Гледичия, Медоносен скакалец, Бодлив скакалец

Гледичия (Gleditsia triacantha) представлява популярно, широколистно дърво, което принадлежи към семейство Fabaceae (Leguminosae, Бобови). Многофункционално дърво е, което се добива от дивата природа за употреба като храна, лекарство и източник на дървен материал. Често се култивира в топли умерени зони заради годните за консумация семена и семенни шушулки и се продава на местните пазари. Шушулките могат да се използват като горивна биомаса. Те се ферментират за производство на етанол.

Устройство на гледичия

Дървото е 20-30 метра високо, със ствол 30-60 см в диаметър, понякога достига до 50 метра височина, с диаметър до 1,5 м. Кората му е с много големи плочи, рехави по краищата, сиво-кафява. Клонките са кафяви, голи; пъпките малки, голи. Както ствола, така и клоните са повече или по-малко въоръжени със здрави, остри, разклонени шипове с дължина 8-30 см. Листата са дълги 10 до 20 см, перести, съставени от няколко чифта листенца. Отделните листовки са овални до яйцевидно-продълговати по форма, 1,5-3 см дълги, 1,5-2,5 см широки, тъмнозелени и лъскави отгоре, жълтеникавозелени отдолу, с цял листен ръб, тъпи в двата края. Листата й стават красиво златисто-жълти, преди да паднат през есента. Съцветията са дълги 5-12 см. Всяко цветче има големина около 5 мм в диаметър. Билката развива плод шушулка, тъмнокафява с дължина 20-40 см, широка 2,5-3,5 см, с дебелина около 1 см, гладка и блестяща. Пространството между семената е изпълнено със сладка ядлива каша. Тези шушулки могат да останат върху дървото от септември до февруари. Съдържат около 6-20 семена, оцветени в жълто, кафяво или светло зелено; твърди, плоски, яйцевидни, лъскави.

Изображение: Famartin, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; MONGO, Public domain, via Wikimedia Commons

Разпространение на гледичия

Гледичията води произходът си от Съединените щати. Натурализирана е по целия свят, или се смята на определени места за плевел. Вирее и у нас. Не може да расте на сянка. Предпочита влажна почва, но може да понася суша. Расте обикновено във влажни плодородни почви, но понякога и на сухи стерилни чакълести хълмове, на надморска височина до 750 метра, понякога до 1500 м. Може да понася й атмосферно замърсяване. Обикновено расте поединично, макар че понякога образува почти чисти гори. Установена е по брега на потоци, в смесени гори. Гледичията понякога се засажда в Европа, както и в родните й земи, като декоративно дърво, но в някои райони на САЩ и Австралия се смята за инвазивен вид.

Растението може да образува гъсти, непроницаеми гъсталаци. Използва се в проекти за рекултивация на почвата, като преграден жив плет, в алейни и крайпътни насаждения.

Използваема част на гледичия

Използват се плодовете и листата на растението като храна и в медицината.

Химичен състав на гледичия

Фитохимични изследвания на листата и семената на гледичия показват наличието в тях на тритерпеноиди, алкалоиди, флавоноиди, галактоманани и танини.

Плодовете съдържат

• флавоноиди;
• танини;
• антрахинонови гликозиди;
• тритерпенови сапонини;
• слузни вещества;
• витамин К;
• аскорбинова киселина;
• трикантин и амини.

100 грама плод съдържа: 23,1 гр протеин, 4,6 гр мазнини, 66,9 гр общ въглехидрат, 12,7 гр фибри, 5,4 гр пепел. 100 грама семена съдържат: 10,6 гр протеин, 0,8 гр мазнини, 84,7 гр общи въглехидрати, 21,1 гр фибри, 3,9 гр пепел, 280 мг Ca и 320 мг P.

Всички части на G. triacanthos съдържат алкалоида триакантин, който действа хипотензивно и спазмолитично върху бронхите, мускулите на устата и червата, а също така подпомага процеса на изгаряне на мазнини, но е токсичен в излишък. За алкалоида гледичин се казва, че предизвиква ступор и загуба на рефлексна активност при жаба. В билката са установени още фустин и физетин.

