Хроничен апикален периодонтит МКБ K04.5

Хроничен апикален периодонтит е леко степенна инфекция обикновено недоизлекувана осътр апикален периодонтит.

Хроничен апикален перидонтит включва:

• Апикален или периапикален гранулом;
• Апикален перидонтит.

След трепанация на зъба или направена инцизия при акутно възпаление на периодонциума, ако раздразнението се намали, от запазената още здрава периодонтална тъкан започват да се развиват капилярни разклонения, които обхващат и изпълват кухината на абсцеса. Така при хроничен апикален периодонтит се образува типична гранулационна тъкан около връхчето на корена, която се огражда от съединителнотъканна капсула. При благоприятни условия за развитие на този процес, респ. при правилно лечение, гранулационната тъкан може да продължи по-нататък своето организиране и да свърши с последната фаза на този процес – образуване на фиброзна тъкан. Когато пък защитните сили на организма не могат да преодолеят напълно инфекцията, респ. причинителя на възпалението, гранулационната тъкан остава в положение на постоянно гранулиране, без да може да достигне последния стадий на организиране – фиброзиране. Тази именно гранулационна тъкан, останала постоянно в стадий на гранулиране под действието на слабо дразнене, представлява това, което се казва гранулом. Грануломът следователно представлява ограничено гнездо от гранулационна тъкан, която се явява като израз на незавършената борба между инфекциозния причинител и реакцията на съседните тъкани на организма. С други думи, образуването на инфекциозното огнище е резултат на имунобиологично състояние, което се установява между макро- и микроорганизма. В зависимост от редица условия и моменти инициативата преминава в макроорганизма, по пътя на анкорезата и други фактори – в микробния агент. От тази гледна точка грануломите представляват научен интерес и имат практическо значение за фокалната (огнищна) инфекция от дентален произход.

Клиничната картина на хроничните апикални периодонтити е бедна на симптоми. Това особено се отнася до грануломатозните периодонтити. Само клинично последните странични периодонтити въобще не се считат за болестна форма, тъй като те не дават никакви оплаквания, освен през стадия на екзацербация, започнала по някакъв повод и проявяваща се с описаните признаци на акутен процес. При грануломатозните форми на хроничен апикален периодонтит извън момента на екзацербацията клинично понякога могат да се доловят известни признаци, които дават съмнение за тяхното съществуване. В такива случаи при палпация в областта на кореновото връхче може да се установи по-голяма чувствителност, отколкото при палпация на върховете на съседните зъби. Също така със силна перкусия (почукване) при такива случаи може да се установи по-голяма чувствителност, отколкото при перкусия на съседните зъби. От друга страна, в зависимост от разположението на гранулома, респ. от неговата големина, последният може да се напипа в областта на кореновия връх като възловидно образувание, покрито с периостално уплътняване.

Диагноза на хроничен апикален периодонтит
Рентгеновите признаци при фиброзния периодонтит се състоят в неравномерно задебеляване, респ. изтъняване на алвеоларната компакта, разширяване (понякога липсва или дори съществува стесняване) и уплътняване на тъмната сянка на периодонциума. Хроничният грануломатозен периодонтит е втората патологоанатомична форма на хроничен апикален периодонтит. При тях, както и при фиброзните форми, в началото на процеса рентенографично се вижда мястото на локализацията заедно с другите признаци на изтъняване и възлесто задебеляване на алвеоларната компакта. При това рентгенологично не може да се каже дали се касае за завършен фиброзен процес или за грануломатозно разрастване, преди да е разрушена светлата ивица на алвеоларната компакта.

Лечение на хроничен апикален периодонтит
Хроничният апикален периодонтит се поддава на медикаментозно лечение. Хроничният грануломатозен периодонтит може да се лекува и хирургично, посредством радикална хирургична операция на апикалния параденциум или чрез екстракция, ако се касае за разрушени корени и зъби, при които от анатомични и функционални съображения апикалната остеотомия е неприложима.