Стар инфаркт на миокарда МКБ I25.2

Исхемично обусловено заболяване, протичащо с некроза на сърдечната мускулна тъкан (миокард), представлява заболяването стар инфаркт на миокарда. Процесът на некроза се дължи на исхемичната болест на сърцето (ИБС) и стенозата (стеснение) на една от коронарните артерии (артерии, които доставят кръв на сърдечния миокард). Към тази рубрика спадат излекуван инфаркт на миокарда и минал инфаркт на миокарда, диагностициран с ЕКГ или друго специално изследване, но в момента протичащ без симптоми.

В зависимост от клиничното протичане на инфаркта, може да се отграничат следните четири стадия:

- стадий на исхемия и некроза - с най-висок риск в първите две денонощия;

- цикатрициален стадий - продължава около 30-50 дни;

- рехабилитационен стадий - адаптиране към ежедневните дейности;

- стадий на профилактика.

Патоанатомично старият инфаркт на миокарда има вид на цикатрикс. В областта на инфаркта липсват мускулни клетки, а на тяхно място в рамките на приблизително два месеца се образува съединителна тъкан.

Причина за развитие на стар инфаркт на миокарда най-често се свързва с разязвяването на атеросклеротичен атером и pynтура - разкъсване на атеросклеротичната плаката. Това води до образуване на тромб, който запушва лумена на съда.
Рискови фактори за настъпване на сърдечен инфаркт са внезапно физическо усилие; психически и физически стресови ситуации; при нестабилна стенокардия.

Клиничната картина при стар инфаркт на миокарда се характеризира със следните оплаквания от страна на пациента сърцебиене; задух; лесна уморяемост и ограничени физически възможности; ритъмно-проводни нарушения с камерен произход, включително и камерно мъждене. Тежестта на клиничните симптоми зависи от големината на засегнатата от инфаркта сърдечна мускулатура и от неговата локализация.

Диагнозата на заболяването стар инфаркт на миокарда се поставя след добре проведена анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания, както и след физикален и инструментален преглед.

От физикалния преглед при аускултация (преслушване със стетоскоп) се установява следната патологична находка:

- систолен шум при предизвикан от некрозата пробив на междукамерния септум (преграда между двете камери на сърцето) или при митрална инсуфициенция (недостатъчност на двукрилата сърдечна клапа) вследствие руптура на папиларен мускул или дилатация на сърцето с релативна недостатъчност на атрио-вентрикуларните клапи;

- влажни белодробни хрипове при белодробен застой/оток;

- перикардно триене - установява се рядко.

От инструменталните изследвания с добра информативност е провеждането на електрокардиограма (ЕКГ) - установява се следното:

- персистиране на терминално негативна Т-вълна или нормализиране на Т-вълната;

- възможно да се появи малък R-зъбец, докато дълбокият Q-зъбец обикновено остава до края на живота;

- при персистиране на ST-елевацията повече от 6 месеца, трябва да се мисли за наличие на аневризма.

Образни методи на изследване на заболяването са:

- ехокардиографията - установява се морфологичната особеност на сърцето, състояние на сърдечните клапи, доказване наличието на тромби и усложнения, дава оценка на камерната функция;

- радиоизотопни методи - антимиозинова сцинтиграфия - този метод дава информация за топографското изобразяване на некротичната зона;

- магнитно-резонансна томография (ЯМР) - спомага за установяване големината на инфаркта.

Покачването на лабораторните показатели като левкоцити, СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), кръвна захар е характерно за началния стадий на инфаркта и при стария миокарден инфаркт не се установяват завишени стойности.

Лечението на стария инфаркт на миокарда се определя от клиничните оплаквания. Използват се най-често бета-блокери, а при наличие на ритъмно-проводни нарушения се използват антиаритмични лекарствени медикаменти.