Епилептичен припадък

› Въведение

› Какво е епилептичен припадък?

› Какво провокира епилептичен припадък?

› Какви са симптомите при епилептичен гърч?

› Какво е лечението при епилептичен пристъп?

Въведение

Епилептичният припадък представлява внезапно, преходно нарушение на мозъчната функция, причинено от ненормална електрическа активност на невроните. Той може да се прояви с потрепвания, загуба на съзнание или необичайни усещания и невинаги означава наличие на епилепсия. Пристъпите могат да бъдат провокирани от стрес, липса на сън, алкохол, температура или други фактори. Лечението включва спешни мерки за безопасност и дългосрочна терапия с антиепилептични лекарства. С подходяща и индивидуално насочена терапия повечето пациенти постигат контрол над пристъпите.

Какво е епилептичен припадък?

Епилептичният припадък представлява внезапно, остро, преходно нарушение на мозъчната функция, причинено от аномална, синхронна електрическа активност на невроните в определена зона (парциален) или в целия мозък (пълен, тотален). В зависимост от мястото и обхвата на възбудата припадъкът може да се прояви с потрепвания, загуба на съзнание, промени в поведението, възприятията, емоциите или усещанията.

Епилептичният припадък невинаги означава, че човек има епилепсия. Понякога той може да бъде единичен, провокиран от висока температура, метаболитни нарушения, хипогликемия, мозъчна травма или интоксикация. Диагнозата епилепсия се поставя при повтарящи се непровокирани пристъпи при наличие на съответните критерии и показатели при конкретния пациент.

Статистически проучвания в областта показват, че приблизително между 8 и 10 процента от всички хора преживяват поне един епилептичен припадък през живота си.

Сама по себе си епилепсията представлява едно от най-често срещаните в практиката неврологични заболявания, като често се проявява инициално още в детството, но може да се отключи и в напреднала възраст. С подходящи грижи, проследяване и лечение състоянието подлежи на добър контрол при над две трети от засегнатите.

Какво провокира епилептичен припадък?

Епилептичният припадък възниква, когато електрическата активност в мозъка внезапно стане прекомерна и неконтролирана. Обикновено това се дължи на дисбаланс между възбуждащите (глутаматергични) и инхибиторните (ГАМК-ергични) невротрансмитерни системи. Резултатът е аномално синхронно разреждане на големи групи неврони, което води до клиничните прояви на припадъка.

Различават се две групи припадъци в зависимост от тяхната етиология:

• провокирани или симптоматични припадъци: те се проявяват в резултат на конкретен тригер (отключващ, провокиращ фактор) и не бива да се тълкуват винаги като епилепсия. Сред най-честите тригери на симптоматични епилептични припадъци са висока температура, особено при малки деца (така наречените фебрилни гърчове), тежки електролитни нарушения, уремия, ниска кръвна захар (хипогликемия), след черепно-мозъчна травма, при инфекции на централната нервна система, тумори, при инсулт, както и след алкохолна и/или медикаментозна интоксикация
• непровокирани припадъци: проявяват се без видима, очевидна външна причина и често са израз на епилептична активност. Наличието на няколко такива пристъпа прави диагнозата епилепсия високо вероятна
• чести тригери (провокатори) при лица с епилепсия: при лица с подлежаща епилепсия епилептични припадъци могат да се провокират при липса на сън, излагане на силен стрес, силни светлинни стимули, при остра инфекция, прием на алкохол, хормонални промени, пропусната доза от антиконвулсантите, висока температура и други

Изключително важно е различаването на симптоматичния припадък, който не е асоцииран с подлежаща епилепсия, от непровокираните припадъци, характерни за това неврологично заболяване.

Лицата с епилепсия показват различна чувствителност към външни дразнители, като при някои светлинната е сред най-мощните дразнители и примигване на силно осветление, дискотечно осветление, промени в осветлението могат да предизвикат пристъп, докато други реагират по-силно на стрес, недоспиване, подлежащи заболявания.

Какви са симптомите при епилептичен гърч?

Проявите на епилептичния припадък зависят от засегнатата част на мозъка и от това дали електрическата активност остава локализирана (фокален припадък) или се разпространява в двете мозъчни хемисфери (генерализиран припадък).

Сред най-често описваните в практиката припадъци се включват:

• парциален (фокален) припадък: този тип припадъци произхождат от определен мозъчен участък и могат да протекат без загуба на съзнание (с леки мускулни потрепвания, изтръпване, зрителни или слухови халюцинации, внезапни емоционални усещания) или с нарушения в съзнанието (автоматични движения, втренчен поглед, без осъзнаване на случващото се)
• тонично-клоничен припадък: протича с внезапна загуба на съзнание, падане, силно стягане на мускулите, последвано от ритмични потрепвания, риск от прехапване на езика, неволево изпускане на урина и други
• абсанс: най-често се проявява при деца с внезапно, кратко втренчване и замръзване на позицията на тялото, като обикновено продължава само няколко секунди и често остава незабелязан
• миоклонични припадъци: характерно е наличие на резки, кратки мускулни потрепвания, без загуба на съзнание
• тонични и атионични припадъци: атоничните форми се характеризират с внезапна загуба на мускулния тонус, в резултат от което настъпва падане, докато при тоничните припадъци се наблюдава рязко стягане на мускулите

След припадъка често има обърканост, главоболие, мускулна болка, сънливост или амнезия. Някои хора изпитват и така наречената аура, представляваща кратък предвестник на пристъпа (чувство на страх, визуални проблясъци), особено при фокални форми.

Какво е лечението при епилептичен пристъп?

Лечението на епилептичния припадък има две основни цели, а именно спешно овладяване на пристъпа и стабилизиране на състоянието на пациентите и предотвратяване на бъдещи епизоди чрез подходяща, строго индивидуализирана дългосрочна терапия при необходимост.

Основните насоки в лечението на епилептичен пристъп включват:

• първа помощ при епилептичен припадък: важно е близките на пациента да запазят спокойствие и да подсигурят безопасна среда, премахвайки всички остри и опасни предмети, които могат да причинят неволно нараняване. Важно е пациентът да бъде поставен в странична позиция с цел избягване на аспирация и да не му се дава нищо за прием през устата (вода, храна, лекарства). Изключително важно е да се извика специалист и да се направи консултация, особено ако това е първи епизод с цел изясняване дали се касае за спорадичен припадък или подлежаща епилепсия
• антиепилептични лекарства: при пациенти с потвърдена епилепсия е важно изготвянето на индивидуален терапевтичен план с подходящи антиконвулсанти (карбамазепин, валпроат, леветирацетам, ламотрижин и други) в подходящи дози и за достатъчен период от време
• допълнителни мерки: регулярно проследяване на пациентите с епилепсия, избягване на известни тригери, спазване на кетогенна диета (при някои деца богатата на мазнини храна подпомага мозъчния метаболизъм и редуцира риска от припадъци), при някои пациенти добри резултати се получават след дълбока мозъчна стимулация

При правилно лечение над две трети от пациентите с епилепсия постигат пълен контрол върху пристъпите. Редовният прием на лекарства, достатъчен сън, избягване на алкохол и светлинни дразнители, както и доброто партньорство с невролог са решаващи за качеството на живот.

При пациенти с инцидентни, симптоматични пристъпи прогнозата обикновено е много добра с нисък риск от рецидив, като е важно изясняване на етиологията на състоянието и мерки за превенция на повторно излагане на провокиращите въздействия.

Полезна информация може да намерите в раздел Лечения:

» Възстановяване след епилептичен пристъп

Изображения: freepik.com