Начало Медицинска енциклопедия Лечения Лечение при остро отравяне

Лечение при остро отравяне

Лечение при остро отравяне - изображение

Отравянето представлява процес, водещ до различни по тежест увреждания на нормалните жизнени процеси (от лек стомашен дискомфорт до смърт), като се причинява от токсични вещества с различен произход.

В медицинската практика за отравяне често се използва терминът интоксикация, като процесът най-общо се дели на остра и хронична интоксикация в зависимост от продължителността на експозицията на вредните фактори.

Остра интоксикацияОстрата интоксикация (остро отравяне) възниква в резултат от еднократен прием или контакт с токсични субстанции, докато хроничното отравяне възниква при продължително и системно постъпване в организма на ниски дози от съответната субстанция, които при еднократен прием не водят до клинични признаци, но при натрупване в организма предизвикват различни нарушения.

Всяко вещество в зависимост от дозата може да се превърне в отрова.

В ролята на отровни вещества влизат различни субстанции с растителен, животински, химичен и синтетичен произход, като редица фактори оказват влияние върху степента на увреждащото действие на съответната субстанция, а именно:

  • доза и концентрация: по-високите еднократни дози водят до по-изразена реакция
  • път на въвеждане: най-сериозни последствия за организма се наблюдават при парентерално (мускулно, венозно) въвеждане на субстанциите
  • възраст на пациента: лицата в детската и старческата възраст показват по-ниска имунологична резистентност и при тях проявите са по-тежки
  • здравословен статус на пациента: при наличие на подлежащи заболявания уврежданията в резултат от токсичните вещества са по-големи и водят допълнително до влошаване на основното заболяване
  • индивидуална чувствителност на организма: при някои лица се наблюдава генетична предразположеност и по-висок риск от проява на токсични реакции дори при по-ниски дози на отровната субстанция

Клиничната картина е разнообразна, в зависимост от вида на отровната субстанция и начинът на приложение, като в най-честия случай се наблюдават гадене и повръщане, диария, главоболие, промени по кожата. Обикновено проявите се развиват внезапно и показват тенденция към бързо влошаване на общото състояние на болния.

Подробна информация може да намерите в раздел Заболявания:

Своевременното лечение при остро отравяне е в основата на благоприятния изход от ситуацията и минимизирането на пораженията върху организма.

В общия случай, независимо дали е известен произходът на токсичната субстанция, се прилага следният терапевтичен (диагностично терапевтичен) подход:

Интензивна реанимационна терапия1. Интензивна реанимационна терапия

Първата стъпка при наличие на пациент с данни за остра интоксикация включва стабилизиране и поддържане на жизненоважните функции на пострадалия.

Необходими са своевременни мерки за възстановяване на дихателната и сърдечно-съдовата дейност, овладяване на сериозните нарушения, като е необходима преценка за наличие на нарушения в съзнанието (и корекцията им) и наличие на други, застрашаващи живота симптоми, като например гърчове.

2. Идентифициране на вида на отровата и определяне на степента на интоксикацията

Необходимо е спешно идентифициране на входната врата, през която е проникнала отровата и вида на самата отрова за успешното провеждане на антидотна терапия.

Необходимо е незабавно преустановяване на по-нататъшната резорбция и проникване на токсичната субстанция в организма. Колкото по-рано се преустанови контактът, толкова по-ниски концентрации от отровата проникват в организма.

  • Проникване през стомашно-чревния тракт

Идентифициране на отроватаНай-често интоксикациите се развиват при поглъщане и попадане в организма през храносмилателната система.

Своевременното предизвикване на повръщане може значително да намали щетите от токсичната субстанция, но трябва да имате предвид, че не се препоръчва изкуствено предизвикване на повръщане при лица със сърдечна декомпенсация, конвулсивен статус и гърчове, при наличие на прясно кървящ участък, при отравяне с киселини.

Ефективна промивка на стомаха се извършва с помощта на орогастрална тръба (сонда) с подходящ за възрастта на пациента диаметър. През сондата се извършва промиване на стомаха с 50 до 100 милилитра физиологичен разтвор при деца и с 250 милилитра физиологичен разтвор при възрастни. Процедурата е показана при остро отравяне, като най-добри резултати са налице до един час след експозицията (процедурата не се извършва при условие, че са изминали повече от 5 часа).

Приложението на различни адсорбенти, като например медицински въглен (активен въглен), е показано при лица без остър хирургичен корем и активно кървене. Активният въглен притежава висока резорбтивна повърхност и намалява преминаването на отровата към системното кръвообращение.

При определени ситуации е уместно приложението на осмотични лаксативни средства, като например английска сол, 70 % разтвор на сорбитол, течен парафин.

  • Проникване през дихателната система

Токсичните газове, дим, пари и вдишването на различни газообразни токсични субстанции води до бързо проникване на последните в кръвообращението и съответно бързи системни ефекти.

При проникване на отровата през белия дроб се прилага инхалация с кислород или кислородна смес, осигуряване на проходимост на дихателните пътища, форсирано обдишване и своевременно извеждане от обгазената среда.

  • При проникване през кожата

Кожата е най-големият орган с изключително важна роля в поддържането на хомеостазата на организма и осигуряване на предпазна бариера от различни външни влияния.

Токсичните вещества проникват по-бързо през влажна, потна, топла и наранена повърхност, в сравнение със здрава, студена и суха кожна повърхност.

При интоксикация през кожата и лигавиците е необходимо незабавно, но внимателно отстраняване на дрехите, контактни с отровата, почистване с вода и сапун.