Изображение: Famartin, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Kevmin, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на гледичия

Кората на билката се смесва с кората на други видове (бодлива пепел, дива череша и сасафрас) и се пие като „тоник за пречистване на кръвта“ или за лечение на кашлица. Някои химични съединения в нея могат да се използват за лечение на ревматоиден артрит. В момента листата се изследват за потенциална употреба като източник на противоракови съединения.

Свойства на гледичия

• спазмолитично;
• очистително;
• анестетично; аналгетично;
• мидриатично;
• антисептично;
• противораково;
• съдоразширяващо и понижава артериалното налягане;
• има данни, че билката благоприятства образуването на червените кръвни клетки;
• антихелминтно.

Клонките и листата съдържат алкалоидите гледичин и стенокарпин. Стенокарпинът се използва като локален анестетик, докато гледичина причинява ступор и загуба на рефлексна активност. Настоящи изследвания разглеждат листата на дървото като потенциален източник на противоракови съединения.

Противоракови свойства на гледичия

Алкохолният извлек от плодовете на киргизския медоносен скакалец, след елиминиране на танина, значително забави растежа с до 63% карцином на Ерлих при мишки. Цитотоксичността на екстракта обаче е доста висока и животните показват загуба на тегло и дистрофични промени в черния дроб и далака. Алкохолният екстракт от плода проявява умерена онкостатична активност срещу сарком 180 и карцином на Ерлих при обща доза 350 mg/kg/телесно тегло/мишка. Загубата на тегло е значителна. Епикатехол-3-D-глюкозид дихидрид, изолиран от цветовете, не проявява онкостатична или цитотоксична активност. Пигментът, условно идентифициран като дихидрокси-4-метоксиизофлавон, изолиран от плода, проявява значителна онкостатична активност. Триакантинът от листата е силно токсичен (LD50 около 35 mg/kg) и със съмнителна онкостатична активност.

Изображение: Josepgesti, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Състояния и заболявания, при които се прилага гледичия

• колики; язвена болест; колит; диспепсия;
• бронхиална астма; с цел намаляване на бронхиалната конгестия;
• спазми на жлъчните и пикочните пътища;
• анемия;
• стенокардия;
• ревматоиден артрит;
• рак;
• кашлица; настинки;
• плодовете с обвивката оказват слабително действие при хроничен запек;
• за пречистване на кръвта и като общо тонизиращо средство;
• морбили и едра шарка;
• с цел предизвикване на изпотяване;

Начин на употреба на гледичия

• отвара - 20 г. листа се заливат в 300 мл. вода и се варят 5-10 минути. Прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно.

В традиционната китайска медицина шушулките на G. sinensis, под формата на прах, се използват при запек, кашлица, тежест в гърдите, астма, апоплексия, главоболие, епилепсия, с цел намаляване на отоците, облекчаване на назалните симптоми на алергичен ринит. Паста, приготвена от сварени шушулки и оцет, се нанася върху подути рани (преди разязвяване). Плодовата каша се използва при катар на белите дробове; семената на прах при настинка; чаят от кората  при магарешка кашлица. От напълно узрели, изсушени шушулки от G. triacanthos се приготвят чай при лошо храносмилане, язви на стомаха и дванадесетопръстника, морбили, магарешка кашлица, настинки и катар. Сокът от шушулките е антисептичен. Запарка от кората се пие и се използва при лечение на диспепсия, магарешка кашлица, морбили, едра шарка и др.

Известна е една употреба на бодлите на гледичия - индианците от Крик са използвали отвара от клони с бодлите за къпане при морбили и едра шарка като част от лечението на двете.

Кулинарна употреба на гледичия

Шушулковата пулпата е сладка и може да се яде сурова или вместо захар. Тя може да се добави към всеки десерт, да се направи напитка от нея или да се ферментира в алкохол. Има съобщения, че някои хора изпитват дразнене в гърлото, след като ядат прясна каша от шушулки, което може да бъде причинено от съдържанието на сапонини в нея. Пулпът в по-старите шушулки става горчив.

