Лечение с хинидин

Природата многократно е доказвала, че притежава лек срещу всяко заболяване и фармацевтичната индустрия в колаборация с медицината и напредъка в съвременните технологии умело се възползва от това.

Поредният пример е с един изключително широко използван в миналото, но заменен често в съвременната практика от други агенти, представител на препаратите, използвани за лечение на ритъмни нарушения.

Лечение с хинидин се назначава при определен процент от пациентите с аритмична сърдечна дейност, като обикновено се комбинира с други препарати за постигане на оптимален ефект и стабилизиране състоянието на пациента.

Хинидин, известен още и като квинидин, притежава природен произход и показва висока ефективност на фона на относително добра безопасност (при стриктно спазване заръките на лекуващия лекар).

Какво представлява хинидин?

Хинидин принадлежи към медикаментите, известни под общото наименование антиаритмични лекарства, които от своя страна се подразделят на няколко основни групи в зависимост от механизма на действие и начините, по които повлияват аритмичната сърдечна дейност.

Хинидин принадлежи към клас едно (по-конкретно клас 1А), наричани поради особеностите във фармакодинамиката си, мембраностабилизиращи агенти.

Освен квинидин в клас 1А се включват още и прокаинамид, дизопирамид и някои други агенти, които трудно се откриват на територията на България.

Основните антиаритмични свойства на агентите от този клас включват въздействие върху бързите натриеви канали, като при блокирането им се постига намаляване на максималната скорост на повишаване на акционния потенциал на сърцето, потискане на така наречената фаза 0 на сърдечната дейност и удължаване времетраенето на реполяризацията на миокарда.

По същество квинидин представлява изолиран от кората на хининовото дърво алкалоид, характеризиращ се с определени свойства и ефекти.

Основните биологични ефекти, наблюдавани върху организма при прием на хинидин, включват:

• отрицателен батмотропен ефект: хинидин води до потискане на възбудимостта на миокарда
• отрицателен дромотропен ефект: препаратът предизвиква забавяне на провеждането на импулсите по възбуднопроводната система на сърцето
• отрицателен инотропен ефект: води до отслабване, потискане на сърдечните контракции
• алфа-1 адренолитичен ефект: представлява блокер на алфа-1 рецепторите
• антимускаринов ефект: притежава известен М-холинолитичен ефект и води до блокиране на мускариновите рецептори
• известен антипротозоен ефект: квинидин, въпреки че не е средство на първи избор, може да се използва парентерално (интравенозно) като част от комплексното лечение при малария, предизвикана от Plasmodium falciparum

Медикаментът е наличен под формата на таблетки (в някои страни се открива и като прах за смесване или готов разтвор за венозно приложение).

Дневната доза и продължителността на терапевтичния курс се определят от лекуващия лекар, като зависят от множество фактори (вид и тежест на заболяването, възраст и общо здравословно състояние на пациента, някои индивидуални особености на болния, придружаващи заболявания, приемани други лекарства).

Максималната дневна доза при прием под формата на таблетки на хинидин сулфат е 4 грама (четири хиляди милиграма), а максималната дневна доза за хинидин глюконат за възрастни лица е 2, 4 грама или 2 400 милиграма.

Използването на квинидин в детска възраст се осъществява под строг контрол, тъй като съществуват сериозни рискове от поява на нежелани ефекти и употребата му се назначава само при липса на по-безопасна алтернатива.

Въпреки че алергичните реакции не се описват често, много специалисти препоръчват преди стартиране на лечението прием на ниска, тестова доза. При липса на реакция от страна на организма (подуване, обрив, сърбеж, зачервяване, задух и други) може да се премине към прием на медикамента.

За постигане на оптимални резултати се препоръчва редовен прием, всеки ден по едно и също време и стриктно спазване на наставленията и препоръките на лекуващия лекар и фирмата производител.

При кои заболявания се прилага лечение с хинидин?

Като антиаритмично средство хинидин намира приложение главно за лечение на тежки ритъмни нарушения, при пациенти, които не се повлияват от други агенти. Въпреки все по-намаляващата му употреба агентът намира своето приложение при различни по тежест ритъмни нарушения на сърдечната дейност.

Едни от основните показания за прилагане на терапия с квинидин включват:

• Предсърдно мъждене и трептене
• Камерна тахикардия
• Надкамерна тахикардия
• Пароксизмална тахикардия
• Пароксизмална тахикардия, неуточнена
• Екстрасистоли (предсърдни и/или нодални)

Предсърдното мъждене и трептене представлява сериозно здравословно увреждане на нормалната функционална и ритъмна активност на сърдечната дейност и налага своевременно лечение. Хинидин се използва както за овладяване на острите прояви и възстановяване на нормалния синусов ритъм на сърцето, така и с профилактична цел за намаляване на риска от рецидив.

При използването на хинидин за лечение на ритъмни нарушения се прилага индивидуализиран дозов режим и стриктен мониторинг на пациента, тъй като е възможна проява на различни по тежест странични ефекти, някои от които могат да завършват с фатален край.

Неправомерното използване на медикамента, самоволната промяна в терапията (промяна в дозата и честотата на прием без знанието на лекуващия лекар) крият сериозни последици и рискове за здравословното състояние на пациента.

Рядко лечение с хинидин се прилага при някои форми на малария (малария, предизвикана от Plasmodium falciparum) при липса на други подходящи средства. Важно е да се отбележи, че хинидин не е средство на първи избор за лечение на тази форма на малария. Терапията при малария включва комбинирано лечение с хинин (препарат, подобен на хинидин), доксициклин, прогванил и други. Полезна информация по темата може да намерите в раздел Лечения (Антималарици).