3. Антидотна терапия

Антидотна терапияАнтидотите представляват лекарствени средства, които неутрализират, противодействат или намаляват токсичните ефекти на други биологично активни вещества, включително и медикаменти (при медикаментозна интоксикация).

За съжаление броят на антидотите е ограничен, като срещу редица медикаменти и отрови не са открити все още антидоти.

Осъществяват своя ефект по различни механизми, като някои от тях предотвратяват усвояването на токсичните субстанции, други се свързват с тях и ги обезвреждат, улеснявайки елиминирането им от организма.

Едни от най-често използваните и най-популярни антидоти за лечение при остро отравяне са:

  • активен въглен: представлява универсален адсорбент, предотвратяващ усвояването на токсичните вещества, като е ефективен при остро отравяне с хранителни, растителни и медикаментозни средства (парацетамол, трициклични антидепресанти, фенитоин, дигоксин, морфин, аспирин, атропин), но не е ефективен при отравяне с алкохоли, органофосфати, олово, желязо, киселини и основи
  • дефероксамин: прилага се парентерално (по-често мускулно, но може и венозно) при заболявания и интоксикации, водещи до повишено натрупване на желязо в организма, като е противопоказан при бременност
  • димеркапрол: ценен антидот при отравяне с тежки метали, като например арсен, манган, бисмут, живак, мед, никел, кобалт, особено в ранните часове след експозицията. Не е ефективен срещу берилий и талий, а спрямо олово и кадмий ефектите са противоречиви и незадоволителни
  • D-пенициламин: представлява комплексообразувател и свързва йоните на някои тежки метали, като например мед, живак и олово. Освен при съответните отравяния се прилага и при някои заболявания, протичащи с натрупване на въпросните метали, като склеродермия, първична билиарна цироза, ревматоиден артрит, болест на Уилсън

Видове антидоти

  • ацетилцистеин: медикаментът се използва предимно в терапията на заболявания на дихателната система, протичащи с влажна кашлица, но също така представлява и ефективен антидот при остро отравяне с парацетамол
  • етанол: ниските концентрации, приложени под формата на интравенозна инфузия, са ефективни при остро отравяне с метанол и етиленгликол
  • тиосулфат: антидотното му действие се свързва със способността му да освобождава сяра, като се прилага при остра интоксикация с циановодородна киселина и нейните соли, арсенови съединения, като приложен външно показва противопаразитен ефект
  • налоксон: представлява специфичен конкурентен антагонист на морфина и опиоидните аналгетици, като предизвиква остър абстинентен синдром при пациенти с подобна зависимост
  • налорфин: поради структурно сходство с морфина препаратът измества конкурентно морфина от рецепторите и потиска неговото действие, като подобен ефект е налице и при отравяне с аналози на морфина, каквито са метадон, фентанил, петидин
  • флумазенил: представлява специфичен антидот при остро отравяне с бензодиазепини, като се прилага интравенозно
  • обидоксим и пралидоксим: притежават силно изразен афинитет към естерите на фосфорната киселина, което ги прави ефективни при интоксикация с фосфорорганизчни съединения, като например различни инсектициди и хербициди. Лечението на острите отравяния с фосфорорганични съединения изисква и приложение на атропин
  • протамин: представлява антагонист на хепарин, поради което се използва при предозиране с хепарин
  • фитоменадион: прилага се при остро предозиране с кумаринови антикоагуланти, каквито са аценокумарол и варфарин, като се приема в комбинация с биофлавоноиди

4. Органопротекция и органотерапия

Стартират от мястото на инцидента и продължава в стационарни условия, като се прилагат мерки, съобразени с тежестта на състоянието на пострадалия.

Органопротекция и органотерапияЦеребропротективната терапия включва прилагане на кислород и глюкозоинсулинови смеси, витаминни средства, особено витамини от група В и витамин С, 18 % разтвор на манитол, албумин и плазма, при необходимост и хипербарна оксигенация.

Пулмопротективната терапия включва приложение на бронхолитици, натриев бикарбонат, инхалация с бронходилататори, кортикостероиди и антибиотици при необходимост.

Кардиопротективната терапия включва приложение на антиаритмични средства, кардиотоници, поливитаминни средства.

Хепатопротективната терапия се състои в приложение на глюкоза, витамин Е, витамин К, фосфолипиди, силимарин, фактори на кръвосъсирването при необходимост.

5. Симптоматична терапия

При необходимост се прилагат антиконвулсанти, като например диазепам, фенобарбитал, както и седативни средства, обезболяващи медикаменти, средства за понижаване на температурата, лекарства за намаляване на повишеното кръвно налягане. При наличие на открити наранявания е необходима обработка на съответната кожна повърхност.

Основните параметри, които се мониторират в динамика са артериално налягане и сърдечна честота, дихателна честота, централно венозно налягане, диуреза и редица лабораторни показатели.

При някои от пациентите като част от мерките за лечение при остро отравяне се прилагат и депурационни методи, чиято основна цел е елиминиране на токсичните субстанции от организма. Прилагат се форсирана диуреза, хемодиализа, хемоперфузия, перитонеална диализа, плазмафереза в зависимост от състоянието и тежестта на уврежданията на пациента.

Своевременните мерки значително намаляват рисковете от развитие на дългосрочни усложнения, свързани с острата интоксикация.

Задължително потърсете медицинска помощ и не предприемайте самолечение, особено ако не знаете произхода на токсичната субстанция.

5.0, 9 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияНовиниСпециалистиЛюбопитноИсторияСпортБотаникаХранене при...Алтернативна медицина