Индианците чироки използва прахообразни шушулки като подсладител. Младите семенни шушулки могат да бъдат цели варени и консумирани като зелен фасул. Целите плодове на растението могат да се използват за направата на сладка напитка и за подслаждане на лекарства (отвара).

Богатите на протеини семена могат да се приготвят като боб или да се консумират пресни, особено когато са все още зелени и меки. Напълно узрелите семена могат да бъдат изпечени и използвани като заместител на кафето или смлени в брашно без глутен. Младите семена имат вкус на суров грах.

Изображение: freepik.com

Други употреби на гледичия

Гледичията е широко разпространена като бързо растящо дърво за добив на гориво и фураж, оградни стълбове, естествени орнаменти, сянка и рекултивация на почвата. Дървесината е здрава, едрозърнеста, еластична, много твърда, много издръжлива в контакт с почвата, силно удароустойчива. Не се свива много, но се цепи доста лесно и не се залепва добре. Нейната устойчивост на влага я прави предпочитана за изработването на стълбове за огради, железопътни елементи и вани за колела, главини на колела, селскостопански инструменти и в строителството. Дървесината е отлично гориво и може да се използва за направата на дървени въглища. Сърцевината й е светлочервена до червеникавокафява; тя е разграничена от широката ивица жълтеникава беловина. Текстурата й е умерено груба, няма характерен мирис или вкус; с блясък е. Чероки използват дървото за направата на лъкове. Въпреки че дървесината има широк спектър от приложения, тя се счита от Службата по горите на САЩ за „твърде оскъдна, за да бъде от икономически значима“.

Южноафриканците понякога засаждат овощни градини от дървото за добив на фураж. Шушулките се консумират лесно от говеда, кози, елени, катерици, зайци, пъдпъдъци и скорци. Говедата не могат да усвоят семената, когато са цели, и така получават само хранителната стойност на шушулките. За тях семената трябва да се смилат. Смлените семена и шушулки правят ценен фураж за добитък с високо съдържание на протеини. Овцете и козите могат да усвоят семената цели, и така шушулките не трябва да бъдат предварително смлени, за да получат те пълната им хранителна стойност. Кората на младите дървета е предпочитана храна за елени и зайци през зимата, когато другата храна е оскъдна. Растението е източник на нектар и цветен прашец. Младите издънки също се пасат.

Смолата от семената е предложена като емулгиращ заместител на акацията и трагаканта. Цветята са много привлекателни за пчелите. Сладката плодова пулпа се консумирана от хора и животни. Алкохол може да се направи чрез ферментация на пулпата.

Екстракт от семената се използва като съставка в търговските козметични препарати като балсам за коса и кожа. Напълно узрели, изсушени шушулки, понякога наричани сапунени шушулки, благодарение на съдържанието на сапонини, се варят и получената течност се използва като детергент. В Китай изсушените шушулки просто се стриват на прах и се използват вместо сапун. По този начин се употребява от най-малко 2000 години. Виетнамската дива гледичия традиционно се използва като шампоан. Получената отвара от изсушените шушулки, леко изпечени, натрошени или смлени (понякога с добавена кора от грейпфрут или лайм, етерично масло или друг натурален парфюм), се използва просто за изплакване на косите - лекува пърхот, гъбички по главата, ревитализира мастните жлези, предотвратява косопада, стимулира растежа на косата и й придава гладък и копринен вид. Също така е основна съставка в някои от произвежданите шампоани за черни коси.

Шиповете на дървото са били използвани като гвоздеи.

Дърветата са ефективни при контролиране на ерозията и често се засаждат за тази цел. Създават ветроустойчиви прегради.

Внимание!

Употребата на екстракти от гледичия като противораково средство, при предозиране могат да причинят повръщане и диария.

Заглавно изображение: Famartin, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons