Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Злокачествени новообразувания Злокачествени новообразувания с уточнена локализация, определени като първични или предполагаеми като първични, с изключение на лимфната, кръвотворната (хемопоетичната) и сродните им тъкани Злокачествени новообразувания на храносмилателните органи Злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област

Злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област МКБ C19

Злокачествено новообразувание  на ректосигмоидалната област МКБ C19 - изображение

Най-дисталната част на дебелото черво, в която се осъществява прехода на сигмовидното ободно черво (colon sigmoideum)) в правото черво (rectum) се нарича ректосигмоидалната област или колон с ректум. Представлява малка част от дебелото черво, но има важно функционално значение.
При инспекцията на ректум и сигма посредством ректороманоскопия или сигмоидоскопия, ректосигмоидалната област може да се идентифицира по характерния изглед на лигавицата - в ректалната област, обикновено, е гладка, а в прехода има характерна за колон сигмоидеум напречна набразденост. В тази област, обикновено, се открива гънка на лигавицата във формата на полукръг (plica rectoromana) и червото в този отдел образува завой под остър ъгъл.

Според редица автори за възникването на злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област на играят роля следните фактори: преканцерозите (вилозен аденом, тубовилозен аденом, аденоматозен полип, а така също дифузната полипоза, по-рядко възпалителните заболявания на право и сигмовидно черво - ХУК, Болест на Crohn), обстипация, прием на храна, богата на животински мазнини, канцерогени синтезирани от бактериалната флора на дебело черво при дисбактериоза. Нитрозосъединения, хидразинови деривати и др.

На преден план като предполагаеми етиопатогенетични фактори стоят аденомите, които най-често (в 70-80 % от случаите) се локализират в правото черво и левия колон, където са и най-честите локализации на колоректалния рак. Обстипацията (запек), а оттам и по-продължителното влияние на канцерогенните вещества, е един от важните предразполагащи фактори. Диетичният режим може да играе положителна или отрицателна роля във възникването на злокачествени тумори в тази област. Хранителните фактори могат да действа, от една страна, като удължават контактното време на чревното съдържимо с лигавицата на колона посредством забавяне на чревния пасаж, а от друга страна, съдържащите се в храната карциногенни нокси увреждат лигавицата. С негативен ефект са наситените мазнини, червеното месо и ниското съдържание на растителни бластни съставни части на храната (фибри, влакнини).

Патоморфологична класификация на рака на ректосигмоидална област (колон) включва следните хистологични форми:

1. Аденокарцином (високодиференциран, умерено
диференциран, нискодиференциран).

2. Слизест аденокарцином (мукоиден рак).

3. Пръстеновидно-клетъчен рак.

4. Плоскоклетъчен рак.

5. Жлезисто-плоскоклетъчен рак (аденоакантом).

6. Недиференциран рак.

7. Некласифицируем рак.

Клиничната изява на злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област, подобно на повечето ракови заболявания на колона, в началото е не характерна и може да се владее от симптоми на чревен дискомфорт и нарушаване на нормалния чревен пасаж (коликообразни болки, метеоризъм, раздуване на корема, запек или диария). Ранен симптом може да бъде чувство за недоизхождане и липса на облекчение след изпускане на газове. Субилеусните прояви са относително честа причина за ранно търсене на лекарска помощ. По-ранни симптоми са резултат на нарушение на функциите на червото (срещат се в 3/4 от случаите). Твърде характерен белег на чревна дисфункция е появата на упорита обстипация у хора в напреднала възраст, особено при тези, които не са страдали от нея преди това. Доста често се болните отбелязват смяната на запек с диария.

При напреднало заболяване е се установяват симптоми на прогресивно нарастваща чревна непроходимост - куркане на червата, изразени коликообразни болки, значително раздуване на корема, липса на дефекация (изхождане) и флатуленция (отделяне на газове). Друг признак на заболяването са появата на патологични примеси от кръв и слуз или гной в изпражненията. Най-често срещаните симптоми при развития карцином на ректума са: кървене обстипация, тенезми, болки, патологично отделяне на кръв и слуз, безапетитие, немотивирана загуба на тегло, адинамия и анемия.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област се изгражда въз основа на анамнестични данни за упорит запек или честа смяна на запек с диария, болки, тенезми и отделяне на патологични примеси. Извършва се ректороманоскопия, чрез която се изследва горния ректума и началото на сигмата като се прави биопсия за хистологично изследване. Рентгенологично изследване - иригография с двоен контраст се извършва, с цел да се изключи наличието на друг тумор на дебело черво. Интралуменната ехография има важно диагностично значение, особено, при определяне на степента на туморна инфилтрация. За предоперативно определяне операбилността на рака на ректосигмоидална област от съществено значение са следните изследвания: колоноскопия с оглед откриване на втора локализация по хода на дебелото черво, лимфография за откриване на лимфни метастази, долна мезентерикография и компютърна томография с оглед определяне на стадия на туморния процес.

Лечението на рак на ректосигмоидална област (колон) е предимно хирургично, но често се допълва с адювантна терапия - химиотерапия или лъчелечение. Оперативните интервенции биват радикални и палиативни. При палиативните операции се налага извеждане на анус претер без отстраняването на тумора. При радикалната операция, основният принцип е премахне тумора до здраво, като едновременно с това се отстраняват и регионалните лимфни възли. Принципно за радикалност на оперативната интервенция е необходимо да се резецира червото 15 см проксимално и 5 см дистално от макроскопската граница на тумора. В много случаи хирургичното лечение се осъществява на два етапа (операция тип Хартман) - първоначално се премахва засегнатата от тумора част от червото и се създава временно изкуствено анално отвърстие (анус претер), след няколко месеца колостомата се отстранява и се възстановява целостта на червото.

3.6, 8 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област МКБ C19

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област МКБ C19

ВСИЧКИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област МКБ C19

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки