Функционални белодробни изследвания

Функционалните белодробни изследвания дават обективна, количествена оценка на дихателната функция и могат значително да подпомогнат диагностичния и лечебен процес.

В зависимост от конкретната цел се определят три нива на нарастваща сложност и информираност на функционалното изследване на дишането (ФИД):

• Рутинната оценка на белодробната функция включва спирометрия и кръвногазов анализ.
• Следващият етап е определянето на белодробните обеми - ТБК и неговите подразделения – ФОК и ОО и измерване на дифузионния капацитет на белия дроб (Dlco) за въглероден окис.
• Извършването на специализирани изследвания е показано, когато естеството и тежестта на патологичния процес остават неизяснени. Към тях се причисляват: бронхиална хиперреактивност, разпределение на вентилацията в белия дроб, обмяна на газовете при физическо натоварване, полисомнография при диагноза на обструктивна сънна апнея.

Видове функционални белодробни изследвания:

• Спирометрията е изследване, което дава представа за функционалния капацитет на белите дробове, за процесите на вдишване и издишване и количеството въздух, което преминава през дробовете по време на нормалния дихателен цикъл, както и индиректно за разпределението на кислорода в дробовете.
• Плетизмографията на тялото се използва за измерване на дихателни параметри (функционален остатъчен капацитет, обем на бели дробове, витален капацитет, тотален обем на белия дроб) и количествено определяне на наличен бронхоспазъм, съпротивлението на дихателните пътища и проводимост.
• Измерване дифузиония капацитет на белия дроб за въглероден окис - методът служи за оценка на алвеоларно-капилярната мембрана и белодробното кръвообращение. Информацията, която се получава показва каква част от вдишания въздух се усвоява от кръвообращението.
• Изследване на бронхиална реактивност - изследването е важно за диагнозата на бронхиална астма. При неспецифичните бронхиални провокационни тестове се използват различни стимули - студен въздух, усилие, инхалиране на медикаменти или хиперосмоларни аерозоли. По-рядко се изследва специфични бронхиална реактивност към алергени.
• Бронходилататорен тест - при инхалиране на бронходилататор (salbutamol) се следи за промяна в обратимостта на бронхиалната обструкция
• Кръвно-газов анализ (КГА)- определянето на PaO2 i PaCO2 от проба артериална кръв, дава точна представа за ефективността на белодробния газообмен.
• Пулсовата оксиметрия е неинвазивен метод за определяне и мониториране на кислородната сатурация. Методът показва какъв процент от хемоглобина в кръвта е наситен (сатуритан) с кислород.
• Перфузионна сцинтиграфия - с инжектиране на радиоактивно белязани микроагрегати и гама камера може да се оцени перфузията в белия дроб.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Показания за извършването на функционални изследвания на белия дроб:

• Изясняване на симптоми – кашлица, диспнея, хриптене, гръдна болка
• Изясняване на белези – свръхраздуване, хриптене, цианоза, деформации на гръден кош, хрипове
• Мониториране на ефективността на лечението – с бронходилататори, кортикостероиди
• Преценка на прогнозата на заболяването
• Оценка на предоперативен риск
• Скрининг при рискови групи – пушачи, професионални вредности

Необходима ли е предварителна подготовка?

Подготовката за изследване на белодробната функция включва, но не се ограничава до следните правила. В зависимост от спецификата на изследването, което ще се провежда, лекарят може да Ви препоръча специална подготовка, а в други случаи такава може да не е необходима.

Преди извършването на теста е необходимо:

• Да не се приема алкохол поне 8 часа преди изследването
• Да не се пуши 12 часа преди извършването на теста
• Да се избягва обилна и тежка храна, прием на кофеинови напитки
• Непосредствено преди изследването да се отстрани стягащото облекло, ако ограничава дишането
• Да се отстранят зъбните протези, ако ще пречат за изпълнението на теста
• Ако използвате бронходилататор или инхалаторни медикаменти, трябва да се консултирате с лекар и ако е необходимо да преустановите приема им.
• Трябва да предупредите изследващия лекар в случай, че наскоро сте претърпели сърдечен пристъп, оперативно лечение или имате алергия към определени лекарства.

Метод на провеждане на изследването:

Тестове се извършват в лаборатория за функционална белодробна диагностика. Преди да започне изследването, медицинската сестра или лекар ще Ви обяснят как ще протече теста.

Функционалната диагностика на белия дроб може да се извърши в покой, по време на физическо натоварване и по време на сън.

Какво ще усещате по време на изследването?

Функционалните тестове на белия дроб са безболезнени за повечето пациенти. 

Вземането на кръв за кръвногазов анализ се свързва с лек дискомфорт от убождането.

Някои от тестовете могат да провокират кашлица или да се появи чувство на умора.

Плетизмографията на тяло може да провокира неприятни усещания свързани със затвореното, тясно пространство. Пациентите страдащи от клаустрофобия ще имат затруднения с изпълнението на теста.

Инхалирането на лекарства за целите на някои от тестовете може да предизвика ускоряване на пулса.

В редки случай може да се появят виене на свят и замайване.

Ако почувствате болка в гърдите или дискомфорт, незабавно трябва да уведомите изследващия лекар.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Функционалните белодробни тестове обикновено са безопасни за повечето хора и рядко предизвикват усложнения.

Тъй като някои тестове (например спирометрия) се свързват с форсирано вдишване и издишване, може да се появи чувство на замаяност или да се провокира припадък.

Функционалните тестове могат да предизвикат астматични епизоди при хора с астма.

В много редки случаи, функционалното изследване на дишането може да доведе до колабс на бял дроб, това се среща изключително рядко и най – вече при хора със сериозни белодробни заболявания.

Резултати от проведеното изследване:

Функционалното изследване на дишането само по себе си не позволява поставянето на точна диагноза на дадено белодробно заболяване. Функционалното изследване на белия дроб, независимо от своята сложност или задълбоченост, винаги трябва да се интерпретира в съчетание с другите обективни клинични или рентгенови данни.

Резултатите зависят от възрастта, ръстта, пола, теглото и расата на пациента.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Контраиндикации при провеждане на функционалните белодробни изследвания са:

• Плеврален излив
• Белодробна емболия
• Пневмоторакс
• Хемоптизис (жилки кръв в храчката) с неясен произход
• Туберкулоза или други заразни респираторни инфекции
• Гръдни, коремни, или мозъчни аневризми
• Нестабилно сърдечно-съдово състояние - хипертония, инфаркт на миокарда, стенокардия, аритмия
• Усложнения при бременност - прееклампсия
• Наскоро проведени хирургични интервенции в областта на очите, торакса, корема

Противопоказания за извършване на бронхолитичен тест:

• Употреба на сърдечни гликозиди
• Неконтролиран захарен диабет
• Намален глюкозен толеранс
• Тахиаритмия(могат да бъдат провокирани от β2-агонисти);
• Хипертония
• Сърдечна недостатъчност
• Тиреотоксикоза

Рискът от единично приложение за диагностични цели е минимален.