Инсулин и перорални хипогликемични [противодиабетни] препарати МКБ Y42.3

Инсулиновата секреция зависи от вътреклетъчната концентрация на калциеви йони в бета-клетките на лангерхансовите острови на панкреаса. Основният физиологичен и терапевтичен ефект на инсулина е хипогликемичният.

Инсулинът повишава пермеабилитета на клетъчните мембрани за глюкоза, аминокиселини и йони чрез свързване със специфични тирозин-киназни рецептори. Тези рецептори инкорпорират в техния интрацелуларен домен тирозинкиназата и с тях се свързани биохимични реакции на фосфорилиране и контрола на клетъчния растеж и диференциация.

Вследствие на този механизъм инсулинът увеличава инфлуксът на глюкоза по пътя на улеснената дифузия през клетъчните мембрани на скелетните мускули, мастната тъкан, сърдечния мускул, матка. Не се повлиява трансмембранният транспорт на глюкоза в мозъка, чревната лигавица, епитела на бъбречните каналчета.

Образуването на гликоген в хепатоцитите се улеснява от инсулина чрез активиране на глюкокиназата и глюкосинтетазата. Инсулинът оказва инхибиращо действие на глюкозо-6-фосфатазата и намалява освобождаването на глюкоза от хепатоцитите. Той засилва биосинтезата на нуклеинови киселини и белтъци и подпомага растежа на организма (анаболен ефект). Инсулинът потиска мобилизирането на мазнини от мастните депа и отслабва липолизата.

Диабетът е хронично метаболитно заболяване, при което има наличие на висока кръвна захар (глюкоза). Той е резултат от недостатъчно производство на инсулин или поради липса на реакция на клетките към инсулина, който се образува.

Симптомите на захарния диабет се изразяват с: лесна уморяемост; промени в теглото; усилена жажда; засилено уриниране; повишен апетит; замъглено виждане; трудно зарастване на рани; инфекции; промени в психичния статус - раздразнителност, объркване, летаргия, кетоацидоза и др.

За лечение на диабета се използват инсулин и перорални хипогликемични [противодиабетни] препарати. Инсулиновите препарати се делят на:

• бързо действащи човешки инсулини и техни аналози - с представители Insulin Human Actrapid (Actrapid HM), Insulin Lispro (Humalog), Insulin Aspart (NovoRapid)
• интермедиерни човешки инсулини с бърз ефект и техни аналози - с представители Mixtard, Insuman, Monotard, Humulin M, Humalog Mix, Insulin Actraphane HM, Insulin Aspart Mix
• интермедиерни човешки инсулини с бавен ефект - с представител Human Insulin
• пролонгирани човешки инсулини - с представители Humulin L, Insulin Glargine

В групата на оралните антидиабетични средства влизат:

• СУП от II-ро поколение - с представители Glibenclamide (Gilemal), Gliclazide (Diaprel), Glimepiride (Amaryl), Glipizide (Antidiab), Gliquidone (Glurenorm)
• бингваниди (моно- и комбинирани препарати) - с представители Metformin (Glucophage), Metformin & Rosiglitazone (Advandamet)
• комбинирани препарати, съдържащи СУП и бингваниди - с представител Glibenclamide & Metformin (Glibomet)
• инхибитори на чревната алфа-глюкозидаза - с представител Acarbose (Glucobay)
• меглитиниди - с представители Nateglinide, Repaglinide (NovoNorm)
• глитазони - с представител Rosiglitazone (Avandia)

Ендокринните странични ефекти при лечение с инсулин се проявяват най-често с хипогликемия. Хипогликемията е най-честата и сериозна нежелана лекарствена реакция от инсулин, проявяваща се при приблизително 16 % от болните от диабет I-ви тип и при 10 % от пациентите с диабет тип II.

Симптомите на хипогликемия включват: обърканост, бледа кожа, гадене, глад, умора, изпотяване, главоболие, сърцебиене, изтръпване или мравучкане в областта на устата, изтръпване на пръстите на ръцете, треперене, мускулна слабост, замъглено зрение, студена температура, прекомерно прозяване, раздразнителност, а тежката хипогликемия води до загуба на съзнание, гърчове, сърдечни аритмии, смърт.

Страничните ефекти върху зрителния анализатор се проявяват със замъглено зрение.

Дерматологичните нежелани лекарствени реакции от инсулина при лечение с инсулин и перорални хипогликемични [противодиабетни] препарат могат да се изразят с липохипертрофия или липодистрофия.

Реакциите на свръхчувствителност - местни или системни - са рядко случващи се и това се дължи на използването на по-чисти форми на инсулин. Локалните реакции могат да се проявят като зачервяване, оток, топлина, подкожни възли. Те обикновено възникват в рамките на първите две седмици от лечението, след което изчезват.

Имунологичните реакции към инсулин, особено животински форми на инсулин, включват образуването на антиинсулинови антитела. Наличието на тези антитела причинява намаляване на инсулиновата активност.

Сърдечно-съдови рискови фактори, които се засилват при хора с въглехидратна непоносимост и високо кръвно налягане, включват аномалии в тромбоцитната функция, факторите на кръвосъсирването, фибринолитичната система и дислипидемия. Инсулинът може да допринесе за патогенезата на хипертония чрез стимулиране на симпатиковата нервна система, повишаване на бъбречна задръжка на натрий и / или стимулиране на гладката мускулна хипертрофия. Това може да предизвика дислипидемия чрез увеличаване на чернодробния синтез на липопротеини с много ниска плътност. Инсулинът може да стимулира сърдечната честота при липса на хипогликемия.

Интензивното лечение с инсулин води до увеличаване на мазнините в тялото в резултат на премахването на глюкозурията и намаляване на 24-часовия енергиен разход. Общото покачване на теглото се свързва с употребата на инсулин, понякога представящо се като отоци, свързани с рязкото възстановяване на кръвната захар при пациенти, чийто контрол е бил преди лош. Наддаването на тегло може да се дължи на по-ефективно използване на калориите по време на лечение с инсулин.

Метаболитните странични ефекти на инсулиновата терапия могат да бъдат особено важни при пациенти, които са лекувани за диабетна кетоацидоза. Инсулинът повишава вътреклетъчния транспорт на фосфат, което често води до хипофосфатемия време на лечението на диабетната кетоацидоза. Хипокалиемия и хипомагнезиемия могат да са нежелани лекарствени реакции при лечението с инсулин.

Редки случаи на стомашно-чревен дистрес са описани в резултат на лечение с инсулин. Гастроинтестиналното неразположение отзвучава при намаляване на дозата.

Нежеланите лекарствени реакции при терапия с орални антидиабетични средства, част от групата на инсулин и перорални хипогликемични [противодиабетни] препарати, се характеризират с:

• замайване
• сънливост
• гадене
• повръщане
• абдоминални болки
• стомашен дискомфорт
• диария или запек
• често уриниране

Тези странични ефекти обикновено изчезват, когато организмът се приспособи към медикамента.

Нежеланите лекарствени реакции при лечение с орални антидиабетични средства, при появата на които се налага консултация с лекар, се състоят от:

• сърбеж по кожата
• потъмняване на урината
• висока температура
• болки в гърлото
• оток по ръцете или краката
• необичайно кървене или образуване на синини

Пероралните противодиабетични средства също могат да доведат до хипогликемия.

Необходима е незабавна намеса на лекарска помощ при поява на алергична реакция, изразяваща се с:

• обрив
• сърбеж
• оток
• замаяност
• затруднено дишане