Флексура хепатика МКБ C18.3

Ракът на дебелото черво е един от най-честите злокачествени тумори. Представлява втората по смъртност локализация след рака на белите дробове и най-честата локализация на злокачествен тумор в храносмилателната система. Засяга по-често възрастта над 50 години. Жените над 50-годишна възраст са най-застрашени, въпреки че засяга относително еднакво двата пола. Географски, туморът е разпространен навсякъде по света, като заболеваемостта е най-висока в индустриално развитите страни, в които изпреварва рака на стомаха - САЩ, Австралия, Канада, Япония, Нова Зеландия, Шотландия, Германия и др. България е сред страните със средна заболеваемост, като в Европа се нарежда на 25 място. Средната годишна заболеваемост в България е 27 случая на 100 хил. население.

Специфичните етиологични фактори, отговорни за развитие на малигнен тумор на флексура хепатика не са установени. Обсъжда се влиянието на множество фактори, сред които с най-голямо значение са генетични фактори, продължителен контакт с канцерогенни вещества от околната среда (включително диетични фактори) и хронични възпалителни заболявания на храносмилателната система.

Рисковите фактори за развитие на рак на дебелото черво са:

1. Наследствен (херидитарен) - особено висок риск съществува при индивиди с наследствени заболявания като фамилна аденоматозна полипоза или наследствен неполипозен колоректален карцином. При пациенти с тези заболявания, рак на дебелото черво може да възникне в края на пубертета и в началото на двадесетте години.

2. Фамилна анамнеза за рак на дебело черво сред близки родственици.

3. Единични, групови или множествени аденоми на дебело черво. Някои видове полипи, по-специално вилозния аденом, притежават потенциала да претърпят малигнена трансформация. Пациенти, диагностицирани с полип на дебелото черво, подложат на контролна колоноскопия.

4. Възпалителни заболявания на червата. Пациентите, страдащи от язвен колит имат 10 пъти по-висок риск да развият рак на дебелото черво, и трябва да бъдат подлагани на редовен колоноскопия.

5. Диета с високото съдържание на наситени мазнини и ниско съдържание фибри. Високото съдържание на червено месо се свързва с рак на дебелото черво. Хората, които страдат от затлъстяване са изложени на повишен риск.

Злокачествените новообразувания на дебело черво възникват в областта на флексура хепатика (flexura hepatica) в 5% от случаите. Макроскопските форми на злокачествен тумор на флексура коли са следните:

1. Екзофитни - прорастват към лумена на дебелото черво и биват: полипообразна, възловидна и папиломатозна форми.

2. Ендофитни - язвена и дифузно-инфилтративна (скирозна) форма.

Най-честия хистологичен тип малиген тумор е аденокарцином (жлезист рак), откриващ се в над 70% от случаите. Други злокачествени тумори с епителен произход са желатинозен аденокарцином, пръстеновиден карцином, недиференциран (анапластичен) карцином. Аденокарциномите се делят на високо-, умерено- и нискодиференцирани.

За рака на дясна половина на колона в началото на развитието е характерно неспецифичното клинично протичане и дискретна проява на коремни оплаквания като: периодично подуване, тежест в корема, метеоризъм, куркане, гадене, намаление на апетита, които се дължат на функционално нарушение в засегнатия дебелочревен сегмент и на рефлекторни влияния върху целия храносмилателен тракт.

При рака в областта на флексура хепатика основна се явява болката в дясното подребрие, запекът или диария и честата хипохромна анемия. Болките се могат да се появят през нощта и ирадиират (разпространяват) в лумбалната област и дясната скапула. Често болните се приемат за лечение с диагноза - остър холецистит. В по-напредналите случаи, може да се установи бледост на кожата и видимите лигавици, силна коремна болка, палпаторна болезненост, палпируема коремна маса в дясно подребрие, хепатомегалия, асцит, понякога признаци на перитонеално дразнене, установени при физикално изследване. Усложнения на рак на флексура коли са гнойно възпаление, перфорация, кръвоизлив, прорастване в съседни органи и наличие на далечни метастази.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на флексура хепатика се поставя след провеждане на комплекс от диагностични мероприятия, включващи анамнеза, физикален преглед, лабораторни, инструментални и образни изследвания. Важни за диагнозата са ренгенография на корем с контрастна материя, фиброколоноскопия с биопсия и хистологично определяне на тумора. Ултразвуковото изследване (абдоминална и ендолуменна ехография) и компютърна томография се използват за стадиране на туморния процес. Лабораторните изследвания на кръв, урина и фецес имат общо клинично значение и допълват диагнозата. Изследването на туморния маркер CAE (Карцино-ембрионален антиген) има значение за постоперативно проследяване на пациентите. Понижаване на стойностите му след радикално лечение е добър прогностичен белег.

Лечението на рак на флексура хепатика е предимно оперативно, като вида и обема на операцията се определя от стадия на заболяването, наличието на метастази и усложнения, и общото състояние на пациента. При локализация на тумора във флексура хепатика и липса на усложня се извършва едномоментна радикална резекция с възстановяване на целостта на дебелото черво посредством анастомоза. При тази локализация се прилага дясна хемиколектомия с отстраняване на регионални лимфни възли. При наличие на метастази в черен дроб и бели дробове се използва системна химиотерапия с цитостатици. При авансирал рак на дебело черво се прилага палиативно лечение с цел премахване на налична обструкция, овладяване на болковия синдром и подобряване на качеството на живот.

Ранният рак на дебелото черво има изключително добра прогноза. Ако туморът не засяга мускулния слой на чревната стена, в по-голяма част от случаите на рак на дебело черво се постига много добър резултат посредством оперативно лечение. При тумор, който е преминал мускулния слой и е ангажирал регионалните лимфни възли, над 60% от пациентите преживяват над 5 години. Ако туморът се е разпространил в други органи, като черен дроб или бял дроб, 5-годишната преживяемост е около 10%.