Злокачествено новообразувание на правото черво (ректум)

от 29 апр 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Правото черво (на лат. - rectum) представлява крайният отдел на храносмилателния тракт. Разполага се в задната част на малкия таз и има дължина от 15 до 18 см. На ректума се различават следните части: надампуларна част с дължина 3-4 см, ампуларна (ампула ректи) с дължина 9-10 см и анална част 3-4 см.

Подробна информация за анатомия на право черво може да прочетете при:

Право черво

Злокачествено новообразувание на правото черво (ректум) е една от най-честите локализации на рак на стомашно-чревния тракт. Във високоразвитите страни, включително и в България, ежегодно се увеличава заболеваемостта и смъртността от рака на право черво.

Най-голяма честота на карцинома на ректума има в САЩ, Англия, Канада, Австралия, Нова Зеландия. Най-рядко се среща в Африка и Азия. Най-честата възраст, в която се развива злокачествен процес в ректума е над 45-60 години. Тревожен е факта, че през последните години се наблюдава тенденцията за подмладяване на рака на право черво. В България заболяемостта от аноректален карцином за 1984 г. е 10,6, а за 1992 26,5 на 100 000 души.

Един от основните етиологични фактори е генетичният, който определя развитието на вродени или придобити полипозни образования, които в даден момент малигнизират. Ето защо, всеки полип трябва да се възприема като бъдещ карцином и да се премахва. Други етиологични фактори: преканцерозни патологични процеси в право черво; хронични възпалителни процеси (псевдополипоза), улцерозен колит, болест на Крон; фактори от външната среда - храни и режим на хранене, обстипация (запек), диета, богата на животински мазнини, хранителен режим с недостатъчен прием на растителни храни, съдържащи фибри и влакнини; дисбактериоза. Храните, богати на целулоза ускоряват преминаването на фекалиите през червата и по този начин намаляват времето на контакт на канцерогенните вещества и лигавицата на червата. Най-голямо значение от тези възможни етиопатогенетични фактори се отдава на пренеоплазмите - вилозен аденом, туболо-вилозен аденом, аденоматозен полип, също така дифузната полипоза и по-рядко възпалителните заболявания на правото черво.

Патоморфологично, в зависимост от посоката на растеж, туморите на ректума биват:

1. Екзофитно растящи неоплазии (32% от случаите) - прорастват към лумена на правото черво. Различават се следните разновидности: полипообразен, екзофитна форма подобна на карфиол (папиломатозна фирма), плътно туморно нарастване на широка основа с разязвяване на повърхността (възловидна форма).

2. Ендофитен тумор (22% от случаите) - прораства към стената на червото и към параректалните тъкани и рано метастазира. Туморите с ендофитен растеж могат биват две основни форми - ендофитно-улцерозна и дифузно-инфилтративна форми.

3. Смесени форми (46% от случаите) - имат характеристики на ендофитен и екзофитен растеж.

Произходът на злокачествено новообразувание на правото черво (ректум) или ампула ректи може да бъде: от епитела, с неепителен произход или от лимфоретикуларната тъкан. Епителните тумори (над 90% от случаите на рак на ректума) са: аденокарцином, слизест аденокарцином (мукоиден), пръстеновидно-клетъчен рак, аденоакантом, карциноидни тумори. Неепителни тумори са - лейомиом, фибросакром, липосарком.

Карцинома на ректума метастазира предимно по кръвен и лимфен път като основно по лимфен. Метастазите се разпространяват около ректалните артерии и достигат най-честото място - черния дроб. По-редки метастази може да има в белите дробове, кожа, кости и главния мозък.

Комплексна оценка за степента на развитие и разпространение на рака на правото черво се прави по TNM класификация:

1. T (tumor) - тумор:

Tis - тумор in situ;
T1 - туморът инфилтрира мукоза и субмукоза;
T2 - туморът инфилтрира и мускулния слой;
T3 - туморът инфилтрира мускулния слой, субсерозата и серозата, но не напуска границите на правото черво;
T4 - туморът инфилтрира и серозата.

2. N (nodi limfatici) - лимфни възли:

N0 - няма метастази в регионалните лимфни възли;
N1 - има метастази в 1-3 параректални лимфни възела;
N2 - има метастази в повече от 3 параректални лимфни възли;
N3 - има далечни лимфни метастази.

3. M - метастази:

M0 - няма далечни метастази;
M1 - налице са далечни метастази.

Въз основа на TNM класификацията се определят 5 клинични стадия:

1. Стадий 0 - TisN0M0 (субклиничен стадий);

2. Стадий I - T1-2N0M0;

3. Стадий II - T3-4N0M0;

4. Стадий III - T1-4N1-3M0;

5. Стадий IV - T1-4N1-3M1.

Клинично, злокачествено новообразувание на правото черво (ректум) се открива късно в по-напреднал стадий, тъй като в началото протича като хемороидална болест с дискомфорт в областта на ануса, незначителни кръвотечения и болки. Ранните симптоми на карцинома на ректума са: чувство за непълна и безрезултатна дефекация, чувство за тежест, изтичане от ануса на тъмна, миризлива кръв, примесена с фекалиите, слузотечение. Появяват се позиви за дефекация (изхождане), без реално да се изхождат изпражнения. Появата на болка е късен симптом. Кървене преди, пред и след дефекацията на тъмна, често застояла кръв, се среща при 90 % от случаите. Най-често кървенето е в началото на дефекацията, тъй като кръвта се събира в ампулата на правото черво и след отварянето на сфинктерите излиза преди първите фекални маси. При болните от хемороиди кървенето е по време или след дефекация, а изпражненията са с нормален вид и изглеждат като напръскани с ясна (прясна) червена кръв. Много често кървенето се съпровожда и с отделянето на слуз. Принципно, кървенето е късен симптом, защото е резултат на разпад на тумора. В процеса на разрастване карцинома на ректума обхваща околните тъкани, което се изразява със симптоми - проблеми при уриниране. Честите кръвоизливи довеждат до развитие на анемия - типичен синдром за карцинома на ректума.

Диагнозата рак на ректума се поставя чрез обстоен клиничен преглед на пациента и провеждане на комплекс от инструментални и образни методи на изследване. Злокачествените новообразувания на ректума представляват 2/3 от всички неоплазии на дебелочревния тракт. Това дава възможност, при голяма част от случаите, карциномите на ректума да се диагностицират с най-достъпния физикален метод на изследване - ректално туширане, ректороманоскопия с биопсия, а при по-високи локализации диагнозата се поставя със съвременни рентгенови, ендоскопски и ехографски методи на изследване. Извършва се ректоскопия, колоноскопия, иригография, ехография (интракавитарна), биопсия, скенер и компютърна томография на тазовите органи.

Лечението на злокачествено новообразувание на правото черво (ректум) е комплексно и включва: хирургично лечение, лъчетерапия, химиотерапия. Основно е хирургичното лечение - радикална операция с премахване на тумора с част от правото черво и сигмовидното черво до здраво заедно с регионалните лимфни възли. Химиотерапията и лъчетерапията могат да се включат като адювантна терапия или палиативно.