Колон трансверзум МКБ C18.4

Напречното ободно черво или колон трансверзум (от лат. - colon transversum) се разполага от дясната извивка (flexura coli dextra) и завършва в близост до слезката, където формира втора извивка - flexura lienalis или flexura coli sinistra. Колон трансверзум има дължина приблизително 30-80 см. Разполага се почти напречно от дясна подребрена област, преминава през епигастрална или пъпна област и завършва в лява подребрена област. С предно-горната си повърхност колон трансверзум се допира до черния дроб, жлъчния мехур и стомаха. Долната повърхност на напречното ободно черво лежи върху тънкочервните бримки, а задната влиза в контакт с дуоденума и задстомашната жлеза.

Подробна информация за анатомичните особености на колон трансверзум и останалите части на ободно черво може да прочетете при:

• Ободно черво

Злокачествените тумори (рак) на дебелото черво са едни от най-често срещаните малигнени неоплазии. Заедно с рака на белите дробове и рака на млечната жлеза бележат висок ръст през последните десетилетия. Най-висока е заболеваемостта в индустриално развитите страни като САЩ, Канада, Австралия, Япония, Германия, Шотландия. България се нарежда между страните със средна заболеваемост (27/100 000 души).

Епиологията на рака на колон трансверзум, подобно на другите локализации в дебелото черво, не е напълно изяснена. Определени са рискови фактори, които са предпоставка за възникване на злокачествен процес в ободното черво. Рисковите фактори включват напреднала възраст, мъжки пол, консумация на храни богати на мазнини, алкохол или червено месо, затлъстяване, тютюнопушене, алкохол и понижена физическа активност. Приблизително 10% от случаите са свързани с недостатъчна физическа активност. Повече от 75-95% от рак на дебелото черво се появява при хора с малък или никакъв генетичен риск, което определя голяма роля на начина на живот и хранене.

Други рискови фактори са възпалителни заболявания на червата (язвен колит и болестта на Крон), единични или множествени полипи (аденоми) в дебело черво и редица генетични синдроми, свързани с по-висока честота на рака на дебелото черво при пациенти страдащи от тези състояния. Най-честите са: наследствен неполипозен колоректален рак (HNPCC или Lynch синдром), който се открива при 3% от пациентите с рак на дебелото черво, синдром на Gardner, фамилна аденоматозна полипоза (причина за 1% от случаите на рак на дебело черво), синдром на Olofield и синдром на Turcot.

Локализацията на злокачествените новообразувания в колон трансверзум представляват приблизително 10% от всички локализации в дебелото черво. Според макроскопските си характеристики туморите на дебело черво се биват следните форми: екзофитни (възловидна, полипообразна, папиломатозна), които растат към лумена на колон трансверзум и ендофитни (улцерозна, скирозна), които прорастват в дълбочина на дебелочревната стена, инфилтрират перитонеума и водят до стеснение на лумена на червото.

Международната хистологична класификация на СЗО определя следните злокачествени неоплазии на дебело черво: аденокарциноми с различна степен на клетъчна диференциация (висока, умерена и ниска), слизест (мукоиден) аденокарцином, пръстеновидно-клетъчен (мукоцелуларен рак), недиференциран рак, некласифициран рак. Значително по-рядко в дебелото черво се развиват карциноидни тумори и лейомиосарком. Най-често в колон трансверзум се откриват аденокарциноми, които формират ацинарни, тубуларни и папиларни структури. Функционалната активност (определя се по слузообразуването) и морфологичната диференциация са от съществено значение за определяне на прогнозата. С лоша прогноза са карциноми със слузообразуване и ниска степен на диференциация.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на колон трансверзум е много разнообразна, а при ранния карцином не се установява характерен патогномоничен симптом, което затруднява ранната диагноза. Клиничните прояви на заболяването се определят от локализацията на тумора, функционалните особености на колон трансверзум и стадия на туморното развитие. Основните симптоми при рака на напречния колон са болка в епигастриума, изразена отпадналост, запек и анемия.

В много случаи туморите на дебело черво се проявява под следните форми на клинично протичане: диспептична, токсикоанемична, ентероколитна, обтурационна, псевдовъзпалителна, туморна.

1. Диспептична форма - при нея преобладават оплаквания от стомашен дискомфорт: усет за тежест в епигастриума и болки в корема, загуба на апетит, гадене и по-рядко повръщане.

2. Токсикоанемична форма - проявява се със симптоми на общи признаци на интоксикация (адинамия, бърза уморяемост, субфебрилитет) и прогресиращ анемичен синдром (хипохромна микроцитна анемия) с бледост на кожата и видимите лигавици.

3. Ентероколитна форма - установяват се симптоми на смутена функция на дебелото черво - болки в корема (предимно тъпи и през нощта), често редуване на запек с диария, куркане, изхождане на кръв и слузни примеси.

4. Обтураиционна форма - разстройство в пасажа на дебелото черво, съпроводено със затруднена или липсваща флатуленция и дефекация.

5. Псевдовъзпалителна форма - проявява се с признаци на възпалителен процес в коремната кухина с болки в корема, фебрилитет, гадене, повръщане, признаци на перитонеално дразнене (дефанс), левкоцитоза и ускорено СУЕ.

6. Туморна форма (при 2-3% от пациентите) - не се установяват характерни оплаквания. Единственият симптом е палпираща се туморна формация в коремна кухина.

Диагнозата на рак на колон трансверзум се поставя след провеждане на комплекс клинични изследвания и диагностични процедури. Анамнестичните данни и обективния статус имат насочващо значение, като се добива представа за характера и давността на оплакванията, с палпация могат да се открият туморни формации или палпаторна болезненост в епигастриума. Диагностичният процес включва още:

• лабораторни изследвания - откриват хипохромна микроцитна анемия, левкоцитоза при възпалителна реакция, супурация или перфорация, висока активност на алкална фосфатаза;
• фекална проба за установяване на кръв в изпражненията;
• ултразвукова диагностика - абдоминална и ендолуменна ехография;
• рентгеново изследване - иригография и иригоскопия;
• фиброколоноскопия с биопсия на туморната формация или съмнителен тъканен участък;
• цитологично и/или хистологично изследване на тъканен материал;
• КАТ (компютърна аксиална томография), ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), позитронно-емисионна томография;
• пред- и следоперативно изследване на туморни маркери (CEA, CA 19-9).

Лечението на злокачествено новообразувание на колон трансверзум е хирургично, като често се комбинира с локална или системна химиотерапия. При локализация на рака в colon transversum се извършва резекция на напречното ободно черво заедно с част от lig. gastrocolicum, оментума, мезоколона, лигиране на a. colica media. Двете флексури се мобилизират, като целостта на червото се възстановява посредством термино-терминална анастомоза. При наличие на метастази (най-често в черен дроб) и локална авансирал тумор се извършва палиативно лечение, имащо за цел да подобри качеството на живот.