Пневмококов артрит и полиартрит МКБ M00.1

В медицинската литература като артрит се означава възпалителен и дегенеративен процес в ставите. Когато болестният процес е ангажирал една става, артритът се означава като моноартрит (или само артрит), ако са повече — полиартрит. Възпалителен вътреставен процес, причинен от Streptocоccus pneumoniae се означава като пневмококов артрит и полиартрит.

Streptocоccus pneumoniae е грам положителен микроорганизъм, спадащ към род Streptocоccus. Като нормални патогени, те колонизират орофаринкса и назофаринкса при хората, предимно в ранна детска възраст. Това определя пневмококов артрит и полиартрит като заболяване преимуществено на ранната детска възраст. Стрептококите при децата се появяват след шестия месец, тоест тогава децата са най-чувствителни на бактериалната флора.

Неузрелият детски организъм има слаби имуногенни свойства. Този дефицит се припокрива от пасивно предавания майчин имунитет, чиято активност отслабва и се изчерпва след шестия месец. Затова е необходимо, децата да бъдат имунизирани спрямо имунизационния календар на Република България.

Моноартритната и манифестанта форма на възпалителния артрит при пневмококов артрит и полиартрит може да ангажира коленни (21%), глезенни(15%), метатарзални или гривнени стави.

При проследяване на етиопатогенезата на болестта се установява, че пневмококов артрит и полиартрит възниква предимно при имунодефицитни състояния.

Първични имунодефицитни заболявания, разгледани в рубриката "имунодефицит с преобладаващ недостиг на антитела".
Вторични, придобити имунодефицитни заболявания като например синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН).

Нарушени защитни свойства на имунната система при хроничен алкохолизъм или хронични заболявания като например диабет. 70% от болните със серопозитивен ревматоиден артрит са съобщили, че поне веднъж са заболели от пневмококов артрит и полиартрит.

Ставното възпаление при пневмококов артрит и полиартрит често е в следствие на предхождат инфекция на гърлото или на урогениталния тракт. Инфектирането на ставите може да настъпи след артроскопия или други ставни манипулации или възпалителни процеси в съседство със ставите (остеомиелит). Не трябва да се подценяват и открити травми в близост до стави.

Преболедувалите от пневмококова инфекция придобиват за кратък период от време типовоспецифичен хуморален имунитет.

Системни прояви на болестта включват:

• Повишена телесна температура с епизоди треска — признак на протичащ възпалителен процес.
• Астено-адинамичен синдром — този синдром, включва постоянна умора, отпадналост, системен дискомфорт и понижена работоспособност.

Локални симптоми на инфламаторен ставен процес са:

• Болезненост на ангажираните стави при пневмококов артрит и полиартрит.
• Повишена температура на ставите — установява се при тактилен усет.
• Промяна на кожата над ставата — тя е зачервена и нерядко изглежда като лакирана — "лъскава".
• Ставен оток — при наличие на вътреставна ексудация.
• Ограничена ставна подвижност — в резултат на ставните изменения.

Диагнозата на болестта се уповава на:

• Анамнестични данни.
• Данни от физикалния преглед — установяване на локалните симптоми.
• Лабораторна констелация.

От кръвната картина се разкриват данни за наличие на възпалителен процес. Установява се левкоцитоза, повишени стойности на С-реактивен протеин, СУЕ (скорост за утаяване на еритроцити).

• Обзорни диагностични методи.

Достъпни и достоверни образни методи са ултразвуково изследване и рентгенографията. Посредством образните диагностични методи при пневмококов артрит и полиартрит може да се визуализира ставния оток и наличната ставна деструкция.

• Цитологично изследване.

Диагностичен пунктат от ставната капсула има данни за наличие на възпалителен инфилтрат — левкоцитоза и полиморфонуклеарни клетки.

• Верифициране на причинителя.

За ерадикиране (премахване) на бактериалния причинител е необходимо да бъде установено наличието на пневмококи. За верифициране на причинителя се прилага хемокултура, бактериално култивиране в хранителна среда или установяване на бактериални антигени посредством полимеразнa верижна реакция (PCR).

За определяне на чувствителността да даден микроорганизъм към определен антибиотик се прилага антибиограма.

В диференциално — диагностичен план могат да се разгледат:

• Реактивни артропатии
• Лаймска болест
• Вирусни артрити
• Остър ревматизъм
• Ендокардит, разгледан в рубриката "Остър и подостър инфекциозен еднокардит"

Емпиричната терапия при пневмококов артрит и полиартрит е посредством антибиотична лечение. Стептококите са чувствителни към пеницилини и макролиди.

Пеницилите са основна група антибиотици, които се използват за лечение на пневмококов артрит и полиартрит. Чрез пеницилин — свързващи протеини, пеницилините се свързват със специфични протеини в бактериалната среда се активират редица автолитични ензими. Тези ензими потискат основната им съставка — пептидогликан и настъпва клетъчна деструкция. Поради риска от алергична реакция, пеницилинова терапия започва единствено след отрицателна скарификационна проба.

Пневмококите са чувствителни към макролидите. Макролидите се свързват с рибозомната 50S субединица и потискат белтъчния синтез на бактериалната стена.

Антибиотичната терапия се провежда единствено след лекарска преценка. Изборът на медикамент и дозирането на лекарственото средство става спрямо индивидуалните особености — възраст, тегло, придружаващи заболявания, алергии и други.

При тежко протичащи инфекции за подпомагане на имунната система интравенозни имуноглобулинови препарати.

Симптоматична терапия — антипиретици за овладяване на температурата, а болевият симптом може да се овладее посредством нестероидни противовъзпалителни средства.

Прогнозата при пневмококов артрит и полиартрит е благоприятна. При спазване на терапевтичния алгоритъм настъпва пълни клинично оздравяване.