ацетилцистеин (acetylcysteine) | ATC R05CB01

Ацетилцистеин е синтетично лекарство, което е химически получено от аминокиселината L-цистеин и принадлежи към групата муколитични и отхрачващи лекарства, използвани перорално, парентерално и инхалационно. Ацетилцистеинът първоначално е патентован през 1960 година и влиза в медицинска употреба през 1968 година. Той е в списъка на основните лекарства на Световната здравна организация.

Показания

Ацетилцистеинът се използва:

• при остри и хронични заболявания на дихателната система, свързани с нарушения на бронхиалната секреция - остри и хронични бронхити, бронхиектазии, трахеити, ларингити, синузити, пневмонии, бронхиална астма, бронхиолити, муковисцидоза и пневмонии
• за промиване на дихателните пътища по време на бронхоскопия
• за профилактика и лечение на усложнения на дихателната система след операция, както и след интратрахеална анестезия.
• Ацетилцистеинът се използва като антидот при отравяне с парацетамол.

Противопоказания

Ацетилцистеинът е противопоказан при:

• свръхчувствителност към лекарството
• в случай на обостряне на стомашна и дуоденална язва
• хемоптиза и белодробен кръвоизлив

Лекарството се използва с повишено внимание по време на бременност и кърмене, чернодробна и бъбречна недостатъчност, заболявания на надбъбречните жлези.

Ацетилцистеинът не се използва в комбинация с антитусивни средства поради възможността от стагнация на храчките на фона на потискане на кашличния рефлекс.

Предупреждения и предпазни мерки

Пациентите с бронхиална астма трябва да бъдат внимателно наблюдавани по време на терапията. Ако възникне бронхоспазъм, лечението с ацетилцистеин трябва да се преустанови незабавно.

Прилагането на ацетилцистеин, особено в началото на лечението, може да втечни бронхиалния секрет и в същото време да увеличи неговия обем. Ако пациентът не е в състояние да отхрачва ефективно, за да се избегне задържане на секрет, трябва да се използва постурален дренаж и трахеална аспирация.

Ацетилцистеинът може да причини интерференция с колориметричния метод за определяне на салицилатите.

Ацетилцистеинът може да повлияе на тестовете за кетони в урината.

Бременност и кърмене

Проучванията при животни не показват преки или косвени вредни ефекти по отношение на репродуктивната токсичност. Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на ацетилцистеин по време на бременност.

Няма достатъчно информация за екскрецията на ацетилцистеин в кърмата. Не може да се изключи риск за новородените.

Нежелани лекарствени реакции

Следните нежелани реакции могат да се появят при употреба на ацетилцистеин:

• Алергични реакции - рядко (0,1-1%) кожен обрив, сърбеж по кожата, екзема, уртикария, треска; много рядко (по-малко от 0,01%) синдром на Stevens-Johnson, оток на Quincke, синдром на Lyell.
• От храносмилателната система - рядко (0,1-1%) гадене, повръщане, сухота в устата, диспепсия, коремна болка, лош дъх, диария.
• От дихателната система - рядко (0,01-0,1%) диспнея, ринорея, бронхоспазъм, епистаксис; при вдишване може да се появи рефлекторна кашлица, дразнене на дихателните пътища, ринит, стоматит.
• От страна на нервната система - рядко (0,01-0,1%) главоболие, шум в ушите.
• От сърдечно-съдовата система - рядко (0,1-1%) тахикардия, хипотония.
• Промени в лабораторните изследвания - много рядко (на фона на високи дози от лекарството) удължаване на протромбиновото време, анемия.
• Локални реакции - каутеризация на мястото на интрамускулно инжектиране, хиперемия и каутеризация на мястото на интравенозно приложение

Симптоми на предозиране

Острото предозиране на ацетилцистеин може да причини стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане и диария; бронхоспазъм, периорбитален ангиоедем и хипотония.