Силно ограничена е употребата на хинидин при някои състояния в неврологията, като например амиотрофична латерална склерозна, множествена склероза и други, като в тези случаи агентът се прилага в комбинация с фенобарбитал и други антиконвулсивни средства.

За постигане на оптимални резултати от лечението с хинидин се препоръчва наблюдение на болния в лечебното заведение (необходима е хоспитализация), редовно мониториране на активността на сърдечната дейност и някои лабораторни показатели и проследяване за появата на нежелани ефекти.

При наличие на подлежащо активно заболяване е необходимо предварително стабилизиране състоянието на пациента преди назначаването на терапията с квинидин.

Какви рискове, нежелани ефекти и противопоказания крие провеждането на лечение с хинидин?

При лечение с хинидин често се наблюдават различни по тежест нежелани реакции, много от които са леки до умерени, бързопреходни и лесно предотвратими. Така например едни от най-честите странични ефекти включват гадене и повръщане, болки и дискомфорт в стомаха, диария, загуба на апетит, парене и киселини.

По-редки, но сериозни странични ефекти, са например развитието на хинидизъм (промени в зрението и слуха, шум в ушите, стомашно-чревни оплаквания, главоболие, тремор, замайване и други), който е характерен признак за предозиране.

Възможни са сърдечно-съдови увреждания (удължаване на QT-интервала, възпаление, емболия, структурни увреждания), засягане на хемопоезата (тромбоцитопения, левкопения, панцитопения), зрителни и слухови увреждания, повишение нивата на чернодробните ензими и други.

Още при първите признаци и реакции, сигнализиращи за сериозна странична реакция (тремор, ексцесивно изпотяване, увреждане на зрението, промени в цвета и количеството на урината, промени в цвета на кожата, кървене, загуба на съзнание и други) своевременно потърсете медицинска помощ.

Повишен риск от нежелани прояви е налице при едновременна употреба с някои други лекарствени средства, като се наблюдава развитие на нежелани лекарствени взаимодействия, които резултират в токсични ефекти, промени в активността на лекарствата и повишен риск за здравословното състояние на болния.

Неблагоприятни взаимодействия са възможни при едновременна употреба на хинидин с високи дози антиациди (използвани за лечение при киселини и рефлукс), антибиотици от групата на макролидите (еритромицин, кларитромицин), фенитоин, рифампицин, някои диуретици и други.

Редица лекарства могат да повлияят върху отстраняването на хинидин от организма, забавяйки или ускорявайки неговото елиминиране, като такива например са някои антимикотици (противогъбични средства, като например флуконазол, итраконазол, вориконазол и други), протеазни инхибитори (ритонавир).

Сам по себе си хинидин може да повлияе (да забави) отстраняването на други лекарства от организма, създавайки предпоставка за токсични прояви, като такива например са кодеин, дигоксин, трициклични антидепресанти (имипрамин), алискирен и други.

Не се препоръчва едновременна употреба на хинидин с препарати, съдържащи хинин, поради изразеното им сходство и риск от токсични реакции.

За намаляване на риска от появата на странични ефекти при лечение с хинидин задължително уведомете вашия лекар в случай, че страдате от подлежащо заболяване или увреждане, като например нарушения в сърдечната проводимост (предсърден блок, предсърдно-камерен блок, синдром на болния синусов възел, удължен QT-интервал и други), при наличие на тежка подлежаща сърдечна недостатъчност, наличие на изразени увреждания на миокарда, наличие на хематологични увреждания (например тромбоцитопенична пурпура), при анамнеза за дигиталисова интоксикация (развива се в резултат от прием на сърдечни гликозиди в по-високи дози или при наличие на предразполагащи фактори), миастения гравис и други.

Наличието на тежко бъбречно или чернодробно увреждане също налага приложение на хинидин с повишено внимание, тъй като се забавя биотрансформацията (метаболизмът, разграждането) на лекарството и елиминирането му от организма.

Наличието на глюкозо-6 фосфат дехидрогеназен дефицит, бронхиална астма или активна инфекция с фебрилитет (повишена телесна температура) също налага повишена бдителност и при възможност използване на други лекарства.

Необходимо е предварително нормализиране и стабилизиране на алкално киселинното равновесие за намаляване на риска от нежелани ефекти, като с особена сила това важи за нивата на калий и магнезий (ниските нива на калий и магнезий повишават риска от развитие на удължен QT интервал).

Противопоказана е употребата на квинидин при доказана алергия към активната или някои от помощните субстанции.

По време на бременност употребата му се назначава само в случаите, при които ползите от приема му значимо надвишават рисковете за плода. Тъй като препаратът се излъчва в сравнително високи концентрации в майчиното мляко се препоръчва да уведомите вашия лекар в случай, че кърмите и по негова преценка да продължите или преустановите терапията.

За избягване на риска от неблагоприятни здравословни последици и инциденти по време на лечението се препоръчва да не предприемате промени в диетата (например стартиране на диета, бедна на сол), да консумирате алкохол и наркотични вещества.

Тъй като хинидин може да предизвика замайване и световъртеж не е препоръчително шофирането и работата с машини. При лица в напреднала възраст замайването, световъртежът и рисковете от увреждане на QT-интервала са по-високи, поради което се препоръчва стриктно проследяване.

За постигане на оптимални резултати и минимизиране на рисковете при лечение с хинидин (квинидин) винаги следвайте инструкциите на вашия лекар и фармацевт и при наличие на въпроси и необходимост от разяснения не се притеснявайте да попитате.

 

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

Още по темата:

• Антиаритмични лекарства (лекарства за лечение при аритмия)
• Лечение с амиодарон
• Верапамил
• Лечение с нитроглицерин