Превантивни антибиотици

Антибиотиците представляват активни субстанции с природен или полусинтетичен произход, които се използват в терапията на различни заболявания, причинени от бактериални агенти.
Действат бактерицидно (убиват бактериите) или бактериостатично (потискат размножаването на бактериалните причинители), като обикновено проявяват своя ефект бързо и се назначават в кратки курсове, в рамките на пет до десет дни.
В масовия случаи антибиотиците се назначават след микробиологично изследване на тъканни течности или секрети (назофарингеален секрет, кръв, ликвор, слюнка, урина) и доказване на конкретния агент. В много случаи антибиотична терапия се назначава при развитие на вторична бактериална инфекция, за намаляване на риска от възможните усложнения и последствия в дългосрочен план.
При определени групи пациенти, освен по строги показания и наличие на инфекция с бактериални причинители, антибиотици се прилагат и с профилактична цел при извършване на определени манипулации или при контакт с потенциално болни лица.
Препаратите, използвани с подобна цел, се означават като превантивни антибиотици.
Използват се при ограничен кръг от пациенти, рискови за развитие на застрашаващи живота състояния, както и при клинично здрави индивиди, при планувано посещение на ендемичен за определена бактериална инфекция географски район.
Обикновено се прилагат в по-ниски от обичайните, лечебни дози и в по-кратки курсове.
Антибактериална профилактика е необходима при следните състояния и групи пациенти:
- Оперативни интервенции
Предварителен прием на антибиотици е необходим при операции, свързани с чревна резекция, колоректални операции, остър апендицит, ампутация на крайник, в кардиоваскуларната хирургия, в неврохирургията, при трансплантация на органи и други.
В случай, че медикаментите се прилагат интрамускулно, приемът им стартира още в етапа на премедикацията на пациента. При венозно приложение, първите дози се инжектират при въвеждане на пациента в наркоза.
В повечето случаи предоперативната профилактика продължава не повече от 48 часа. Използват се медикаменти, ефективни срещу най-честия предполагаем причинител на следоперативни инфекции. Така например при остър апендицит най-честите патогени са неспороносни анаероби, поради което профилактиката се извършва с метронидазол и цефуроксим, като се прилагат преди операцията, на осмия и шестнадесетия час след нея.
При хирургични интервенции на жлъчните пътища, най-честите агенти са представители на колибактериите и стрептококите, поради което профилактиката се извършва с цефуроксим или комбинация от ампицилин и гентамицин.
В ортопедията при ампутация на подбедрицата например, най-често изолираните агенти са представителите на Clostridium perfringens, които се повлияват ефективно от приложение на бензилпеницилин. При наличие на свръхчувствителност към препарата, алтернативно се прилага метронидазол.
- Урологични процедури и манипулации
При отстраняване на катетър например, както и след извършване на цистоскопия и последваща бактериурия (наличие на бактерии в урината) при наличие на бактериално замърсяване (най-често с фекални анаероби и колибактерии) при рискови пациенти се прилага перорален ампицилин непосредствено преди процедурата в комбинация с еднократно мускулно приложение на гентамицин.
При наличие на пеницилинова алергия се прилагат други препарати с аналогичен спектър, като например представители на флуороквинолоните.
В последните години приемът на антибиотици при тези състояния се дискутира усилено, тъй като редица проучвания показват нисък процент на развитие на усложнения дори при рискови пациенти.
- Контакт с болни хора и ухапвания от животни
Антибиотична профилактика е необходима само при определен вид инфекциозни заболявания, които се характеризират с тежко протичане и висок риск от полиорганни увреждания и развитие на усложнения.
Такива са менингококовият менингит, дифтерия, коклюш, туберкулоза.
В някои случаи при наличие на травми с отворени рани, от които се изолират тетанични бацили, е уместно приложението на подходящ препарат.
В някои случаи след ухапвания от животни за предотвратяване развитието на стафилококови, стрептококови, анаеробни инфекции и сепсис, се препоръчва превантивен прием на антибиотици, преди развитието на клинична симптоматика.
- При дентални манипулации
Антибиотична профилактика е необходима при ограничен кръг от хора, рискови за развитие на инфекциозен ендокардит. Такива са лицата с изкуствена сърдечна клапа, с анамнеза за предшестващ инфекциозен ендокардит, лица с вроден цианотичен сърдечен порок.
При пациенти с хипертрофична кардиомиопатия, пролапс на митралната клапа, вентрикуларни септални дефекти, митрална или аортна стеноза или регургитация е налице умерен риск от развитие на усложнения, като при тях превантивният прием на антибактериални средства се определя индивидуално в зависимост от тежестта на състоянието, общия здравословен статус, наличието на други рискови фактори.
При лицата с висок и умерен риск превантивни антибиотици се прилагат при екстракция на зъби, периодонтални операции, дренаж на абсцес, почистване на зъбен камък.
При тези лица е възможно проникване на бактерии през устната кухина в системната циркулация и достигане до миокарда и засягане на неговите структури. Най-често се използват средства от групата на бета лактамите, главно пеницилините.
- При остър инсулт
Редица проучвания в областта показват намаляване на риска от развитие на тежки инфекции при пациенти след остър инсулт, като приемът на антибиотици не оказва влияние върху нивото на смъртност при тези лица.
- При наличие на вторична бактериална инфекция в хода на вирусно заболяване
Антибиотиците не са ефективни спрямо вирусите, гъбичките и редица паразити, поради което употребата им при заболявания с подобни етиологични причинители е неуместна и неефективна.
При пациенти с понижена имунологична резистентност или развитие на усложнения на основното заболяване е възможно развитие на вторична бактериална инфекция (вторичната инфекция сама по себе си представлява вид усложнение).
В този случай превантивният прием на антибактериални препарати води до намаление на рисковете от допълнителни усложнения и влошаване на общото състояние на болните.
Антибактериалната профилактика се състои в краткосрочен, често дори еднократен, прием на антибиотици, което значително намалява риска от развитие на нежелани лекарствени реакции и взаимодействия.
При малък процент от пациентите са възможни гастроинтестинални увреждания, като например гадене, диария, диспептични нарушения.
Рядко се наблюдават алергични прояви, изразяващи се в сърбеж, обрив, главоболие, замайване.
За намаляване на риска от тежки алергични прояви, като анафилактичен шок, бронхоспазъм и други се препоръчва извършване на скарификационна проба преди всеки нов антибиотичен курс.
Отрицателният резултат показва липса на свръхчувствителност към конкретния препарат.
Задължително се консултирайте с Вашия лекар, в случай че спадате към някоя от рисковите групи.
С повишено внимание се подхожда при пациенти с изразена неутропения, имунен дефицит, тежки системни заболявания, при които рискът от бактериална инфекция може допълнително да усложни основното състояния. При тях приложението на превантивни антибиотици и изборът на конкретен препарат и доза се консултира със специалист.
Заболявания, при които се прилага лечението Превантивни антибиотици
- Вродена митрална инсуфициенция
- Измръзване
- Митрален (клапен) пролапс
- Митрална (клапна) инсуфициенция
- Остър ревматизъм
- Ревматична болест на сърцето, неуточнена
Коментари към Превантивни антибиотици