Алвеоларно-артериален градиент на кислорода

Изследването на алвеоларно-артериалния градиент на кислорода – (А-а) РО2 се провежда, за да се определи разликата между парциалното налягане на кислорода в алвеоларните пространства на белия дроб (PAO2) и артериалната кръв (PaO2). За това изследване използваме кръв от артерия, която дава информация за съдържанието на кислород и въглероден диоксид, преди да постъпи кръвта и в тъканите.

При изследването на алвеоларно-артериален градиент на кислорода използваме следната формулата:

(PAO2-PaO2) = [ FiO2(Patm-PH2O) - PaCO2/RER]-PaO2, където:

• PAO2 - парциално налягане  на кислорода в алвеоли. Измерва се количеството кислород, достигащ до алвеолите и е равен на кислорода, който се вдишва.

• PaO2 - парциално налягане на кислорода в артериална кръв. Определя се налягането на разтворения кислород в кръвта и колко добре кислорода преминава от дихателните пътища към кръвта.

• FiO2 - фракцинна концентрация на кислород във вдишвана смес. Измерва се концентрацията на кислорода във въздуха.

• Patm - атмосферно налягане. Определя се натискът, оказан от въздушната обвивка (атмосферата) върху единица земна площ.

• PH2O - парциално налягане на водна пара. Измерва се налягането на водните пари, които се съдържат във въздуха. Зависят от температурата.

• RER - респираторен квотиент. Определя се обемът на отделения CO2 (въглероден двуокис)/обемът на използвания О2 (кислород).

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследването на алвеоларно-артериален градиент на кислорода се провежда в някои от следните случаи:

• Да се определи тежестта на проблеми с дишането:

• потискане на центъра на дишането от анестетици, седативни препарати, черепно-мозъчна травма, инсулт;

• нарушаване на проходимостта на дихателните пътища при бронхоспазъм, ларингоспазъм, остър астматичен пристъп;

• нарушаване на дихателната функция на белите дробове при тежка пневмония, хемоторакс, пневмоторакс, белодробен оток.

• Да се определи тежестта на проблеми с кръвообращението - сърдечно-съдова недостатъчност, масивна тромбоемболия.

• Да се определи тежестта на органи и системи свързани с болести на нервно-мускулния синапс като миастения, миорелаксанти, ботулизъм, тетанус.

• Да се определи тежестта на ятрогенно състояние (грешки в провеждане на изкуствена белодробна вентилация, излишно въвеждане на въглероден двуокис в организма по време на анестезията).

• Да се определи ефекта от проведеното лечение.

• Да се определи дали има нужда от допълнително кислородно лечение.

• Да се определи дали се получава адекватно количество кислород по време на кислородна терапия.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Съобщете на Вашия лекар, ако:

• Имате проблеми с кръвосъсирването или приемате лекарства, намаляващи съсирването на кръвта – хепарин или производните му, аспирин и други.

• Приемате някакви лекарства.

• Имате алергия, особено към медикаменти – напр. анестетици.

Ако се провежда кислородна терапия в случаите, когато е възможно се спира подаването на кислород за 20 минути и тогава се взема проба от кръв.

Метод на провеждане на изследването:

Проба за артериална кръв за изследването на алвеоларно-артериален градиент на кислорода, обикновено се взема от лъчевата артерия в областта на вътрешната повърхност на китката.

Преди да бъде пунктирана (прободена) дадена артерия, може да се направи пробата на Allen, която дава оценка за артериално кръвообращение на китката.

Пробата на Allen се провежда по следния начин:

• С пръсти се притискат лакътната и лъчевата артерии към костта

• Прекратява се компресията (притискането) на лакътната артерия

Пробата е положителна, ако нормалния цвят на китката се възстанови за 6 секунди. Тестът се смята за отрицателен, ако възстановяване на цвета на кожата продължи повече от 8 секунди. В този случай се препоръчва проба от артериална кръв да бъде взета от други артерии – напр. бедрена (в областта на слабините) или от брахиална артерия (в областта на вътрешната повърхност на ръката над лакътната сгъвка).

