Колон сигмоидеум МКБ C18.7

Сигмовидното ободно черво или колон сигмоидеум (от лат. - colon sigmoideum) представлява последният отдел на дебелото черво разполага се между низходящото ободно черво (colon descendens) и правото черво (rectum). Има S-образна форма. Горната граница на колон сигмоидеум се намира на нивото на хълбочния гребен. Долната граница може да бъде на нивото на лява кръсцова-хълбочна става (articulatio iliosacralis sinistra) или кръстцовия рид (promontorium). Средната дължина на сигмата при възрастни е около 40 см. Фекалната маса се "складира" в сигмовидното ободно черво, преди да бъде изтласкана в правото черво при дефекация.

Етиологията на рака на колон сигмоидеум или сигмоидална (флексура), подобно на останалите локализации на туморите на дебело черво, не е установена. Определени са множество рискови фактори под влияние, на които може да се развие злокачествен процес в колона. Основните предразполагащи фактори са начин на живот и хранене, наличие на преканцерозни патологични процеси в дебело черво и генетична предилекция. Рискови фактори са: напреднала възраст, консумация на червено месо, храни богати на наситени мазнини, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, затлъстяване, намалената физическа активност и хроничен запек обстипация. Повече от 75-95% от случаите на дебелочревен рак се откриват при хора без генетичен риск, което обуславя като съществен рисков фактор влиянието на канцерогенни вещества от околната среда или такива, които се синтезират под влияние на чревните бактерии.

Други рискови фактори са хронични възпалителни заболявания на червата като хроничен язвен колит (ХУК) и болестта на Cronh, полипи (аденоми) в дебело черво (единични или множествени), както и генетични синдроми, свързани с висока честота на дебелочервния рак при пациентите, страдащи от тези заболявания. Такива са: фамилна аденоматозна полипоза, наследствен неполипозен колоректален карцином или синдром на Lynch, който се открива при приблизително 3% от пациентите с колоректален рак, синдром на Gardner, синдром на Olofield и синдром на Turcot.

Злокачествените неоплазии на дебело черво се локализират в колон сигмоидеум в приблизително 45% от случаите. Преобладават ендофитните (инфилтративни) макроскопски форми на рак, съществуват две основни подформи - улцерозна и дифузно-инфилтративна (скирозна). Екзофитно растящите тумори се срещат по-рядко в тази област. Основния хистологичен вариант на злокачествен тумор на сигмовидно ободно черво е аденокарциномът (жлезист рак), който в зависимост от степента на диференциация бива ниско-, умерено- и високодиференцирам. Други хистологични варианти на малигнени неоплазии в тази област са: слизест карцином (мукоиден рак), пръстеновидно-клетъчен рак, недиференциран рак.

Клиничното протичане на рак на колон сигмоидеум в началото на заболяването е неспецифично и преобладават симптоми на нарушен чревен пасаж - куркане, метеоризъм, раздуване на корема, запек, непостоянни коликообразни болки. В тази част на колона туморите имат предимно ендофитен растеж, лумена на колона е по-теснен и фекална маса е оформена и по-плътна, което е предпоставка за поява на стенозни прояви - постепенно задълбочаваща се чревна непроходимост, прояви, на която са куркане на червата, коликообразни болки, подуване на корема, при прогресиране на стенозата се установява липса на дефекация и отделяне на газове. Субилеусните прояви са честа причина за ранно търсене на медицинска помощ. Патологични изхождания на кръв, слуз и гной се наблюдават при приблизително половината от болните. Постепенно развиват симптоми на общо увреждане на организма - анемия (бледост на видимите лигавици и кожа, адинамия, обща отпадналост, лесна уморяемост, сърцебиене, задух), повишена температура, немотивирано отслабване. При физикалния преглед се установяват: при половината от случаите се установява палпируема туморна маса и болезненост в лява странична коремна област. Усложненията на рака на колон сигмоидеум могат да бъдат остра чревна непроходимост, гнойно възпаление, кървене, прорастване в други органи.

Диагнозата на ранен рак на колон сигмоидеум е изключително важна и позволява своевременно лечение, и подобрява значително прогнозата. Ориентировъчно значение имат данни от анамнезата и клиничния преглед. Диагностичният процес продължава със следните изследвания:

• рентгенография - иригография и иригоскопия;
• фибросигмоидоскопия и колоноскопията с биопсия и хистологично изследване на тъканен материал;
• ултразвуково изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и позитронно-емисионна томография.

Лечението на рак на колон сигмоидеум се определя от стадия на туморния процес, наличието на метастази и състоянието на болния. Основните терапевтични методи са хирургичния, химиотерапия, лъчева терапия или комбинация от трите метода.

В по-ранните етапи на заболяването (стадий I и II) основен метод е оперативният - резекция само на сигмата или лява хемиколектомия. В напреднали случаи (стадий III) на рак, освен хирургично лечение, се използват системна или локална химиотерапия или радиотерапия, както и комбинация от двата метода.

Прогнозата на рак на дебелото черво в сигмоидална (флексура) се определя от стадия на раковото заболяване при диагностицирането му. Ако ракът се открие в по-ранен етап, прогнозата е сравнително добра, като е възможно пълно възстановяване. В повечето случаи, ракът се открива в по-късен етап, когато симптомите са по-изразени и прогнозата се влошава.