увреждания и развитие на усложнения.

Такива са менингококовият менингит, дифтерия, коклюш, туберкулоза.

В някои случаи при наличие на травми с отворени рани, от които се изолират тетанични бацили, е уместно приложението на подходящ препарат.

В някои случаи след ухапвания от животни за предотвратяване развитието на стафилококови, стрептококови, анаеробни инфекции и сепсис, се препоръчва превантивен прием на антибиотици, преди развитието на клинична симптоматика.

• При дентални манипулации

Антибиотична профилактика е необходима при ограничен кръг от хора, рискови за развитие на инфекциозен ендокардит. Такива са лицата с изкуствена сърдечна клапа, с анамнеза за предшестващ инфекциозен ендокардит, лица с вроден цианотичен сърдечен порок.

При пациенти с хипертрофична кардиомиопатия, пролапс на митралната клапа, вентрикуларни септални дефекти, митрална или аортна стеноза или регургитация е налице умерен риск от развитие на усложнения, като при тях превантивният прием на антибактериални средства се определя индивидуално в зависимост от тежестта на състоянието, общия здравословен статус, наличието на други рискови фактори.

При лицата с висок и умерен риск превантивни антибиотици се прилагат при екстракция на зъби, периодонтални операции, дренаж на абсцес, почистване на зъбен камък.

При тези лица е възможно проникване на бактерии през устната кухина в системната циркулация и достигане до миокарда и засягане на неговите структури. Най-често се използват средства от групата на бета лактамите, главно пеницилините.

• При остър инсулт

Редица проучвания в областта показват намаляване на риска от развитие на тежки инфекции при пациенти след остър инсулт, като приемът на антибиотици не оказва влияние върху нивото на смъртност при тези лица.

• При наличие на вторична бактериална инфекция в хода на вирусно заболяване

Антибиотиците не са ефективни спрямо вирусите, гъбичките и редица паразити, поради което употребата им при заболявания с подобни етиологични причинители е неуместна и неефективна.

При пациенти с понижена имунологична резистентност или развитие на усложнения на основното заболяване е възможно развитие на вторична бактериална инфекция (вторичната инфекция сама по себе си представлява вид усложнение).

В този случай превантивният прием на антибактериални препарати води до намаление на рисковете от допълнителни усложнения и влошаване на общото състояние на болните.

Антибактериалната профилактика се състои в краткосрочен, често дори еднократен, прием на антибиотици, което значително намалява риска от развитие на нежелани лекарствени реакции и взаимодействия.

При малък процент от пациентите са възможни гастроинтестинални увреждания, като например гадене, диария, диспептични нарушения.

Рядко се наблюдават алергични прояви, изразяващи се в сърбеж, обрив, главоболие, замайване.

За намаляване на риска от тежки алергични прояви, като анафилактичен шок, бронхоспазъм и други се препоръчва извършване на скарификационна проба преди всеки нов антибиотичен курс.

Отрицателният резултат показва липса на свръхчувствителност към конкретния препарат.

Задължително се консултирайте с Вашия лекар, в случай че спадате към някоя от рисковите групи.

С повишено внимание се подхожда при пациенти с изразена неутропения, имунен дефицит, тежки системни заболявания, при които рискът от бактериална инфекция може допълнително да усложни основното състояния. При тях приложението на превантивни антибиотици и изборът на конкретен препарат и доза се консултира със специалист.