Вземане на артериална кръв от медицински специалист:

• Почиства се мястото, от където ще бъде взета кръвта; възможно е да се постави и местна упойка;

• Поставя се игла с хепаринизирана (антикоагулантна) спринцовка в артерията. Възможно е да се наложи повече от един опит за вземане на проба кръв;

• Поставената спринцовка се изпълва с кръв. По време на вземането на проба от кръв дишайте нормално.

• Поставя се памучен тампон върху иглата, след което тя се изтегля внимателно от артерията;

• Поставя се превръзка и се притиска 5-10 минути мястото, от където е взета кръв. Времето за притискане трябва да е по-дълго, ако имате проблеми с кръвосъсирването или ако приемате лекарства, които намаляват съсирването на кръвта.

Какво ще усещате по време на изследването?

Вземането на проба от артериална кръв за изследването на алвеоларно-артериален градиент на кислорода е по-болезнено, отколкото вземането на проба от венозна кръв. Това се дължи на факта, че артериите са разположени по-дълбоки и са заобиколени от нерви.

• Повечето хора усещат краткотрайна, остра болка при въвеждане на иглата. Ако се постави местна упойка може да не усетите почти нищо или да усетите леко убождане.

• Може да усетите по-силна болка, ако има затруднение с откриването на артерията или сте твърде чувствителни на болка.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

При вземане на артериална кръв за изследване на кръвни газове съществува минимален риск от възникване на някои проблеми:

• На мястото откъдето е взета кръвта може да се появи кръвонасядане. За намаляване на риска от това усложнение обикновено е достатъчно да притискате за няколко минути мястото, след като се извади иглата.

• По време на вземането на кръв може да усещате леко замайване или гадене.

• При хора с проблеми в кръвосъсирването може да има продължително кървене. Продължително кървене може да има и при приема на някои лекарства като Аспирин, Варфарин и др., които предпазват кръвта от съсирване. Ако имате каквито и да е проблеми с кръвосъсирването или вземате лекарства съобщете за това на Вашия лекар.

• В много редки случаи може да се увреди нерв или артерията, от която се взема проба кръв.

Резултати от проведеното изследване:

Много състояния могат да доведат до промяна в нивото на алвеоларно-артериалния градиент на кислорода.

Ако имате отклонения от нормалните резултати Вашия лекар ще Ви обясни на какво може да се дължат и дали е необходимо провеждане на допълнителни изследвания или лечение.

   Нормални стойности:

Нормалните резултати от изследването на алвеоларно-артериален градиент на кислорода са следните:

• PAO2 (парциално налягане  на кислорода в алвеоли) - приблизително равен на 104 mm Hg (13,8 kPa).

• PaO2 (парциално налягане на кислорода в артериална кръв) - > 80 mm Hg (>10,6 kPa).

• FiO2 (фракцинна концентрация на кислород във вдишвана смес) - равна на 21%.

• Patm (атмосферно налягане) - равно на 760 mm Hg ( 101 kPa).

• PH2O (парциално налягане на водна пара) - при температура 37 C е равно на 47 mm Hg.

• RER (респираторен квотиент) - RER = 0,8 – при нормално хранене; R = 1,0 – при консумация на въглехидрати.

Горепосочените стойности за изследване на алвеоларно-артериалния градиент на кислорода, са измерени в добре вентилирано помещение и на морското равнище.

Нормален алвеоларно-артериалния градиент на кислорода е средно 9,7 mm Hg, но може да варира от 0 mm Hg до 20 mm Hg – при млади хора и се увеличава с възрастта, достигайки до 40 mm Hg.

   Отклонения от нормата:

Увеличение на алвеоларно-артериалния градиент на кислорода подсказва, че белите дробове са засегнати, нарушено отношение вентилация/перфузия (V/Q), ниско парциално налягане в смесена венозна кръв (кръв от пулмоналната артерия).

Кога не трябва да провеждате изследването?

Изследването на алвеоларно-артериален градиент на кислород може да не се проведе или получените от него резултати да не са полезни в следните случаи:

• Ако имате висока или ниска температура.

• Ако имате заболявания, които повлияват пренасянето на кислород в кръвта – тежка анемия, полицитемия и др.

• Ако сте пушили непосредствено преди изследването.