Перикардит при болести, класифицирани другаде МКБ I32*

Остро, подостро или хронично възпаление на перикардната торбичка с инфекциозна или неинфекциозна причина, което е с или без перикарден излив, без или с компресия на сърцето, представлява перикардит при болести, класифицирани другаде. Симптомите обикновено включват внезапна поява на остра болка в гърдите. Болката може да се усети и в раменете, шията или гърба. Други симптоми могат да включват висока температура, слабост, сърцебиене и задух. Понякога появата на симптоми е постепенна.

Етиология

Причини за развитието на перикардит при болести, класифицирани другаде са най-различни. Перикардитът е полиетиологично заболяване. Перикардитът може да бъде причинен от вирусна, бактериална или гъбична инфекция.

В развития свят се смята, че вирусите са причина за около 85% от случаите. В развиващия се свят туберкулозата е често срещана причина, но е рядко срещана в развития свят. Вирусните причини включват коксакивируси, херпесни вируси, вирус на заушка и ХИВ наред с други.

Пневмококът или туберкулозният перикардит са най-честите бактериални форми. Анаеробните бактерии също могат да бъдат рядка причина. Гъбичният перикардит обикновено се дължи на хистоплазмоза или на имунокомпрометирани гостоприемници Аспергилус, Кандида и Кокцидиоиди. Най-честата причина за перикардит в световен мащаб е инфекциозният перикардит с туберкулоза.

Перикардит може да се развие при заболявания на съединителната тъкан, протичащи с васкулити (ревматоиден артрит, системен лупус еритематодес, склеродермия, полиартериит, анкилозиращ спондилит, полимиозит, дерматомиозит и други).

Перикардитите се явяват и при имунопатиите и хиперреактивните състояния - серумна болест и посткардиотомен синдром. Перикардити се срещат при метаболитни нарушения (уремия, микседем, подагра, хемодиализен синдром), при неоплазми (мезотелиом, сарком, фибром), пострадиационен перикардит, перикардит при травми с директно или индиректно перикардно увреждане, както и при други заболявания (панкреатит, улцерозен колит, саркоидоза, мастна емболия, диафрагмална херния) и други.

Патоморфологично при перикардит при болести, класифицирани другаде настъпва хиперемия на перикардните листове, струпване на полиморфни левкоцити, отлагане на фибрин. При ексудативният остър перикардит ексудатът може да бъде серофибринозен, хеморагичен, гноен или гнилостен.

Клинична картина

Клиничната картина при перикардит при болести, класифицирани другаде се състои от следните оплаквания и клинични симотоми:

• гръдна болка
• задух
• фебрилно-интоксикационен синдром

Болката се разполага в областта на гръдната кост или прекордиално с ирадиация към шията или раменете. Засилва се при легнало положение, при дишане, кашлица и при повдигане на ръцете. При някои пациенти болката е в епигастралната област и може да имитира коремно заболяване. Болката може да прилича на тази при стенокардия, но се различава по това, че болката в перикардит се променя с положението на тялото, където болката при сърдечен удар обикновено е постоянна и подобна на натиск. Други симптоми на перикардит могат да включват суха кашлица, треска, умора и тревожност.

Поради сходството си с болката от инфаркт на миокарда (сърдечен удар), перикардитът може да бъде погрешно диагностициран като инфаркт. Острият инфаркт на миокарда също може да причини перикардит, но представените симптоми често се различават достатъчно, за да налагат диагнозата.

Класическият признак на перикардит е перикардно триене, чувано със стетоскоп при сърдечно-съдовия преглед, обикновено в долната лява стернална граница. Други физически признаци включват стрес, позиционна болка в гърдите, диафореза (прекомерно изпотяване). Възможност за сърдечна недостатъчност под формата на перикардна тампонада, предизвикваща пулсов парадокс, и триадата на Бек за ниско кръвно налягане, отдалечени (заглушени) сърдечни тонове и раздуване на югуларната вена.

Задухът при болните от перикардит се дължи на притискане на бронхи и белодробна тъкан. Фебрилно-интоксикационният синдром включва адинамия, изпотяване, безапетитие, отпадналост и повишена телесна температура, която при септичните перикардити има септичен характер.

Усложнения

Перикардитът може да прогресира до перикарден излив и евентуално сърдечна тампонада. Това може да се наблюдава при хора, които изпитват класическите признаци на перикардит, но след това показват признаци на облекчение и прогрес, за да покажат признаци на сърдечна тампонада, които включват намалена бдителност и летаргия, пулсов парадокс (понижение от поне 10 mmHg на систолното кръвно налягане при вдъхновение), ниско кръвно налягане (поради понижен сърдечен индекс), (задържане на югуларната вена от десностранна сърдечна недостатъчност и претоварване с течности), отдалечени сърдечни тонове при аускултация и уравновесяване на всички диастолични кръвни налягания при сърдечна катетеризация поради свиване на перикарда от течността.

В такива случаи на сърдечна тампонада, ЕКГ или Холтер ще изобразява електрически алтернативи, показващи колебание на сърцето в перикарда, изпълнен с течност, и пълненето на капилярите може да намалее, както и тежък съдов колапс и променен психичен статус поради хипоперфузия на органите на тялото от сърце, което не може да изпомпва ефективно кръвта.

Диагнозата на тампонада може да бъде потвърдена с трансезофагеална ехокардиография, която трябва да показва голям перикарден излив и диастоличен колапс на дясната камера и дясното предсърдие. Рентгенографията на гърдите обикновено показва увеличен сърдечен силует (вид на „бутилка вода“) и чисти бели дробове. Белодробната конгестия обикновено не се наблюдава, тъй като изравняването на диастолното налягане ограничава налягането в белодробния капиляр до вътреперкардното налягане (и всички други диастолични налягания).

Диагноза

Диагнозата при перикардит при болести, класифицирани другаде се поставя след провеждане на анамнеза на пациента. Извършват се физикален и инструментален преглед. Физикалният преглед се състои от оглед, палпация и аускултация (преслушване) на сърцето.

Инструменталните изследвания, които се извършват най-често се:

• електрокардиограма
• ехокардиография
• рентгенография на гръден кош
• ядрено-магнитен резонанс
• компютърна томография

С помощта на тези изследвания се наблюдават характерните промени в перикардната торбичка. Особено е важно диагностицирането на основното заболяване.

Лечение

Лечението при перикардит при болести, класифицирани другаде се състои в лекуване на основното заболяване. Лечението при вирусен или идиопатичен перикардит е с аспирин, или нестероидни противовъзпалителни средства (като ибупрофен). Колхицинът може да се добави към последните, тъй като намалява риска от допълнителни епизоди на перикардит.

Тежките случаи могат да изискват едно или повече от следното:

• перикардиоцентеза за лечение на перикарден излив/тампонада
• антибиотици за лечение на туберкулоза или други бактериални причини
• стероидите се използват при остър перикардит, но не са предпочитани, защото увеличават шанса за повтарящ се перикардит
• в редки случаи - операция
• при констриктивен перикардит - перикардиектомия