Лекарствени взаимодействия

Ацетилцистеинът не трябва да се използва с антитусивни средства, тъй като потискането на кашличния рефлекс може да увеличи стазата на храчките. Комбинираната употреба с антибиотици може да доведе до намаляване на активността на двете лекарства, тъй като тетрациклините (с изключение на доксициклин), ампицилин, амфотерицин В могат да взаимодействат с тиоловата SH-група на ацетилцистеина. Интервалът между приема на ацетилцистеин и антибиотици трябва да бъде най-малко 2 часа (с изключение на цефиксим и локарбеф).

При едновременното приложение на ацетилцистеин и нитроглицерин може да се увеличи вазодилатиращият и антитромбоцитният ефект на последния. Ацетилцистеинът намалява хепатотоксичния ефект на парацетамола. Фармацевтично несъвместим с разтвори на други лекарства.

Едновременното приложение на нитроглицерин и ацетилцистеин причинява значителна хипотония и води до дилатация на темпоралната артерия с възможно поява на главоболие.

Ако е необходимо едновременно приложение на нитроглицерин и ацетилцистеин, пациентите трябва да бъдат наблюдавани и предупредени за хипотония, която може да бъде тежка и придружена от главоболие.

Фармакологични характеристики

Ацетилцистеинът е производно на аминокиселината цистеин. Има муколитичен ефект, улеснява отделянето на храчки, пряко засяга реологичните свойства на храчките. Муколитичният ефект се дължи на способността на лекарството да разрушава дисулфидните връзки на мукополизахаридните вериги и да предизвиква деполимеризация на мукопротеините на храчките. Има антиоксидантно действие, което се основава на способността на неговите реактивни сулфхидрилни групи (SH-групи) да се свързват с окисляващите радикали, неутрализирайки ги. Насърчава синтеза на глутатион, важен компонент на антиоксидантната система и химическата детоксикация на организма.

Благодарение на антиоксидантното действие се реализира и противовъзпалителното свойство на ацетилцистеина - антиоксидантният ефект на ацетилцистеина повишава защитата на клетките от увреждащото въздействие на окислението на свободните радикали, което е характерно за интензивна възпалителна реакция. Антиоксидантните и противовъзпалителни ефекти на ацетилцистеина са особено важни при остра вирусна инфекция с висока температура и грип.

Има противовъзпалителни свойства поради потискането на образуването на свободни радикали и реактивни кислородни метаболити, отговорни за развитието на остри и хронични възпаления в белодробната тъкан и дихателните пътища. Профилактичната употреба на ацетилцистеин помага за намаляване на честотата и тежестта на екзацербациите на бактериална етиология при пациенти с хроничен бронхит и кистозна фиброза.

Ацетилцистеинът се абсорбира добре и се разпределя в тялото както след перорално, така и след парентерално приложение, но бионаличността на лекарството е само 10% при перорално приложение поради ефекта на първо преминаване през черния дроб, парентерална бионаличност от 100%. Максималната концентрация на ацетилцистеин в кръвта се достига в рамките на 1-3 часа. Най-високи концентрации на ацетилцистеин се достигат в белите дробове (включително бронхиалните секрети), черния дроб и бъбреците. Ацетилцистеинът се свързва в умерени количества (около 50%) с кръвните протеини. Ацетилцистеинът преминава през плацентарната бариера и може да се натрупва в амниотичната течност. Лекарството се метаболизира в черния дроб с образуването на активни и неактивни метаболити.

Дозировка

Ацетилцистеинът се предлага под формата на таблетки или гранули за приготвяне за перорално приложение в сашета. Дозировката при възрастни и юноши на възраст над 12 години е 200 милиграма 3 пъти на ден. Максимална препоръчителна дневна доза 600 милиграма/ден. Продължителността на терапията зависи от естеството и тежестта на заболяването и трябва да бъде решена от лекуващия лекар.

Обилният прием на течности подпомага муколитичния ефект на ацетилцистеина. Съдържанието на едно саше се разтваря напълно в чаша с малко вода непосредствено преди употреба, като при необходимост се разбърква с чаена лъжичка.

Заглавно изображение: CCO Public domain